Парфюмни размисли и страсти - 141

Продължава нашият парад на съставките. След като отдадохме заслуженото внимание на царствената двойка Жасмин и Роза, днес предлагам да обърнем поглед към една по-срамежлива парфюмна съставка -

Виолетката (Viola odorata), наричана още теменуга, расте в района на Средиземноморието и Мала Азия. Нейните деликатни лилави, бели или пъстри цветове се появяват в началото на пролетта, преди да се разлистят дърветата. Виолетката е добре известна с нежния си цветен аромат, но също така притежава широк спектър от терапевтични свойства: тя помага при настинка, астма, ревматизъм, както и редица инфекции (включително сифилис).

Виолетката е символ на древна Атина, а също и любимо цвете на Наполеон Бонапарт. От далечни времена виолетката е била отглеждана заради своите цветове. Особено през 19-ти век парфюмите на базата на виолетка са много популярни. Нейният пудрен, ирисоподобен, мек и сладък аромат се извлича посредством екстракция (енфльораж). Но тази техника дава много нисък добив на естествен виолетов абсолют и е заместена с получените по химичен път молекули, наречени Йонони.

Йононите за първи път са синтезирани от пармски виолетки от Тийман и Крюгер през 1893 година. Откриването на йононите води до производство на синтетичен виолетов аромат, идентичен на ценното естествено масло, но не толкова скъп.

Днес йонони и метил-йонони се използват в почти всеки парфюм. Палитрата йонони варира от аромата на свеж виолетов цвят до леки дървесни сладко-флорални нюанси. Метил-йононите притежават силен дървесен нюанс, подобно на ириса.

Мирисът на цвета на виолетката е различен от този на листата. Листата дават много интензивен зелен аромат, подобен на свежо окосена трева в комбинация с нюанс на краставица. В южната част на Франция два вида теменужки са култивирани заради техните листа - Парма и Виктория. Свежият мирис на листата им е неразделна част в състава на много аромати, като се започне от свежи флорали, през ориенталско-подправкови до фужерни.

Коренът на виолетката има терапевтични свойства и се използва в традиционната медицина, но не и като парфюмна компонента. Въпреки че много често в описанието на парфюмната композиция може да се забележи съставка "виолетов корен", той няма нищо общо с виолетката. Това е всъщност корен от ирис. Неговата естествена миризма не е твърде интензивна и напомня на виолетов аромат. Този фалшив „виолетов”, а всъщност ирисов корен, е обичайна компонента в много аромати. Той дава на парфюма дървесно-флорални нотки, а също така е много добър фиксатор.

Аромати с преобладаващи виолеткови нотки:

Имате ли любимци сред виолетковите аромати? Успява ли някой от тях да достигне до вашата душевна същност? Моля, заповядайте  
Със специално внимание към Вили Маринска, която ми липсва в темата с непринудеността си и със свежото си чувство за хумор  


Предишната тема.