Как решавате проблемите?

  • 7 635
  • 153
Крясъци, разговор, сръдни?
Всяко семейство има проблеми. Някои крещят, после са си най-мили. Други се сърдят с дни. Как е при вас?
Виж целия пост
# 1
Аз съм от първите - дето после са най-мили, като стана мила започват преговорите и често съм отстъпчива. Слава Богу, никой не се сърди с дни (мама е такъв чешит, не се търпи, как помни за какво се сърди като всички отдавна сме забравили, че ни се сърди?).
А! Разбира се, това е в изключително редки случаи, защото правилният отговор е: у дома никой не вика и никой не се сърди, кротко разговаряме, правим компромиси.
Виж целия пост
# 2
   Ние сме от сръдливите -  за щастие можем да се сърдим около половин - един час, през който обикновено някой излиза да се разхожда ядосано. След това в леко изнервен разговор се установява, че мъжът ми е бил прав и правим това, което е предложил той.
   
Виж целия пост
# 3
Ако е истински проблем - сядаме и разговаряме.
Крясъците и сръдните са за глупости.
Виж целия пост
# 4
Тъй като вече се познаваме достатъчно много дори и караниците си знаем как ще протекат и затова единият вариант е ако съм натрупала много напрежение започвам да му викам, на което той ми отговаря в същия дух и като изпуснем парата всеки си се занимава с нещо, по-късно са разговорите. Другият вариант е ако не ми се занимава пропускам покрай ушите с цел да не се впрягам и по-късно разговаряме.
Виж целия пост
# 5
В семейството на родителите ми винаги сме реагирали доста емоционално.
Може да си кажем всичко един на друг, но след 10 мин. да стоим и да говорим спокойно за проблема, без да сме се обидили от думите. Характерите ни са такива, че всеки знае, че каквото и лошо нещо да е казал отсрещния, е просто изпускане на пара и реално не мисли наистина това, което говори.
Сърденето никога не е било вариант. За мен това е просто отлагане на разговор относно проблем. И не е никак изгоден вариант, особено когато нещо не трябва да търпи отлагане или/и се задълбочава с времето.
Виж целия пост
# 6
Минали сме през всички варианти. Напоследък, надделява разумът. Водим разговор, след който единият отстъпва и така..., но това е след 20г. заедно  Grinning
Виж целия пост
# 7
Караме са за глупости. Като например къде ще стои солницата и защо винаги той я мести някъде си, като аз съм я сложила там  #Cussing out
За важните неща говорим.
Това е след 8 години напасване на характери, в началото беше страшно  Mr. Green
Виж целия пост
# 8
Вкъщи само аз се карам и викам. Много е изнервящо и крайно потискащо, ще знаете. Никаква съпричастност от страна на мъжа ми - седи си спокойно и изобщо не иска да влиза в спор с мен.
Иначе се заканвам да не му говоря поне 3 дни, но след има-няма 15-ина минути забравям (разбирайте, че цупенето ми е минало като лятна буря) и се издънвам яко като отивам на сладки приказки при половинката.
Понякога мъжът ми ми се моли да му се разсърдя и да не му говоря поне за 2-3 часа, но не ми се получават нещата.  Grinning
Виж целия пост
# 9
Ние се сърдим и мълчим с дни. Знам, че не е най-добрият вариант за решаване на проблеми, но не зависи само от мен.  Crossing Arms
Виж целия пост
# 10
В началото опитвах да  викам....ама то като няма никой насреща ,и скандала не те кефи.    Laughing
Та,проблемите ги решаваме ,като става  на мойта.....За дреболии.
Важните неща се обсъждат,коментират,разфасоват,делегират ....и т.н.   
Виж целия пост
# 11
обсъждаме си делата, начинанията и похожденията.
Ако искам да е моята, намирам начини.  Mr. Green
Но не се джанкаме вече, животът е твърде кратък.
Виж целия пост
# 12
Казвам си, каквото имам да кажа по темата, но не крещя.
Понякога, ако съм много ядосана се случва и да се сърдя, но не на инат, а по-скоро се затварям в себе си, докато премисля нещата.

Вкъщи само аз се карам и викам. Много е изнервящо и крайно потискащо, ще знаете. Никаква съпричастност от страна на мъжа ми - седи си спокойно и изобщо не иска да влиза в спор с мен.
Иначе се заканвам да не му говоря поне 3 дни, но след има-няма 15-ина минути забравям (разбирайте, че цупенето ми е минало като лятна буря) и се издънвам яко като отивам на сладки приказки при половинката.

Ей така е у нас, но с обратен заряд - в твоята роля е мъжът ми.
Виж целия пост
# 13
    Той - повишава тон, но за кратко. Смята, че след като каже "великите си мисли", въпросът е приключен и не се нуждае от обсъждане.
    Аз - изнасям се поне за час, ако съм много ядосана. Мразя скандали и викане, ужасяват ме. Майка ми твърди, че съм в състояние да кажа много тежки думи в такъв момент, и далеч неоправдани с оглед конкретната ситуация. С тих глас. Затова бягам, за да си охладя страстите и да не стигна до там. После си казвам всичко.
    Не мога да се сърдя, минава ми много бързо. 
Виж целия пост
# 14
Нямаме скандали, по-скоро "съскаме". Ако се считам за права, може и месец да се сърдя, но ми се случва изключително рядко.
Гледаме да решаваме въпросите с разговори, защото и двамата идваме от семейства с проблеми и се стараем да не дублираме грешки и при нас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия