За "детето-жертва"

  • 2 542
  • 32
Имам проблем и не знам как да подходя. Синът ми е в първи клас. Днес отивам да го взема от училище. Докато учителката отговаря на въпроси на рдители, наблюдавам как едно дете от класа на сина ми, с което се познават от предишното училище, го дърпа за ръка и му казва какво да прави, а след това и му удря шамари/не са силни, но жестът е на удар по лицето/. Казвам ви, не помня кога последно съм изпитвала чувства, подобни на тези, кито ме връхлетяха. Мразя жертви, мразя липсата на гордост и реакция...абе, адреналинът ми хвърчеше на луди нива...Изчаках да видя, все пак, как ще реагира синът ми...ами-нищо. Дойде и друго момченце, което също го защипа по бузите. Пак нищо. Нареди си се в строя при другите деца и толкова. Като си тръгнахме, го питах защо приема да се държат така с него и той ми каза, че това е игра. Питах го харесва ли му. Каза, че не му харесва и е обяснил на детето да не го закача. Питах го защо не сподели с госпожата, а отговорът беше, че не иска да се карат на момчето...

ПП: Винаги съм им казвала-на него и сестра му, че никой няма право да насилва и удря друг човек.

Как да превъзпитам у детето си чувството за самозащита? Да се научи да си пази границите и да се защитава без да обижда и без да е доносник? Или вече е твърде късно за това, защото е ясно, че някъде съм сбъркала при възпитанието. Не искам да отговаря агресивно, но...дали това не е правилният начин, когато човек не разбира от дума...

ППП: Синът ми по принцип е...как да се изразя...жертвоготовен.
Виж целия пост
# 1
ами... все едно описваш синът ми в детската... разхождаха му се по главата с колички, гонеха го, млатеха го.. говорих, говорих, говорих, ами няма спасение - той приема всичко, само и само всички да го харесват... няма спасение - важно е да го харесват... сега в училище няма този проблем, но нарочно го записах в друг клас, където има само две деца от неговата детска... може да съм сбъркала - учителката от другия клас е елитната учителка на училището, нашата никой не я знае... обаче за сега поне отношението на децата е различно, дано така се запази  Sad
Виж целия пост
# 2
Не знам дали точните думи са "дете-жертва". Има и такива деца - по-търпеливи, по-склонни да прощават, по-притеснителни и необичащи конфликта. Моят най-малък син е такъв. Не бих го нарекла жертва, защото е склонен да се защити, когато се минат някакви негови граници. Но много търпи и много понася. Не е типичното момче - буйно, шумно, налитащо и първично, каквито са повечето момченца на неговата възраст. Той до последно ще се опитва по пътя на преговорите да разреши проблема. Такъв си е, не мисля, че може да промени.

Миналата седмица имахме една случка: трите ми деца играят в двора на училището с група други дечица. Едното от другите деца се обидило на някого и не се изрепчило на този, който го е обидил, а нападнал Крисо в гръб, с ножичен скок го е изритал в гърба и моят паднал свирепо по лице. Не е реагирал. Не се е обърнал към насилника да се бие, дори не е разпитвал какво, защо и как. Подозирам, че не е имал и време де, защото другите двама, след като са видяли какво става, са се нахвърлили на другото дете, защитили са Крисо, стана голяма тупурдия, наложи се да се намесвам и аз и нещата загрубяха много. Но в колата двамата по-големи се надвикваха да ми обясняват, че не може някой да те нападне в гръб, да те размаже на асфалта и ти да не реагираш. Естествено, под "реагираш" всеки от тях разбира да се сбиеш кръвожадно и шумно. Е, може. Крисо може. Знам, че той си е такъв. Не знам дали може да се промени. Говорим му, обясняваме му, че не бива толкова много да позволява на другите деца, но той не иска да постъпва по друг начин. И сега другите двама са решили, че трябва да "пазят" Крисо. И аз не знам от какво, но за тях е въпрос на чест да го играят закрилници. Аз обаче подозирам, че Крисо би се справял и сам добре. Той е деликатен, диалогичен и любезен, което не намирам за слабост или липса на достойнство. Просто си има своите начини. Само че, за такива децат е доста по-трудно да съществуват сред джунглата на съвременната училищна среда. С което едва ли те успокоих...
Виж целия пост
# 3
Много благодаря за отговорите! Да, не съм успокоена, но съм малко по-разбираща ситуацията. И явно трябва да мисля в посока за  промяна на моята гледна точка, а не да превъзпитавам детето си.

Съгласна съм, че "дете-жертва" е доста пресилено. Опитах се да посмекча ефекта с кавичките, но бях толкова залята от емоции вчера... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Искам да следя тази тема.Дъщеря ми също е такъв тип,а не само момчетата се държат така/за жалост/.На родителската ни среща госпожите споделиха,че има момичета които са по-агресивни и от момчетата. Sad
Виж целия пост
# 5
Болна тема ми е.
Синът ми много кротък и общителен.
В 1 клас премина през такъв период.Уви поука си взе късно.
Сега е 2 клас,пак има дете тероризатор в училище.
Рецепта нямам за справяне.
Аз говоря много,обяснявам кое е правилно и кое не.
Боли много когато става въпрос за моето дете.
Но не мисля,че ако му кажа "удари и ти",ще му помогна.
Записах синът си на карате,това повдигна самочувствието му.
Избрах добра школа,учителят освен тренировката, много им говори.
Карате освен спорт е философия.
Сега детето което го дразни и удря е ново,вчера се разправях с учителят.
За жалост е ново и не говори езикът,което затруднява комуникацията с него.
Родителите не съм ги виждала.За сега изчаквам да видя как ще се развият нещата.
Предполагам др дете е стресирано и не знае как да реагира,но ако продължава да
раздава сила ще стигна до директорът.После каквото стане.
Но няма да оставя детето си ,да бъде тероризирано.

Според мен в твоят случай наблягай на разговорите,
кое е правилно,кое не е.И как да отстоява правата си.
Няма да стане от раз,но с  времето се научават и порастват.

Виж целия пост
# 6
Явно и ти самата си доста спокойна, щом си успяла да запазиш самообладание, аз нямаше да успея и щях да реагирам остро още на момента- може би щях да прекъсна учителката и да насоча вниманието ѝ към ставащото- такава несправедливост и проява на надмощие винаги ме е влудявала.
Иначе не знам какъв съвет да дам- може би наистина е добре да запишеш детето на някакъв спорт, който да повдигне самочувствието му и да го накара да вярва повече в себе си и да се отстоява. До скоро аз самата прокарвах идеята как не трябва да се отговоря на удара с удар, но когато видях няколко пъти как удрят детето ми, а то засрамено и натъжено се отдалечава не издържах и започнах да прокарвам нова идея- за защита. Сега се защитава според ситуацията- понякога пак се отдръпва, но когато прекалят започва и той да удря и, въпреки че сигурно много хора ще наскочат сега, аз съм по-спокойна като знам, че не позволява да го тормозят.
Виж целия пост
# 7
честно, вече не разбирам защо толкова се притеснявате да не би децата ви да станат агресивни. Ми, в живота си трябва и малко агресия за самозащита, какво  иначе, да се остави да му дават тон в живота ли! На моя син съм му казала (и на сестра му де, ама при момичетата е по-друго), че има право да се защити и да не се оставя някой да го тормози. Момчетата не се бият по подразбиране, те също като мъжките животни си имат ритуали на перчене и установяваане на йерархия. Инструктирала съм го, че не е нужно да се бие, а като начало да се изперчи, изрепчи и да гледа лошо, защото в повечето случаи върши работа (с една дума, да се заяви). И също да си избира битките и че няма нищо лошо или ненормално, като види, че противникът е по-силен или са повече, да отстъпи тактически и да изчака подходящ момент, защото в природата също е така - по-важно е да излезеш от битката здрав, отколкото да се впускаш в неравна такава. И да си търси съюзници.
Виж целия пост
# 8
Аз не се притеснявам,че синът ми може да стане агресивен.
Даже си мисля,че здравословна агресия е полезна.
Но той просто не е.
От малък е такъв,не удря не посяга и не изпада в трудно контролируеми състояния.

Скоро в клубът му дискутираха какво е самозащита.
И как да се защитиш,но той се притеснява да удари.
Предполагам,че притиснат в дадена ситуация ще се защити.
До сега го прави с думи.Или изблъсква ако го удрят,но не посяга и не удря той.
Виж целия пост
# 9
А бащите къде са, питам аз!  Crossing Arms не можем само ние да свършим тази работа, нека и бащата се включи и да го научи на разни стратегии и тактики, да се тренират, ако трябва! Кой, ако не баща му да му каже и покаже на едно момченце какво да прави! Мъже са, бащи са, да се оправят!  Peace
Виж целия пост
# 10
Като прочетох постът ти и първата ми асоциация беше с пикаенето прав Joy
Извинявай,не е лично просто така си помислих като каза за бащите.

Ами съпругът ми му обяснява много.
Тактики може и да му казва ,по мъжки когато са.
А пред мен да си траят,знам ли.
Но ще разуча как стоят нещата,ха- ма -ха Crossing Arms



Виж целия пост
# 11
честно, вече не разбирам защо толкова се притеснявате да не би децата ви да станат агресивни. Ми, в живота си трябва и малко агресия за самозащита, какво  иначе, да се остави да му дават тон в живота ли! На моя син съм му казала (и на сестра му де, ама при момичетата е по-друго), че има право да се защити и да не се оставя някой да го тормози. Момчетата не се бият по подразбиране, те също като мъжките животни си имат ритуали на перчене и установяваане на йерархия. Инструктирала съм го, че не е нужно да се бие, а като начало да се изперчи, изрепчи и да гледа лошо, защото в повечето случаи върши работа (с една дума, да се заяви). И също да си избира битките и че няма нищо лошо или ненормално, като види, че противникът е по-силен или са повече, да отстъпи тактически и да изчака подходящ момент, защото в природата също е така - по-важно е да излезеш от битката здрав, отколкото да се впускаш в неравна такава. И да си търси съюзници.

Точно така е.
С малкото пояснение, че да "отвърнеш на удара с удар", не е точно агресия. А самозащита, която в крайна сметка е абсолютно необходима. Така е и в света на големите, където дори и при високо цивилизовани взаимоотношения пак има битки на нерви и други конфликти. Много трудно мога да си представя да оставя някого да ми се качи на главата заради едното добро възпитание.
Виж целия пост
# 12
Аз също не се притеснявам, че детето може да стане агресивно. Но и аз както и neraiida знам, че просто има такива деца, които не са и няма никога да станат. Примерно, средният ми пали на четвърт. Той и наносекунда няма да помисли, за диалог или компромис при него е немислимо да се говори. И на него много му говорим - не става. На психолог ходихме - помогна. В много умерени граници обаче.

Крисо на бойни изкуства не може да се запише. Той много иска, но има проблем със сърцето и всякакви спортове са му забранени, най-вече тези, подобни на бойни изкуства. Аз и затова не го уча да посяга и да се бие. Но баща му го е учил, че има моменти, в които физически сблъсък няма как да ес избегне. Не го поощряваме да се крие и скатава, но и не го бутаме в другата посока. Да, децата са го "надушили" безпогрешно и обикновено, когато не им стига кураж да се обърнат към истинския дразнител, те се обръщат именно към деца като моя син. Това е, което мен изключително много ме натъжава. Затова и онзи ден това дете е ритнало точно Крис от всички деца, които са били на игрището. Ако някой посегне на средния ще знам, че е имало защо. Но да посегнеш на Крисо, който или нищо не е подозирал, или е положил всички усилия да го предотврати ми се струва вероломно, подло и страхливо.  

В същото време се е случвало Крисо да налита на бой когато е бил в абсолютно неизгодна позиция - срещу много и по-големи деца, които с един замах може да го размажат. Не се бои да се бие, ако неговите представи за допустимо са прехвърлени. Няма нормалната преценка на нормалните деца. Сестра му беше изумена при един такъв случай. Казва, че добре, че е била наоколо. Та не е тъп и примирителен в този смисъл. В подобна ситуация Ангел или Наталия биха се отказали от сблъсък. 

Andariel, такива деца са много "трудни" за бащите. Моят мъж не може да свикне с Крисо и трудно намират общ език двамата. Синът ми няма нищо общо с повечето момчета, които минават за "нормални". Той е деликатен, чувствителен, много обича да философства и анализира, пише разкази, обича да готви и рисува. Не харесва коли и джипове, не споделя страстта на мъжа ми и Ангел към автомобилите, състезанията и бензина. Не е буквалист като повечето мъже - той непрекъснато чете между редовете и е иносказателен. Баща му и той един нормален разговор трудно провеждат. Мъжът ми просто се мъчи, трудно достига до него. Имаше период, в който аз настоявах Крисо да е през уикендите само с баща си, да ходят заедно по излети с джиповете и състезания. Накрая Крисо споделил със сестра си, че му е много неприятно и ходи само за да не разочарова баща си. Баща му беше жестоко обиден. Колко му говорех тогава, че просто детето е такова и трябва да го приеме такова, каквото е. Опитва се, но му е трудно. Та бащите понякога не се справят и те. Особено с такива нетипични деца.
Виж целия пост
# 13
Като споменахте бойни изкуства, бих казала, че спортът изобщо е ужасно важен за самочувствието на едно момче. По мои наблюдения едно момче може да е много чувствителна и лирична натура, обаче ако е здраво, добре сложено физически и силно (което се постига със спорт) много по-малко вероятно е някой да тръгне да се закача с него. Тоест може никога да не стане лидер, но няма да се превърне в аутсайдер или жертва.
Виж целия пост
# 14
Като прочетох постът ти и първата ми асоциация беше с пикаенето прав Joy
Извинявай,не е лично просто така си помислих като каза за бащите.

Ами съпругът ми му обяснява много.
Тактики може и да му казва ,по мъжки когато са.
А пред мен да си траят,знам ли.
Но ще разуча как стоят нещата,ха- ма -ха Crossing Arms


Има много общо с пикаенето прав, хубаво си се сетила.  Laughing

Даре, нищо друго не ти остава, освен ти да проведеш твоя стратегия и обучение. Явно е от анализиращите деца, това може да се използва като предимство. Някак да му обясниш, че момчешките отношения са като играта на шах - не е важно колко си силен физически, а колко си хитър, да развие някакви външни, пози и стойки. В шаха не е нужно на противника да му вземеш царицата или офицера, важното е да сметне, че рискът е сериозен и ще отстъпи. Като онази игра нагло гледане в очите и който пръв си отмести погледа, значи се предава. Репетирайте такива погледи и стойки.

Между другото, моят син е кротък и разбран по характер, дисциплиниран, един клечав такъв, по едно време и на него се опитаха някакви от другия клас да му вдигат стойки (не са го тормозили, но си имаха закачка, другите момчета бяха доста по-едри от него и това им даваше самочувствие). Обаче, както има приказка, не е важно да си як - важното е да си луд, та и нашият им изигра сценки с лошия поглед и се оправиха. Явно си имаше нужда от допълнителна увереност, тласък и дори одобрение от наша страна. Зная, че като цяло е неправилно, но му бях казала, че ако работата стане дебела, предпочитам на мен да ми се оплаче учителката, че се е сбил с някого, отколкото аз да се оплаквам от някое момче, че го тормози. Не зная как го прави, но е поразвил дипломатичност и участва в общите игри с другите момчета, макар да не е от яките, имат му уважението и макар да е пълен отличник, никой не е посмял да му каже, че е зубър. Не се бори за лидерство, но и не се оставя да го баламосат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия