С какво ви дразнят свекървите?- 10

Кво да правиш ли Заслужаваш си роднините да знаеш. Ти, щом не ти пука за детето ти и стоиш там, на пушаците, и викаш "кво да правя" Изобщо имаш ли представа че дето ти го диша това и колко е вредно, а мъжът ти, той няма ли достатъчно мозък, че неговото дете се трови там
[/quote]


аз за това писах, че проветрявам постоянно и думкам печката с гориво.А и другото- в нас не се пуши и сявеки за 4 месеца е идвала 2 пъти за половин час, точно защото не се пушело, а свекър ми изобщо не е идвал  
Не искам скандали и други, айде там 1 път в месеца да се случи да отидем у тях, после с детето да ме прощават   Не съм вдигала никога скандали, само казвам точна и ясна дума, от която ще ме разберат, празни приказки не говоря, те точно за това май не ме харесват...Имам си мнение по въпросите и изобщо не харесвам нищо от нея
 
MelindaD твоят случай май бие моя със цирея  

rozali може да ми прочетеш постовете в тази тема, ако ти се занимава, а и не само мои и на другите редовни снахички в темата и тогава ще се замислиш дълбоко и ще благодариш на Господ, че твоите свекъри са такива  

Вещи в занаята това е ужасно.Можеш просто да идеш у тях и без приказки да си подадеш ръката и да си искаш ключа от апартамента, ама изобщо без да обясняваш и защо....А той на кого е, да не е негов по документи?

Вещи в занаята , сменете патрона и не му давайте ключ. Не му обяснявай,защо го правиш. Ще пробва да отключи ще е дотам.  

Това пък с патрона изобщо не се сетих, най-добрата идея 

Вещи в занаята, послушай Syn! И няма нищо неудобно да го направиш - след като на свекър ти също не му е неудобно. От какво да ти е криво? Ти да не би да влизаш у тях, все едно си си у вас, че и приятелки да водиш на "туристическо посещение"? Няма значение в случая на кого е жилището по документи - там живеете вие с мъжа ти, всеки друг е гост в този дом, и като иска да влезе - звъни или чука на вратата! И няма ключ от нея

Тъй ще правя вече, днес казах на мъжо, че ще се разправям тоз път с баща му и ще му се скарам, дето тъй прави. Хвърлила съм си гащите дет се вика днес на леглото, а той ми разкарва гости вкъщи. Няма проблем да дойдат и на вечеря и сама да ги разведа, но това собственическо отношение от негова страна много ме дразни, като някакъв гост се чувствам в собствения си дом.   Той понякога чука на вратата за нещо си, ама аз се правя на глуха. Толкова много исках усамотение, тишина и спокойствие, а го нямам. Не случайно дъщеря му се изнесе да живее извън града, само и само да е далече от техните...пък ние, до гъза им.
Те по принцип нямат ключ, просто ние не заключваме, живеем врата до врата, в обща къща, с общ вход, но с два апартамента един до друг. Съответно, ако се заключва, заключваме само най-долната входна врата. Само веднъж съм влизала в тях, бях на зор за нещо, никой от двамата свекъри не си вдигаше телефона и аз нахлух да си го взема (мое нещо),иначе винаги чукам и без тяхно разрешение не съм влизала (освен горния описан случай) в тях.
Иначе мога да разправям за свекървата на свекърва ми, която в момента ми е на гости.  В тях цари матриархат, а свекъра ми се е метнал на майка си. Бабката е опасна и веднъж пред нея се обърнах към свекърва ми с "лельо", а тя бабката " "Квооо каза?Лельо ли?"  , а свекъра се усети и вместо мен каза "Майко, майка имаше предвид" 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=628070.0- НОВА ТЕМА!

Преди седмица родих моето малко съкровище. Раждането беше изключително тежко и се наложи спешно секцио. Въпреки всичко когато си гушнах бебката всичко избледня и остана само една всепоглъщаща любов към това малко същество, което беше част от мен. Бях силно интоксикирана и с болки, така че в началото се наложи съпругът ми да повика майка си. Преди бремеността и по време отношенията ни бяха добри, без да прекаляваме, никога не съм се правила, че ми е страшна приятелка или много близка. Като цяло тя е изключително проста и провинциална жена, с купища непокрити претенции. Има психически проблеми и дори е била на антидепресанти!!!
Та прибираме се вкъщи и тя реши, че ще поеме грижи по бебето. Взеха ми кошницата и я сложиха в бебешката стая, за да се грижела тя за нея, само ми я даваха да я гушкам и кърмя от време на време. Първите дни, докато упойките ме отпускаха ми беше шантаво и само си гушках бебето и плачех. Акушерките ми бяха препоръчали да я гушкам на голо за да помогна да се привържем и аз всеки ден прекарвах 3-4 часа гушкайки я. На третият ден се раздвижих и започнах да се усещам по-добре, въпреки че от обезболяващите от болницата ми беше някакво странно. Свекървата като видя че съм се надигнала започна да ме кара да върша домакинска работа и да й правя кафе, на което отказах, защото в следващите 6 седмици ми е забранено да върша каквото и да било друго освен да си гледам детето. Започна да ми тръгва кърма, която в момента се лее ИЗ ведро и жената режи, че иска да храни беба с формула!!!!! И го направи с мъжа ми без да ме попитат. Постоянно ми даваше и взимаше бебе и тряскаше вратата на детската стая, в която се е настанила, сякаш е някакъв тъмничар. Говори на бебето със супер тъп глас, и я нарича -Цоне което по техният край значи женски полов орган. Тук подчертавам, че само ми ходи по гъза и ми прави забележки, включително беше пуснала едни чаршафи да се перат и ми обясняваше след няколко часа, как съм ги изпрала неправилно хахахсха. На третият ден, напомпана от обезболяващи се побърках и започнах да крещя на ред, обясних на мъжа ми че някаква особа с подозрителен интелект, не постигнала нищо в живота няма да ни дава тон в живота и че си иска детето и ще се грижа за него. Зад гърба ми тя го кове, че не държа детето добре и че съм инвалид, който в следващите два месеца няма да може да се грижи пълноценно за детето, също така де опитва да ме диагностицира със следродилна депресия, която може и да имам в малка степен, но вече я преодолях.И хора, вярвате или не - той и се връзва, гледа ме подозрително и чака да направя някоя лудост. Той ми каза- на мен, жената родила дъщеря му със сериозна операция и след 36 часово раждане, че трябва да се съобразя с маминка, защото била голяма помощ. Идеше ми да вия като бясно куче. Тогава взех решение- спрях всякакви обезболяващи, да ми се изясни съзнанието и започнах да се тъпча като свиня и да пия вода с литри. На следващият ден най- нагло влязох и си седях с детенцето, спах си при него и тя се опитваше да ме изгони, но няма как да стане. Постоянно ми пуска тънки заяжданици и ме провокира да й отговарям пред мъжа ми, за да се изживее като майка Тереза- спасителката. И той толкова се е побъркал, че и се връзва и ми обяснява да се съобразявам с маминка!Не иска да я пусне да си ходи вкъщи, защото е притеснен че бебата, ще му наруши спокойствието и няма да може да спи. Аз му обясних, че толкова я обичам, че не ми пука и ще си я гледам. Вчера си я кърмех и малко ме заболя кръста и конците от операцията и си поохках, той се разкрещя, че му е писнало да съм болна и да ми има нещо, междувременно кърмех бебата и тези думи много ме нараниха, защото вече са минали 6 дена от операцията и аз се раздвижих и съм се стегнала да си гледам детето. Вчера върха на всичко беше когато бебето имаше нужда от смяна на пелената и се надпреварвахме да я преобуем и тя крещеше “ Идвам, мами, идвам” и после следобеда като се преоблече с потник за кърмачки и ходеше да прегръща беба да й прави контакт кожа- с кожа. Днес е на робота но очаквам включване всеки момент, че ще се появи довечера. Но не е познала ще си я пратя да спи при синчето, докато си гледам бебето и си го кърмя.
Та така, дълго стана, но момичета, никой не е длъжен да се съобразява с тия деменцирали дърти вещици, изкукали от менопауза. Дръжте на себе си и децата си- ние сме майки!!!

Marianne@85, има нова тема...тази е стара.
Иначе, не ти е виновна дъртата вещица, а синчето.Такъв си си го избрала, сега ще ги търпиш.И синковеца, и маминка.

Страшно, мерси, много си мила!

Никак не е мила, ама е права. Защото ако имаше подкрепата на тоя льольо майка му нямаше да си позволява толкова. Моят мъж изтърпя подобно поведение с мен и първото ни дете по-малко от една нощ и сложи ред.

Жената май не е в България, кой знае къде е и дали има роднини и приятели, на които да се опре. Излишно е да й се карате.

Какво да и кажем - търпи го тоя и майка му?

НОВА ТЕМА - 92