Отне ли ви чужбината жизнерадостта

  • 5 388
  • 69
Не знам как да започна темата си  Rolling Eyes

В чужбина съм от около 10 години, доста се промених емоционално.
В къщи съм си същата жизнерадостна, по детски наивна.

На работа обаче съм мрачна, намусена, не разговарям почти за нищо, точно както и моите колеги.
Това ме измъчва от една страна, защото едва ли не се правя на друг човек, за да мога да се „интегрирам“.
Имахме една нова колежка, постъпи през януари и сега ще напуска, каза че обстановката е потресаваща, няма да взима нито безработни, нито обезщетение, но сподели че се депресира
и не и пука нищо, иска само да се махне и да избяга.
Колегите също не я приеха добре, а тя се държеше съвсем нормално, сега ми става ясно, че ненормалниците сме ние. Тръгна и име, че е лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка. Неща, които въобще не отговарят на действителността.

Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?
Виж целия пост
# 1
Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?


Не. Дори в петък  един колега казва на друг колега: "Тя е винаги толкова усмихната и ведра". На работа съм такава, каквато съм си. Но можеш да си такъв само, ако си щастлив и доволен от това, което правиш. 1-та ми година с тази професия беше ужас. Не можех да се понасям, както и някой свързан с професията ми. След 3 години опит съм нов човек. Добих  "око' за хората около мен и явно им прави впечатление, защото отношението им е много по-положително....

По възможност смени работното  място (в коя държава си? ). За това, което изпитваш не е виновно географското ти положение... Peace
Виж целия пост
# 2

По възможност смени работното  място (в коя държава си? ). За това, което изпитваш не е виновно географското ти положение... Peace

В Германия съм. Когато ти беше ужасната първа година, ти смени ли работното място?
И аз съм в края на първа година в тази професия.  Confused
Виж целия пост
# 3
Явно колективът ви е такъв - мрачен и подтискащ, затова и ти ставаш такава. Защо не се опитате да промените останалите, а ставате като тях? Наистина някой път трябва да се съобразяваш с обстановката, но да се чувстваш депресирана и потисната на работа - колко време ще издържиш така?
Виж целия пост
# 4
Явно колективът ви е такъв - мрачен и подтискащ, затова и ти ставаш такава. Защо не се опитате да промените останалите, а ставате като тях? Наистина някой път трябва да се съобразяваш с обстановката, но да се чувстваш депресирана и потисната на работа - колко време ще издържиш така?

Имахме колежка, която се опита да промени обстановката, тази за която разказах в първият ми пост.
Докато не я накараха да напусне не я оставиха. Шефа и отряза всички възможности за кариера,
въпреки че тя се оказа доста добър специалист. Сега напуска, а  обучаваха от януари и тя овладя всичко много добре и работеше много прецизно и качествено. От нейното напускане шефа и отдела губят много пари, но въпреки това я прокудиха с оправданието, че е личностно незряла, прекалено оптимистична и несериозна.
Ако дръзна да се променя, системата ще ме отблъсне.  Tired
Виж целия пост
# 5
В къщи съм си същата жизнерадостна, по детски наивна.

На работа обаче съм мрачна, намусена, не разговарям почти за нищо, точно както и моите колеги.
Това ме измъчва от една страна, защото едва ли не се правя на друг човек, за да мога да се „интегрирам“.
Тръгна и име, че е лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка. Неща, които въобще не отговарят на действителността.

Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?
Явно се притесняваш, че ако и ти се отпуснеш на работа и на теб може да ти тръгне име, че си "лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка". То наистина си зависи от колектива. Те ако по принцип отношението им към източноевропейките е лошо- все ще намерят за какво да се хванат.
Кофти е обаче да си нямаш приказка с колегите. Мен ме възприемат нормално, и шефовете, шегуваме се, смеем се, дори някой път се шегувам със себе си и националността си, както и те се шегуват със себе си. С хора с чувство за хумор се работи лесно.
Държа се естествено, каквато съм си, но все пак за професия като сервитьорка, това е нормално. Дори се радват хората, че съм "усмихната и ведра". Някой път си стопирам леко усмивката, най-вече пред мъже, за да не го изтълкуват погрешно. Разбира се, преобразявам се до някаква степен, влизам си в ролята, дет се вика, но това е в унисон с душевността ми и не е някакво коренно различно поведение от нормалното ми, затова се чувствам ок.  Grinning Но не съм нито някаква лигла, нито пък някой някога ме е помислил за "лека", така че много си зависи и от човека. Някои хора просто имат по-сериозно излъчване дори и за професия като сервитьорка, а някои каквото и да правят - все за несериозни ги смятат. Говоря по принцип.
Виж целия пост
# 6
Ако дръзна да се променя, системата ще ме отблъсне.  Tired
Ами тогава май се очертават 2 възможности:
1. Ако тази работа наистина много ти харесва, продължаваш да си караш по старому с "маската" на лицето. Все пак извън нея си си ти. Wink
2. Сменяш работата с нещо по-разпускащо. dance
Виж целия пост
# 7
Ако дръзна да се променя, системата ще ме отблъсне.  Tired
Ами тогава май се очертават 2 възможности:
1. Ако тази работа наистина много ти харесва, продължаваш да си караш по старому с "маската" на лицето. Все пак извън нея си си ти. Wink
2. Сменяш работата с нещо по-разпускащо. dance
Аз обмислям смяна на работата, не издържам психически вече тук и ме е страх да не рухна.  Peace

Работя в IT-сферата и в отдела хората са с доста голямо самочувствие и не признават други характери и култури. Малко да си по-различен от тях и те изолират.
Виж целия пост
# 8
peers_fairy , и аз съм в Германия и въобще не съм доволна от работната ми атмосфера.
3-ма човека сме един отдел и единия успява само с присъствието си да скапе настроението на всички!
на всичкото отгоре го и целебрират като шеф, а той нито решения може, да вземе, нито отговорност да поеме, нито да си върши задълженията, съответно работата се натрупва и става неописуемо Confused
в същото време останалите шефове постоянно ми казват как са доволни от моята работа и как ме ценят Rolling Eyes
въпреки всичко ми е трудно да работя там и аз също на работата съм доста сдържана в емоциите си.

смятам като излезна в майчинство да започна да си търся ново работно място.
за мен бременността беше единствения начин да се махна някак "естествено" от там.

до сега обаче никога не съм имала проблем с факта, че съм чужденка. свикнаха ми с акцента и си ме приемат така  Peace
Виж целия пост
# 9
Като прочетох заглавието, си помислих, че това е поредната обобщаваща тема. То се оказа просто нездравословна работна атмосфера. Сменяш работното място с такова, на което ти харесва и жизнерадостта ти се връща - фактът, че си в чужбина не е определящ в случая Peace
Иначе отговорът на въпроса в заглавието - не, не ми я отне, а ми я върна.  Grinning
Виж целия пост
# 10
peers_fairy , и аз съм в Германия и въобще не съм доволна от работната ми атмосфера.
3-ма човека сме един отдел и единия успява само с присъствието си да скапе настроението на всички!
на всичкото отгоре го и целебрират като шеф, а той нито решения може, да вземе, нито отговорност да поеме, нито да си върши задълженията, съответно работата се натрупва и става неописуемо Confused
в същото време останалите шефове постоянно ми казват как са доволни от моята работа и как ме ценят Rolling Eyes
въпреки всичко ми е трудно да работя там и аз също на работата съм доста сдържана в емоциите си.

смятам като излезна в майчинство да започна да си търся ново работно място.
за мен бременността беше единствения начин да се махна някак "естествено" от там.

до сега обаче никога не съм имала проблем с факта, че съм чужденка. свикнаха ми с акцента и си ме приемат така  Peace
И моят шеф постъпва по подобен начин.
Присвои си работата на новата колежка, не и даде акаунт да си работи, а и даде паролата на неговия,
след което тръбеше пред другите шефове, че нищо не правела. А когато тя взимаше работа от други отдели, много я хвалеха, че е много стриктна и коректна. Това е практика в доста немски малки фирми, защото няколко човека се оплакваха.

Аз вече се оглеждам за работа.
Виж целия пост
# 11
В Германия съм. Когато ти беше ужасната първа година, ти смени ли работното място?
И аз съм в края на първа година в тази професия.  Confused


По принуда трябваше да остана 1 година. Всяка сутрин повръщах от нерви, че трябва да отида. С такова облекчение си отидох. След това ми трябваше време да се съвзема и да реша дали искам да продължа да се занимавам именно с това. Даже не кандидатствах за работа в тази сфера, вършех друго. И един ден съвсем случайно се запознавам със сегашната ми колежка. Говорихме си за какво ли не и като се разделяхме тя сподели, че не можели да намерят човек за Х часове. Кандидатствах и така се отзовах при тях.  Понякога  избягването да правиш планове и да действаш помага.... Wink

При теб наистина е колектива.  Спомням си, че в онзи период бях пускала нещо подобно тук / или казала. Понеже слабото ни място е, че сме друга култура и като не сме щастливи на даденото място, започваме : те такива- ние такива. В крайна сметка става въпрос за хора и хора, а не само и единствено за националност.
Виж целия пост
# 12
Със сигурност причината е в работата ти! Сменяш я, не знаеш на какво място ще отидеш, но в крайна сметка опитваш и това е. Ужасно е, цели 8-9 часа на ден да прекарваш с кофти колеги, лоша обстановка. Sad На мен ми се е случвало в България това! Напуснах работата с голям кеф, и изобщо не казах на никой, че напускам, толкова ми бяха противни всички, най-вече работата и организацията на работата. ooooh!
Виж целия пост
# 13
да. на 100%.
в страна с тежък и противен климат съм.
страдам от ужасна форма на метеопатия, фобромиалгия и отклю4их 2 автоимунни заболявания.
непрекъснато съм депресирана , уморена, изтощена. има дни в които съм с каскоподобно главоболие и не мога да помръдна дори.

в Бг съм жизнена, енерги4на, весела, дружелюбна и благоразположена, еуфори4на. нормален 4овек.
-------------
не знам къде е 4 на тази клавиатура.
ps. sorry za latinicata. sega vidiah , che eza rabota temata. za da sam tochno po zadadenata tema- absoliutno nerabotosposobna sam po izbroenite veche prichini.
Виж целия пост
# 14

По принуда трябваше да остана 1 година. Всяка сутрин повръщах от нерви, че трябва да отида.
При теб наистина е колектива.  Спомням си, че в онзи период бях пускала нещо подобно тук / или казала. Понеже слабото ни място е, че сме друга култура и като не сме щастливи на даденото място, започваме : те такива- ние такива. В крайна сметка става въпрос за хора и хора, а не само и единствено за националност.

Чувствам се по същият начин.  Confused

Повръщам всеки ден, имам страшни болки с корема, прибирам се от работа и лягам, но не мога да заспя, но и не мога да стана от кревата. Ако задремя през ноща, събират ми се три, четри часа спане,
събуждам се на пресекулки и съм винаги стресната през ноща, бавно рухвам психически.

На няколко пъти ни караха да работим събота и неделя, шефа каза, че ако не свършим проекта, доброто му име ще се опетни. Допълнителните ни часове изгоряха, защото шефа е забравил да ни го предаде в канцеларията, а ние сами нямаме право. Останаха си неизплатени, но и свободни дни не ни даде.  ooooh!

Веднъж преди отпуска, в петък сутринта ми дава доста задачи, за които ми трябва около седмица и ми казва, че за понеделник му трябват, като му отказах, защочна да ми крещи, че всичките осита са мързеливци, че съм последната наета от тези държави. Голям срам брах.
А не ми се иска да се занимавам със съдилища, предпочитам да си тръгна.
Просто сега трябва да си намеря нещо друго, иначе не смея да оставам без работа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия