Директна връзка към оригиналната публикация:
http://www.client.bg/commentdetails/мнение/оплакване/Медико-стом … Медстом-/579.html
На 6.09.2011 посетих клиника Медстом за вадене на мъдрец. Предишния ден си бях записал час специално за д-р Гассан Мохамед, който един месец по-рано ми беше извадил друг мъдрец и бях много доволен от услугите му. Денят 6.09 за мене беше много удобен, защото - както всички знаем – беше Денят на Съединението и София беше празна и спокойна, а и не бях на работа. Уговорката ми беше за 10 часа сутринта и в десет без десет вече бях на линия в клиниката. Разбира се, предишната нощ не бях спал особено добре, защото ме беше страх от интервенцията, но събрах смелост и отидох. По това време в Медстом беше също много спокойно. Явно бях първият пациент за деня и още с влизането бях посрещнат от няколко сестри накуп. Всички бяха много любезни и веднага бях поканен направо в кабинета, в който трябваше да се извърши процедурата. Настаниха ме на стола, сложиха ми лигавника, приготвиха инструментите и ме помолиха да изчакам докато дойде Докторът. Минаха 10 минути, през които едната от любезните сестри ми задаваше въпроси и ме успокояваше, че всичко ще мине бързо и няма да има никакви проблеми. Бях сигурен, че ще бъде така, но все пак бях много притеснен, а това чакане ме изнервяше още повече. Исках всичко да свърши колкото се може по-скоро и да забравя за случая. След малко сестрата излезе и аз останах сам да чакам в кабинета. След още 10 минути, през които д-р Мохамед така и не се появяваше, усетих, че навън става някаква суматоха. Веднага след това в кабинета нахлуха 3 сестри, които започнаха вкупом да ми се извиняват, че Докторът го няма и че за съжаление трябва да си запиша час за друг ден и да отида пак. Заедно с това ми свалиха лигавника и от мене вече се очакваше да си тръгвам. Не можах да повярвам какво се случва! Значи, аз се бях навивал седмици преди това да отида да ми се извади този мъдрец, специално си бях записал час за този ден, бях станал рано, бях се приготвил, бях изхарчил 10 лева за бензин, бях изхабил не знам колко нерви и изведнъж се оказа, че д-р Мохамед някак си е решил да не идва. Попитах как така Докторът го няма и как така не ги е уведомил предварително, а те съответно мене, но те така и не успяха да ми отговорят. Казаха ми, че това се случва за първи път, че Докторът бил в провинцията и че той бил шефът и просто е решил да не ги уведомява. Разликата между тях и мене обаче беше, че на тях не им пукаше, а аз бях този, който се беше приготвял за това седмици наред. Попитах сестрите сигурни ли са, че изобщо някой е уведомил д-р Мохамед, че има записан час с пациент, но те ме увериха, че няма как Докторът да не е уведомен. Аз обаче не бях сигурен, защото нямаше логика в това д-р Мохамед, който е шеф на клиниката, да знае, че има записан пациент и дори да не се обади да го отмени. Но дори и да беше така, това говори за страхотна безотговорност и дори наглост спрямо пациентите. Въпреки всичко ми предложиха ми избор. Или да си запиша друг час за д-р Мохамед за някой от следващите дни, или да дойда същия ден следобед в 3 часа при д-р Халед Мели, който също можел да свърши работата. Бях потресен. И двата варианта бяха неприемливи за мене, защото бях планирал да приключа със случая точно в този ден сутринта, след това да си отида вкъщи и да си почивам до края на деня. Да не говорим, че ако беше за някой от следващите дни, трябваше да си взема отпуск, тъй като съм на работа. Увериха ме, че д-р Мели също е добър специалист и понеже аз исках да приключа колкото се може по-бързо, се съгласих да дойда същия ден в 3 часа при него. Казах им обаче, че очаквам да ми направят намаление заради причинените неудобства. Според мен е напълно нормално, след като са ми утрепали целия ден и заради тях съм изхабил толкова нерви и излишен бензин, да ме компенсират по някакъв начин. Но вместо това една от сестрите започна да се смее притеснено и ми каза, че това не зависи от тях. Разбира се, че не зависи от тях. Аз съм свикнал в българските фирми и организации нищо да не зависи от никого. Но не мога да свикна с очевидната липса на вътрешна комуникация между служителите. Ами щом не зависи от тях, да вдигнат телефона и да се обадят на този, от когото зависи. Мене какво ме интересува от кого зависи? Аз не ги познавам и изобщо не ме е грижа кой какъв е в тази организация и кой определя правилата. Аз съм клиент (в случая – пациент), който отива там, вижда едни служители (в случая – сестри) и очаква адекватно отношение. Те трябва да знаят кое от кого зависи и да си комуникират помежду си без да занимават клиента с това. Клиентът иска единствено резултат. Не искам да кажа, че отношението на персонала на клиника Медстом към пациентите е лошо. Нищо подобно. Всички са изненадващо любезни за българска фирма, работят професионално и отношението им към пациента е изключително добро. Но моят случай говори за типичната българска липса на комуникация между всички нива. Както и да е. Преди да си тръгна, само им казах, че когато дойда по-късно, очаквам от тях някаква компенсация за причинените неудобства. В три без пет следобед бях отново в клиниката и вече бях много изнервен. Не бях очаквал, че ще се наложи още едно ходене дотам. Седнах в приемната и зачаках. Този път персоналът на регистратурата беше друг и не знаеше кой съм. Попитаха ме, казах им. Д-р Халед Мели - който се оказа пич - ме прие моментално и свърши работа за 5 минути. Беше любезен, подходът му беше много добър и изобщо, нямам никакви забележки към него. След това, разбира се, дойде моментът да плащам. Момичето на регистратурата ми каза цената. Изфъфлих с марлята в устата – това цената с намалението ли е или не е? Тя беше искрено изненадана и ме попита за какво намаление става въпрос. За мен това обаче беше deja-vu - изобщо не се бях и надявал някой да и е предал за какво става въпрос. При тях пациентът влиза, плаща, излиза и всичко приключва. Аз обаче и обясних за случая с две думи. Тя – естествено – каза, че никой не и е предал. Ама разбира се, че никой не и е предал! Тогава аз разбрах, че проблемът е в мене. Аз съм неблагоразумният и капризен пациент, който очаква, че някой там нещо ще предаде. Откъде накъде аз имам правото да очаквам предишната смяна да и предаде за моя случай? И то въпреки, че точно предишната смяна ме увери, че това се случва за първи път. Явно или не е за първи път, или не са имали намерение да е за последен. Ясно беше, че в момента нямам избор и че трябва да платя колкото струваше процедурата – услугата все пак беше извършена. Платих, но и казах да си отбележи, че очаквам някаква реакция от тяхна страна - те да измислят каква. Но очаквам нещо да се случи, защото в противен случай ще опиша случая подробно и ще им опетня името за години напред. Момичето си отбеляза, провери дали номерът ми за обратна връзка е верен и обеща, че ще предаде. Това, че четете историята ми тук обаче, означава, че или не е предала, или е предала, но на никой не му е пукало, както по принцип става в България. Всичко заглъхва много бързо и хората забравят. Само че аз не забравям и правя всичко възможно това да се помни много години напред. Фирмите трябва да се научат да комуникират помежду си и да бъдат отговорни пред клиента. Това „ще предам“ и после да не предаде, е недопустимо и адски ме дразни. А и това, дето си мислят, че случаи като този трябва да се забравят без последствия, трябва да спре. Във всяка нормална фирма във всяка нормална държава една такава издънка се разглежда под лупа, приема се като урок и се използва за подобряване на работата. Тук просто се забравя и всичко е точно. След време се повтаря и пак всичко е точно. Все пак няма как да не отбележа, че в клиника Медстом работят много добри специалисти. Докторите, с които имах директен контакт – Гассан Мохамед и Халед Мели – са много добри и любезни. Сестрите също. Но за съжаление случаи като този опетняват и тяхното име, и името на цялата клиника. Колкото и добър специалист да си, ако не си отговорен към пациента и не си държиш на думата, кел файда. Надявам се това да не се повтаря с други пациенти, но базирайки се на опита си, силно се съмнявам.