Искате ли бебе след аборт?

  • 1 430
  • 5
Преди вече 11 години направих аборт. В някаква степен съзнателно забременях тогава (нямам обяснение защо, но изглежда съм го искала). Когато беше факт, се наложи да отворя очи и да видя какъв живот бих предложила на бъдещото си дете - майка на 23 години, живееща сама и без постоянни доходи и баща - потенциален наркоман. Така съвсем съзнателно взех решение, че нямам право да унищожа един живот(поне два, ако броим и собствения ми, впрочем) само заради идиотското временно състояние на влюбване. Това беше аборт.
В следващите години платих една много висока емоционална цена за горните две последователни решения, включително и с това, че се омъжих, но така и не намерих причина да имам деца с тогавашния ми съпруг. Бях честна с него, втората цена която платих, беше развода ми.
Към днешна дата имам няколкогодишна връзка с друг човек, за който доскоро бях убедена, че искам деца. От свой преден брак той има момиче, което би трябвало да е връстница с моето неродено дете. Живеем далече от нея и той всячески се старае да компенсира разстоянията с комуникации... Напоследък обаче започвам да изпитвам някакви съмнения. Все едно искането се беше появило, дефинирано, но колебливо... и в момента се крие в ъгъла. Той споделя, че иска дете, но и двамата се съгласяваме как все не е момента....

След цялата тази прелюдия, ето и въпроса: успявате ли да искате дете след аборт? Как се справяте с последиците?
Аз съм на почти 35 години вече, чисто физиологически ми е време да стана майка. В момента обаче това е рационално, не емоционално твърдение. Нормално ли е това усещане?
Виж целия пост
# 1
Нормално е, разбира се. Действай. Остави миналото зад гърба си и не се самообвинявай. Нямаш много време да отлагаш. Аз два пъти съм правила. След първия имам дете, след втория пак съм поискала, не мисля за това. Успех ти пожелавам  Hug
Виж целия пост
# 2
Аборта е трудно но разумно решение според мен ако не си наясно дали искаш детето
Напълно те подкрупям в правото ти на избор и е абсолютно нормано да  искаш дете след това
Имаш време,имаш и желание- какво повече- действай- това е една добре обмислена постъпка ,а не мимолетно хрумване
 Hug
Виж целия пост
# 3
Каквото било,било.Тогава така си преценила,така си постъпила.Ако бях на твое място щях да направя същото.Нормално е да имаш колебания и въпроси , с всеки е така.Както ти е написала vnd щом имаш желание -действай! Hug
Виж целия пост
# 4
Цитат
Напоследък обаче започвам да изпитвам някакви съмнения. Все едно искането се беше появило, дефинирано, но колебливо... и в момента се крие в ъгъла. Той споделя, че иска дете, но и двамата се съгласяваме как все не е момента....
Струва ми се, че това е проблема. Вероятно и партньора не е  сигурен в желанието си за дете, поне към момента. Може би не би било лошо да потърсиш помощта на специалист за да си изясниш по-добре емоциите си и да подредиш мислите си.
Цитат
чисто физиологически ми е време да стана майка. В момента обаче това е рационално, не емоционално твърдение.
Не мисля, че е добре да създадеш дете, ако не го искаш емоционално. Имаш време, обмисли добре решението си.
Виж целия пост
# 5
Имам една приятелка която, има 2 аборта преди 22 години (сега е на 44). Твърди,че не е родила защото майка и е била против. Сега вече съжалява заради това, че от тогава и досега това е най-голямата и любов ,но ... вече е късно пък и човека е на друга вълна. Та мнението  ми е, веднъж усетиш ли майчинския инстинкт , действай. Нищо не се връща а в крайна сметка искаш дете. Мъжа днес го има утре не, детето остава Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия