Защо децата плачат, когато ходят на ясла?

  • 4 920
  • 7
Здравейте, мили Майки. Детето ми много плаче като го водя на ясла и след като го взема, също... Много ме е жал, но трябва да ходи, няма начин. Вашите деца също ли са плакали толкова много? И колко време му е нужно, за да свикне?
Виж целия пост
# 1
Нормално е да плаче в началото - отделя се от мама и от познатата среда и попада в абсолютно нова обстановка.
Според мен има значение и колко голямо е детето - личното ми наблюдени е, че по-малките по-бързо свикват с яслата. Дъщеря ми тръгна на 1г.1м. - плака точно една седмица, и беше първото детенце за което сметнаха че е готово да остане за цял ден.
Важно е и отношението на семейството - ние винаги говорехме колко е хубаво в яслата, как си играе с дечицата, въобще абсолютно позитивно. Имахме късмет и да попаднем на чудесен персонал.
Като цяло нещата са комплексни - пожелавам бърза адаптация Peace
Виж целия пост
# 2
Децата се страхуват, чувстват се изоставени. В тази възраст са особено привързани към нас. Огромно значение има и отношението на персоналът към детето. Моето дете също плачеше, но пък разбрах причината:биеха ги!
Пожелавам бързо да свикне и с радост да очаква посещението си там!
Виж целия пост
# 3
meranda, и аз мисля, че е много важно какво е отношението на семейството, и ние говорихме на малкия колко е хубаво там и как си играе с дечицата.
Детето ми ходи втора седмица - първите три дни не плака и после усети, че го оставям някъде цял ден, и започна - продължи към една седмица. Днес като го заведох само мрънка и не плака изобщо.
Според мен моето дете плачеше, защото има коренна промяна в обстановката и не познаваше учителката, а и вече има контрол, не е като у нас да си прави каквото поиска.
Виж целия пост
# 4
Защото са прекалено мънички и до един момент са живели в капсулката си, а се оказва че ще трябва да заживеят в нов за тях свят.
Защото за тях мама е синоним на сигурност, а се оказват сред непознати.
Защото може да не обичат да си играят с други дечица и други играчки, а с тяхно плюшено раздърпано другарче, което му мирише на дома или пък с кошничката със щипки.
Защото и когато се раждат изплакват, че вече не са в своето гнезденце - маминия корем
Защото .....
Дано скоро и твоето детенце види, че и навън светът е различен и пъстър. Че има много приятни любопитни неща, които го очакват.
Виж целия пост
# 5
Ние също говорим колко е хубаво там, на какви хубави игри ще си играят с децата и т.н. Сутрин още като разбере къде отива започва да плаче много.Казва, че децата бутат, щипят, хапят... Днес питах лелите дали е вярно и те ми казаха, че не допускат подобни неща да се случват...
А  petiaivanov Как разбра, че ги бият ???
Виж целия пост
# 6
Моята дъщеря ходи преди 4 месеца на ясла в Карлово (тръгна на 1 г. и 11 м.). Първият ден изобщо не заплака, влезе с интерес в групичката. Предварително се уговорих с директорката да е в 1 групичка с няколко съседчета, с които е играла от съвсем малка. Плачът и истеричното дърпане започнаха още от 2-я ден  Confused Тя плачеше на вратата, аз едвам сдържах сълзите си, докато я изпращах. Започваше да хлипа още от вкъщи. Crazy Това продължи 2 седмици с прекъсвания, защото боледуваше и си оставаше вкъщи за 3-4 дни. Няколко пъти говорих със сестрите и те все ме уверяваха, че минути след като я оставя, се успокоява, играе с децата, яде, спи...
Промяната дойде, когато отпразнувахме рождения й ден в яслата. От тогава ходи с желание - сутрин ставаше с желание, на вратата на групата ме целуваше и ми казваше "Чао!".
Другата седмица тръгва тук, в Стара Загора, на ясла след 3-месечно прекъсване. Как ще е, не знам. Вече 2-а седмица й разказвам колко ще е хубаво там, как ще си играе с децата и нови играчки... Дано да подейства Praynig
Виж целия пост
# 7
Моите момичета плакаха на 3-тия ден, тогава насила ги замъкнаха вътре. И аз се скъсвах да обяснявам колко е хубаво в яслата с другите деца. След 6 дни на ясла си останаха близо 3 седмици болни вкъщи и се почна наново адаптация. С голямо нежелание ставаха сутрин, искаха да си играем вкъщи а не да ходим навън толкова рано, дърпаха се. А вечер от ревове и тръшкания се хващах за главата, за два часа ме изморяваха повече от цял ден с тях удома  ooooh! Единия ден разговарях с педагога и послушах съвета и да не споменавам изобщо яслата вкъщи и изобщо пред тях. Сякаш извадих вълшебната пръчка, пак плачат и се тръшкат като се приберем но за кратко а после се успокояват. Промяната за ходене с желание на ясла дойде от друго, сутрин си пиеха мляко (кисело) като се събудят рано, но една сутрин спаха до късно и не им правих. Искаха си своето "ам", на което аз казах "Тук ам-ам няма, но в яслата само вас чака" тръгнаха и се разбързаха, тази формула вече около месец ни е единствения стимул да тръгнем бързо към яслата сутринта  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия