Какъв е шанса

  • 870
  • 9
Бях в началото на 4-тата седмица когато разбрах че сам бременна. Една седмица радост купихме си книги, дрехи за бременни и какво. Ставам една сутрин и почвам да кървя. Доктора ми каза да лежа и да пия папаверин-не помогна. На другия ден айде в болницата -инжекции,изледвания,прегледи. После хоп пълна упойка и кюртаж. И това съсипаха ми живота от игли, тръбички и др. Сега лежа в къщи и пия антибиотици които ми съсипаха стомаха. Та се чудя какъв е шанса всичко да е ок и дали си заслужава. Разбираш че си бременна малко радост и после какво? Девет месеца се чудиш дали всичко е наред дали няма да стане нещо във всеки един момент. 9-месеца живееш заради него, но нямаш никаква гаранция че днес или утре няма да се случи нещо и да абортираш. Ако успееш идва раждането-болки и маки които няма да забравиш. После какво едно бебе ревящо което иска цялото ти внимание постоянно. И което те откасва от работата от приятелите от всичко. И оттам нататък ангажимент за  цял живот-няма мърдане. Може да ви изглеждам детемразка или др но в момента точно това си мисля. Какъв е шанса и дали си заслужава? newsm78
Виж целия пост
# 1
Първо да ти кажа, че ужсано съжалявам за случилото се и напълно ти съчувствам и те разбирам.
В момента всичко това ти е прекалено прясно и затова се чувстваш така. Нормално е, това не е детемразещо чувство, според мен си уплашена.
Ако нямаш други проблеми, приеми че такива неща се случват и когато си готова опитай пак.
Успех ти желая!
Виж целия пост
# 2
Това е твой личен проблем дали искаш или не искаш бебе.
За всяко нещо в живота си има рискове, няма нищо сигурно на този свят.То по тази логика с нищо не трябва да се захващаме, защото може да не се получи нищо.
А относно за ревящото бебе, което те откъсва от приятели и удоволствия малко не съм съгласна с теб.Живота с бебе или без бебе е такъв какъвто ти си го подредиш.Да кажат тук жените с бебета толкова ли е трагично да имаш дете.
Не гледай толкова песимистично на нещата.
Помисли трезво.Може би мислиш така, защото са ти се случили такива събития.Всеки има такива моменти.
Успех ти желая Wink
Виж целия пост
# 3
Съжалявам за болката,която и ти си преживяла. Sad
Това,което описваш е моментно чувство.В следващият момент отново ще чакаш,броиш дните и ще се надяваш,че всичко ще е наред.Желая ти следващата ти бременност да е лека и успешна!Не се предавай,без борба! Peace
Виж целия пост
# 4
Мими, абсолютно си права за всичко и въпреки това си заслужава 100%. Много съжалявам за това, което ти се е случило. Гаранции нищо и никой не може да даде. Дори бременноста да мине добре и раждането да е леко - всичко друго остава в сила: бебето ще те дранзи, мъжа ти ще те вбесява, ще се отдалечиш от приятелите си, няма да можеш 1 ангажимент да поемеш, без да се съобразиш с бебето и пр., и пр. НО ВЪПРЕКИ ТОВА СИ ЗАСЛУЖАВА!!! Вярвам,че като отмине болката от преживяното и ти ще мислиш така. Дано всичко при теб да е наред занапред! Hug
Виж целия пост
# 5
Много ви благодаря вече се чувствам по-добре. Наистина споделената болка е полвин болка. Мерси. Hug
Виж целия пост
# 6
Mimi_leo, да си призная честно и аз изпадам в такива размисли понякога. Желая да имам дете от както се помня. Години чакам него -подходящия мъж да бъде баща на децата ми и най-важното да желае да има дете. И въпреки всичко, от както разбрах, че имам проблем има моменти, в които изпадам в тези размисли, които ме плашат. Толкова да желая да имам дете, а да разсъждавам така. Че то ще ми е бреме за цял живот. А знаете ли кое е най-гадното. Мисълта, че толкова се боря за това дете, а живот и здраве като стане ще е бебе 1 година и после още 5-6  ще го гушкам, ще влезне в пубертет, ще има гадже и аз пак няма да имам бебе.
Виж целия пост
# 7
Мими нека и аз да ти споделя нещо от личен опит. Ти си загубила нещичко, което не е било оформено даже - а  аз го видях след кюртажа /5 месец/ и беше човече... Не се отчаях като теб и сега синът ми е на 12 години. Всяка една минута си заслужава!!! Дори в момента чакам второ.../дай боже! защото и аз имам сега някакъв проблем/ Но това е без значение... Запомни едно- не се отчайвай и се моли да изпиташ майчинските чувства, защото това е най хубавото усещане в живота и после намираш сили да се бориш с него...УСПЕХ!
Виж целия пост
# 8
Мими, ти не си готова  да се бориш.
За теб наистина не си струва.
Добре е, че си го осъзнала сега, защото по-късно можеш да направиш една крехка детска душичка нещастна.
Виж целия пост
# 9
Успокой се, сега всичко ти е още прясно , като мине време ще забравиш.Някои неща които казваш са вярни-децата могат да бъдат най-голямато щастие в живота ти ,но и доста си тровиш нервите с тях. Въпросът е докато дойде време да станеш майка живот и здраве да не пропуснеш своя собствен живот!!!Желая ти да бъдеш много щастлива със или без дете!!!  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия