при отхапване и хранене изобщо.
Напоследък проявявам засилен интерес на тема зъби и всякаква информация ми е интригуваща. Ще се радвам и ако специалисти се изкажат по тази тема, но и практически опит от пациенти приветствам с разтворени обятия
Значи като ми вадиха кътник преди няколко месеца зъболекарят каза, че ако не се запълни дупката, насрещният зъб, който на практика няма да може да се ползва, защото сочи към празно пространство, щял да прорастне. Това ме хвърли в дълбок размисъл за функционирането на зъбите и започнах да си задавам много въпроси, като примерно следните.
1. Защо ще прорастне и какво точно значи това? Дали е защото като не се ползва лека полека ще започне топене на костта под корена и самоизваждане (в резултат на което зъбът ще прорастне, а не защото е станал по голям примерно) и в крайна сметка ще падне в един момент? Или причината е друга и всъщност съвсем друго нещо се случва и какво е то ?
2. Ако в предната точка логиката ми е вярна, то по същата логика, предните ми горни зъби, на които имам лека отворена захапка и поради това почти никога не ползвам би трябвало също да прорастат и да паднат. Но това не се случва - напротив - доста са си здрави и освен това набити навътре (нагоре) и нямат никакво намерение да падат.
3. Ако в резултат на неползване на зъб започва топене на костта под него, по тази логика би следвало, ако един зъб се ползва усилено костта под него да заздравява, да расте и да изкарва зъба все повече навън в добрия смисъл, защото същевременно и ще го държи по здраво. Следвайки тази логика (ако е вярна) стигам до извода, че ако започна да си ползвам предните зъби повече (примерно с дъвчене на по твърда дъвка с тях или отхапване на моркови) би трябвало костта под тях да започне да нараства, в резултат да ги избута навън и постепенно захапката ми да се затвори по естествен път. Тук обаче удрям на камък, защото пък доколкото знам, за ортодонтско затваряне на захапка всъщност се прилага обратен метод - постоянна лека сила, която не натоварва зъба и костта, а напротив - дърпа го навън за да постигне издърпването му, а костната маса под корена съответно се увеличава постепенно следвайки корена на зъба.
Това са два противоположни методики за постигане на един и същ ефект, което е нелогично и би следвало да означава, че моята логика по горе всъщност може би не е вярна.
Какво мислите по горните проблематики, дайте да развихрим една лаишка дискусия
Виж целия пост
Напоследък проявявам засилен интерес на тема зъби и всякаква информация ми е интригуваща. Ще се радвам и ако специалисти се изкажат по тази тема, но и практически опит от пациенти приветствам с разтворени обятия
Значи като ми вадиха кътник преди няколко месеца зъболекарят каза, че ако не се запълни дупката, насрещният зъб, който на практика няма да може да се ползва, защото сочи към празно пространство, щял да прорастне. Това ме хвърли в дълбок размисъл за функционирането на зъбите и започнах да си задавам много въпроси, като примерно следните.
1. Защо ще прорастне и какво точно значи това? Дали е защото като не се ползва лека полека ще започне топене на костта под корена и самоизваждане (в резултат на което зъбът ще прорастне, а не защото е станал по голям примерно) и в крайна сметка ще падне в един момент? Или причината е друга и всъщност съвсем друго нещо се случва и какво е то ?
2. Ако в предната точка логиката ми е вярна, то по същата логика, предните ми горни зъби, на които имам лека отворена захапка и поради това почти никога не ползвам би трябвало също да прорастат и да паднат. Но това не се случва - напротив - доста са си здрави и освен това набити навътре (нагоре) и нямат никакво намерение да падат.
3. Ако в резултат на неползване на зъб започва топене на костта под него, по тази логика би следвало, ако един зъб се ползва усилено костта под него да заздравява, да расте и да изкарва зъба все повече навън в добрия смисъл, защото същевременно и ще го държи по здраво. Следвайки тази логика (ако е вярна) стигам до извода, че ако започна да си ползвам предните зъби повече (примерно с дъвчене на по твърда дъвка с тях или отхапване на моркови) би трябвало костта под тях да започне да нараства, в резултат да ги избута навън и постепенно захапката ми да се затвори по естествен път. Тук обаче удрям на камък, защото пък доколкото знам, за ортодонтско затваряне на захапка всъщност се прилага обратен метод - постоянна лека сила, която не натоварва зъба и костта, а напротив - дърпа го навън за да постигне издърпването му, а костната маса под корена съответно се увеличава постепенно следвайки корена на зъба.
Това са два противоположни методики за постигане на един и същ ефект, което е нелогично и би следвало да означава, че моята логика по горе всъщност може би не е вярна.
Какво мислите по горните проблематики, дайте да развихрим една лаишка дискусия
