В класа има побойник (кои стратегии работят)

В класа на сина ми има двама побойници, които тормозят всички. Родителите изобщо не реагират на агресивността на децата си. И аз, като теб, се чудех вече какво да предприема. Случайността сама си свърши работата. Едният побойник е и слаб в учението. Понеже пишел най-бавно, а синът ми най-бързо /но грозно  /, учителят на занималнята ги сложил на един чин. Синът ми започнал да помага на побойника. Сега този побойник го пази от другия, защото иначе няма домашни.
И темата май е за друг подфорум.

Родителите на детето  знаят ли за проблема?Ако не, първо с тях трябва да говорите. Те трябва да говорят с класната, училищния психолог , педагогическия съветник, може и с директора.
От написаното оставам с впечатление, че детето е в начална училищна възраст, при тях проблема с училищния тормоз е по-лесен за разрешаване, ако се подходи умело.

Зависи какво искаш да постигнеш като ефект - да се разреши проблема сега, веднага, и да се даде глътка въздух на приятелчето, което очевидно страда от ситуацията, или да му се даде алгоритъм как се постъпва ПРАВИЛНО, за да се чувства защитен в бъдеще. Първия метод е кратък, и с мигновен ефект, вторият изисква време, нерви и ангажирано участие на повече хора.
Сложно е, възрастта и темперамента на детето също имат огромно значение.

Колко е голям малкият ти приятел?
Къде се развива действието?

Какво ще рече стратегия?
Освен учител, има и директор, освен директор този побойник има и родители....

Преди 2-3 години тормозеха в училище синът на моя колежка /3 клас/. Първо се оплакаха на класната - нищо, на директора - нищо. Бащата бил бизнесмен и не смеели. Обърнаха се писмено към инспектората по образование в града, откъдето пуснаха проверка. Заплашиха и директора с телевизия. И накрая преместиха побойника в друго училище. Че и бой от баща си яло, защото човекът нищо не знаел за поведението на сина си, тъй като не смеели да му кажат.

Всички тези приказки с психолози, учители и директори са с ниска степен на успеваемост.Е, може в краен случай някое дете да бъде преместено, но на негово място ще се появи друго, а не вярвам да преместят две деца заради едно. Ще кажат, че то си е виновно.
При децата се формира йерархия съвсем като в глутница. И затвърждаването на високата позиция в йерархията често е свързано с тормоз и пердах над по-слабите. Повечето деца в "низка" позиция свикват някакси да се оправят или не си го слагат на сърце. Но някои с по-лабилна психика наистина страдат. За мен единственото кардинално решение е покачване в йерархията с някакви "ценни" умения. Добър футболист например. А супер много помага да запишете детето на кикбокс, джудо или нещо от сорта. Само като се разнесе мълвата ще спрат да го тормозят, а ако освен това подкрепи тази мълва със сериозен отпор нещата ще са решение за винаги.

Използвам винаги една и съща стратегия- работи безотказно засега. Говоря с детето да обясни на момчето, което го тормози, че да се държи така е невъзпитано, че знае че не е лошо дете и че явно нещо го тормози за да се държи по този неприемлив начин и ако сподели може да се опитат да разрешат проблема. Или просто да му каже, че с деца, които се държат лошо не говори и не се занимава. И казвам това да се прилага при всеки тормоз или опит с все по- незаинтересуван тон. Често в първия момент се правят на не чули или недоразбрали, или се ядосват, защото не очакват такава реакция, но обикновено проработва.
Случвало ми се е веднъж директно да отида да говоря с едното дете, обаче докато го попитам  какъв е проблемът между него и Митко, се разплака, че ако кажа още веднъж на учителката им татко му пак ще го бие и се разбрахме съвсем набързо, мирно и кротко. Тогава страшно ми дожаля за детето- биеше, защото това беше виждало като начин за справяне с проблемите .

Изобщо не съм съгласна, че родителите на побойниците не знаят за "геройствата" им. Знаят, но и те често не могат да се справят. Трябва още в началните класове да се използват всички възможности, които дава правилника на училището и да им се нагат наказания. Ако им се молим, а те обещават за кой ли път, полза няма. Никой не е длъжен да ги търпи.

Детенцето е трети клас. Миналата година е бил един побойник, с него са се разбрали... сега са трима. Ходи на бойно изкуство, но не прилага нищо от наученото, не се и перчи с него. Просто не е такъв темперамент.

Анда, Митко също е трети клас и е доста свит . Покрай проблемите с негови съученици започнахме редовно да обсъждаме какво се случва в класа и как е най- правилно да се реагира. За мен и той да се бие не е отговор- трябва да се научи да се оправя разумно, разбирайки мотивите на отсрещната страна, само с приказки. Случва се някак, но той има свръх развито чувство за самосъхранение от дома и знае кога да отстъпи или как да обърне на майтап ситуацията...

Темата с детската агресия ми е много болезнен въпрос. Имах такива проблеми, имам ги все още. Много агресия, много побойници, много жестокост! И не е въпрос до лабилна психика ако детето, което удрят не умее да се защитава, а до характер, темперамент. Не може детето да се бие, не иска, не защото е неспособно да удари, а просто защото не приема агресията като нещо нормално, нито когато е отправена към него, нито като метод за справяне с побойниците. Има деца, с толкова положителна нагласа към всички други, че проявената агресия ги изумява ужасно... Моят син често си създава проблеми, дори само защото е защитил ударено дете!... Сложен проблем.
Прочетох мнение, че е нужно да се говори с децата-побойници и често така успешно се решава проблема. Чист късмет си е споделената ситуация. И аз преди време използвах тази тактика, но си създадох огромни проблеми. Не било законно, било - дрън, дрън, бла-бла... Имало си ред. Ами, нека децата ни да стават боксови круши, а ние - родителите да стоим като публика и да нямаме право да защитим децата си! Новите закони за защита на децата постигнаха обратен ефект - сега дори да направиш забележка на побойник, било заплаха и какво ли още не и е подсъдимо! Но пък се постигна поощряване на агресията между самите деца, именно защото родителите на потърпевшите деца нямат право на разговор или забележки към децата-побойници. ...
Та, тъй като доста се поопарих с тази детска агресия, ще ви кажа как е редът, а това доколко е успешен за справяне с агресията, просто не ми се коментира!
1. Уведомява се класната.
2. Ако няма резултат, се уведомява директора/директорката.
3. Ако въпреки това, отново няма резултат, се изисква разговор с родителите на децата-побойници пред класната.
4. И ако отново няма успешен резултат - се уведомява Инспектората.
Нищо обаче не обещава успех...
Има деца, които абсолютно без причина си проявяват агресия, просто характер и темперамент, така както и децата от обратната страна - тези, които остават буквално втрещени от въпросната агресия!

Така са ми противни тези агресивни деца, че понякога ми идва такъв шамар да зашия на едно такова хулиганче, та да му звъннат ушите. Не бих си го позволила като поведение обаче по ред причини. Само ми идва на ум, де.
Моя малкия е такъв по-скромен и свит, че и при нас е имало подобни инциденти.
Разговора с класната, понякога дори с родителите на въпросното дете имат временен резултат. Този тип деца дълго време не могат да подтискат агресията в себе си. Или избива с по-голяма сила след време или я пренасочват към друго дете.
Само един път ми се е случило да не успея да се овладея съвсем и да стисна по брадичката едно такова келеменце. Но явно по-силно съм го стиснала или пък наистина съм изглеждала ядосана и страшна, че повече не е припарвал до сина ми.

Имате някакви изгледи за успех само, ако се обедините всички родители и притиснете директора на тема "или трима побойници, или двайсет преместени", но трябва да сте твърди. И съответната писмена жалба и до инспектората. Ако не ти се занимава, просто си местиш детето и толкова. Според моя личен опит, ако един клас тръгне накриво заради един, двама или трима трабълмейкъри, и в зародиш не се потушат нещата, то няма оправия. Директорът има всички правомощия, стига да иска да ги приложи. Обикновено родителите на побойниците само лаят, но не хапят, особено срещу директор.