въпреки, че вече голямото ми момче е на 18 години, все още спадаме към групата на децата и искам да споделя тук с вас тревогата си и да ви помоля за съвет.
Преди седмица разбрах, че синът ми не ходи на училище...последна година е. Обади ми се класната му и каза, че на следващия педагогически съвет може и да го отстранят....
Никога не е бил образцов ученик и постоянно сме имали търкания за школото, но това не съм очаквала.
Първоначалната ми реакция беше, разбира се, възмущение и разговорът с него протече в този тон....Нищичко не съм забелязала, което да ме ориентира, че детето ми може да има по-сериозен проблем от обикновена безотговорност или мързел......
До днес.....Сблъсквам се с апатично и беземоционално същество, което не е моят син. Нещо съм пропуснала покрай другите две деца...нещо съм пропуснала....Това, което знам е, че се е разделил с приятелката си....Не даваше вид да го преживява много, но.....Пък и толкова разговори проведохме...Отговаря ми : да, маменце, няма повече да върша дивотии и......И пак същото....
Тъй като не виждам ефект от разговори, емоционални подходи, ако щете и заплахи...реших, че трябва да говоря с психолог. По-точно - синът ми да говори може би.....
Не е расъл в стресова среда, винаги е бил обичан, подкрепян, разбиран.....Но това е моето възприятие на нещата - за него може да не е било точно така....Вчера ми се стори, че е плакал, а днес, когато го попитах защо не е ходил пак, той отговори, че не знае Предпочита да го мъмрят постоянно майка, татко, баби, лели, но не и да отиде на училище - висок е 190 см. и тежи почти 95кг.. Не вярвам някой да го притеснява, поне не и физически...
Споделете мненията си с мен, посъветвайте ме към кого да се обърнем - от София сме....