Моля майчета и татковци помогнете ми. Детето ми нехарсва и страшно ревнува ...

Публикувана: 22 септ. 2011, 23:57 ч.
Последно мнение: 17 ноем. 2011, 03:22 ч.

6 570
38

M

22 септ. 2011, 23:57 ч.

Моля майчета и татковци помогнете ми. Детето ми и страшно ме ревнува от приятеля ми.

С него сме заедно от почти 3 години. Януари тази година понеже ме съкратиха от работа и реших да замина в чужбина за няколко месеца. Всеки месец се прибирах за да се видя с детенцето ми. Моя приятел дойде при мен 3 месеца по късно. След 2 месеца се прибрах да България за да я взема за лятото при мен. И се започна с мъките. Изпадаше в депресия че съм имала снимка с него, когато тръгваме да си кажем нещо (независимо какво ) тя все идваше и слушаше, и ако не чуеше за какво си говорим казваше : ви си говорите за мен : и Още най различни неща.
Приятеля ми много я обича и му е много мъчно. А той се занимава с нея, играят си постоянно нещо си говорят, гледа я като негово детенце.
Моля ви кажете ми какво да права. Тази вечер ми каза . :чудя се дали не съм осиновена:!!!!
Става въпрос за 8 годишно момиче.
БЛАГОДАРЯ ВИ. Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Виж целия пост

Потребител

# 1 23 септ. 2011, 00:08 ч.

Явно детето страда от раздялата с теб, чувства се несигурно и изолирано.
Едва ли проблемът е в това, че те ревнува- ако и покажеш достатъчно ясно, че връзката с приятеля ти няма общо с отношението към нея, че ти си и майка, че я обичаш, че никога няма да говориш с някого за нея, без тя да знае за какво става въпрос, че сте екип, един вид- със сигурност с времето ще се почувства по-сигурна и ще превъзмогне чувството на изолираност, което изпитва сега.
Говори с нея за приятеля си, обсъдете го "по женски", както се казва Wink

Wink

Виж целия пост

M

# 2 23 септ. 2011, 00:15 ч.

Цитат на: елиас в пт, 23 сеп 2011, 00:08

Явно детето страда от раздялата с теб, чувства се несигурно и изолирано.
Едва ли проблемът е в това, че те ревнува- ако и покажеш достатъчно ясно, че връзката с приятеля ти няма общо с отношението към нея, че ти си и майка, че я обичаш, че никога няма да говориш с някого за нея, без тя да знае за какво става въпрос, че сте екип, един вид- със сигурност с времето ще се почувства по-сигурна и ще превъзмогне чувството на изолираност, което изпитва сега.
Говори с нея за приятеля си, обсъдете го "по женски", както се казва Wink

Wink

Да , аз постоянно говоря с нея за това. Ние сме по скоро даже приятелки.
Понякога казва че той щял да ни раздели. Толкова много пъти съм и казвала и показвала че никои никога не може да ни раздели. Понякога много го обича, но понякога изпада в някаква депресия и започва да ги говори едни. Оххх много ми е болно , много. Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Виж целия пост

Ентусиаст

# 3 23 септ. 2011, 00:44 ч.

Цитат на: mery_bi в пт, 23 сеп 2011, 00:15

Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

Виж целия пост

Потребител

# 4 23 септ. 2011, 07:03 ч.

Цитат на: Morgana в пт, 23 сеп 2011, 00:44

Цитат на: mery_bi в пт, 23 сеп 2011, 00:15

Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1

Peace

Виж целия пост

Илияна ...

Ентусиаст

# 5 23 септ. 2011, 08:27 ч.

Според мен също е важно да си вземеш детенце при вас, за да му е мирна и спокойна душичката.И с течение на времето да разбере, че ти не предпочиташ приятеля си пред нея.
А каква е причината детето да не може да е с теб постоянно?

Виж целия пост

Т

Трещерица

Почетен член

# 6 23 септ. 2011, 08:28 ч.

Не се притеснявай толкова, съвсем нормално е. Показвайте й по всакакъв начин колко я обичате, нещата ще се наредят. Ситуацията е доста сложна, а децата ръсят такива приказки и при много по-малки поводи.

Виж целия пост

Деси@Димитрова

Редовен потребител

# 7 23 септ. 2011, 09:17 ч.

Цитат на: Marleen в пт, 23 сеп 2011, 07:03

Цитат на: Morgana в пт, 23 сеп 2011, 00:44

Цитат на: mery_bi в пт, 23 сеп 2011, 00:15

Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1

Peace

+1

Виж целия пост

Потребител

# 8 23 септ. 2011, 09:32 ч.

Цитат на: Халееси в пт, 23 сеп 2011, 09:17

Цитат на: Marleen в пт, 23 сеп 2011, 07:03

Цитат на: Morgana в пт, 23 сеп 2011, 00:44

Цитат на: mery_bi в пт, 23 сеп 2011, 00:15

Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1

Peace

+1

+ 1. Детето е озлобено. Вземете го при себе си. Тя се пита - как мама може да е щастлива с чужд човек без мен?

Виж целия пост

M

# 9 23 септ. 2011, 09:36 ч.

Цитат на: Халееси в пт, 23 сеп 2011, 09:17

Цитат на: Marleen в пт, 23 сеп 2011, 07:03

Цитат на: Morgana в пт, 23 сеп 2011, 00:44

Цитат на: mery_bi в пт, 23 сеп 2011, 00:15

Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1

Peace

+1

Всичко това се случи когато я взехме при нас. Заедно бяхме В чужбина два месеца. Винаги сме и показвали, по всякакъв начин наистина,никога не сме я изолирали дори от нищо.
Сега се върнахме двете защото тя е на училище тук. Аз ще се прибера декември и повече няма да заминавам.

Виж целия пост

Потребител

# 10 23 септ. 2011, 11:13 ч.

Пожелавам ви да се справите с този сериозен проблем. Кофти ми стана за детето. Ако пак атакува с осиновяването може да й кажеш, че е все едно дали е родена от теб или осиновена - обичаш именно нея.

Виж целия пост

Т

Трещерица

Почетен член

# 11 23 септ. 2011, 11:23 ч.

Цитат на: mery_bi в пт, 23 сеп 2011, 09:36

Всичко това се случи когато я взехме при нас. Заедно бяхме В чужбина два месеца. Винаги сме и показвали, по всякакъв начин наистина,никога не сме я изолирали дори от нищо.
Сега се върнахме двете защото тя е на училище тук. Аз ще се прибера декември и повече няма да заминавам.

Защо трябваше да заминаваш тогава? Приятелят ще остане ли? Не е нужна да жертваш всичко за детето.

Виж целия пост

I

Редовен потребител

# 12 23 септ. 2011, 11:45 ч.

Аз съм била в същата ситуация и мога да кажа, че децата са много интуитивни и големи манипулатори. Много добре се ориентират къде да ударят мама за да я заболи и да я загризе съвестта. Нашия проблем се разреши след като седнахме двамата и си поговорихме като големи хора без драми, сълзи и силни думи. Синът ми разбра, че с такова държание нищо не се постига и че няма никакво основание за ревност и нещата се промениха. Сега се разбира с мъжът ми доста по добре отколкото с мен. Моите родители също са били дълги години в чужбина. Мен ме оставиха при студени и безчувствени хора, гледана съм с необич, в мълчание и самота. Било ми е много болно и тежко, но никога не съм си помисляла, че майка ми не ме обича, камо ли пък да я манипулирам по някакъв начин. За това съм по твърда в такива ситуации, ясно различавам усещането за изолираност от внасянето на повече драма от необходимото.

Виж целия пост

М

Ментова

# 13 23 септ. 2011, 12:36 ч.

Когато заживях с втория ми съпруг, дъщеря ми беше на 3, 5 години. Познаваше го отпреди, много го обичаше, играеха заедно и всичко беше перфектно. Но щом се премести у нас, започна адска ревност. Цупеше се, не даваше да си говорим насаме, да се целуваме (приятелски), задължително искаше да спи между нас. Съветвах се с детски психолог, който ми каза, че за детето това е съвсем адекватно поведение, не то има проблем с ревността си, а ние - просто трябва да я приемем, да му показваме любов и разбиране. И, да, всаричко отшумя, но за около година, година и половина. Трябва само обич и търпение. Сега, за някои неща, е по-близка с мъжа ми, отколкото с мен, той има повече търпение.
Има и нещо друго. Оказа се, че дъщеря ми много се е страхувала, че и аз, като баща ѝ, ще си замина, щом имам нов партньор. Ако и при вас има подобен случай - бащата на детето да има ново семейство, обясни ѝ (не веднъж, а много, мнго пъти), че където си ти, там ще е и тя, винаги. Но трябва да го направиш наистина, във вашея случай да се разделяш с нея вече не е препоръчително.
Ще се справите, щом има любов и желание!

Виж целия пост

милинка

Редовен потребител

# 14 23 септ. 2011, 12:53 ч.

Детето се конкурира с приятеля ти за внимание. От негова гледна точка ти си с външен човек за вашето семейство (ти и тя). Ти вземаш него в чужбина преди нея.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Важна ли е религията в отношенията на двама души

4 442
128

Лични и семейни отношения

Проблем с котките на свекървата

350
12

Лични и семейни отношения

Искам само истината , как ?

1 923
81

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.