За българските празници

Не ми пречи, че навлизат чужди празници.
По-скоро ми е чудно защо "напускат" ежедневието ни наши празници.
И в тях има не малко интересни, загадъчни, весели традиции.
Вземете зимните празници - Андреевден, Никулден, Игнажден, Коледа, Сурваки, Бабинден.
Ами мръсните дни? Нима те не са по-интересни от Хелоуин, да кажем?
Причината според мен е, че хората все по-малко се интересуват от историята на един празник, все по-малко четат. Но за сметка на това, усвояват и попиват всичко онова, което им е поднесено по лесния начин - реклама, тв, кино, филми...
Хубаво е човек да се весели, спор няма, но понякога се замислям колко ли от хората, които празнуват Св. Валентин (примерно) знаят наистина историята на празника и го тълкуват правилно в представите си.
Тази липса на заинтересованост (на познание) ми се вижда малко като да чуеш изречение на немски, да казваш - ей, колко е гот, хубаво звучи, но да не знаеш, че отсреща те псуват (примерно или че те питат колко е часът).

Основна причина според мен е, че никой не се е сетил за комерсиалната страна на българските празници. Я помислете само по Хелоин и Св. Валентин колко аксесоари, костюми и финтифлюшки се продават! Хората печелят от това. Хелоин е един ден, обаче в католическите страни по магазините месец по рано е украсено тематично и хората биват приканвани да си дадат парите. Не знам колко хора биха празнували Хелоин, ако не биваха така мощно облъчвани с реклами и внушения. ПР му е майката

Ти пък къде видя, че съм говорила срещу ХЕлоуин (жалко ако така си го схванала, сега виждам, че малко съм пооплела мислите си в ранния сутрешен час). ГОворих с десетокласничката за братя Христо и Евлоги ГЕоргиеви, за Найчо Попович, за други българи, които са вадили от джоба си пари, за да има училища в следосвобожденска България, а сега много се съмнявам дали Коко ДИнев или оня със стоте манекенки са дали и една стотинка на някое училище, но пък обзаведоха с цици цялата чалга и златка-гилдия. Защото отвсякъде ги залива именно противната чалга и панаирджийския вкус, а т. нар. будители все повече минават в категорията "скучни" и "сиви".
И на мен не ми трябват организирани мероприятия, за да си припомня, че "свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита".
А който иска да си разнася тиквите, ако щете след години и вуду-магия практикувайте, ако някой реши че е много куул.

Не виждам какъв е проблема с празниците- децата се радват на Хелоуин, защото се маскират, но повечето се радват по същия начин и на събирането на яйца за лазаровден примерно, на боядисването на яйца за Великден и т.н. Не виждам причина да са взаимоизключващи се.
Вчера, макар и работен ден, бяхме на концерт на софийските читалища след работа, видяхме много хубави неща- танци, песни и т.н. и смятам че подобаващо почетохме празника като уважихме труда на тези хора и в същото време се забавлявахме
За музеите пък не чакам специален ден- когато имаме желание ходим и не желая някой да ме води там за да отбие номера
Който не желае обаче, и под строй да е, няма да отиде, а за тези, които чакат на телевизията... не знам какво да кажа,но телевизия и празник или култура някак не ми се връзват...
За комерсиалното и Хелоуин- еми извинете, ама нима не ни облъчват с тонове мартеници на всеки ъгъл месец преди 1 март примерно?

Не съм казала нищо против комерсиализацията на празниците. Само отбелязах, че тя има принос за широкото им разпространение.
Аз лично празнувам празници, които са ми духовно близки и ме вълнуват. Не се подавам на облъчване и реклами, не позволявам да ми промиват мозъка с идеи, които не са ми близки.

В България, в България. И определени прослойки в други страни.

В какво е сбъркал, освен евентуално тона на поднасяне и определяне на целевата група потребители? Щот' и аз съм addicted to ей т'ва, но се опитвам да го откажа и не бих го причинила на племенницата или друго поверено ми дете.


А, именно. И аз за това радея Била съм лазарка като малка. Пак училищно организирано. Ами ето ви всичко атрактивно за деца накуп - и карнавално обличане, и лакомства, и събиране с други деца, и песнички. Че току-виж и научиш нещо, без да ти е "като в училище".  Btw много ни се радваха на всяка врата, на която се спряхме.

Ние си имаме наш празник, на който се маскират и обикалят, малки и големи - Сирни Заговезни, но го забравяме. Дори не се знае вече цялата традиция. От една страна е добре да знаем и уважаваме празниците на другите, но защо трябва да забравяме нашите?!

Вчерашният празник не беше отразен подобаващо от медиите.

     

Аз пък не празнувам Св. Валентин, а Трифон Зарезан.  

Що се отнася до Св. Валентин и Хелоуин, на запад те са просто търговски трик и един огромен бизнес - с такава цел са били популяризирани. Или си мислите, че католическата църква ей така одобрява празника на духовете, вещиците и т.н.?  

Но щом има желаещи да осиновяват западните традиции да го правят - изборът, парите и времето са техни. Но мен лично повече ме дразни, че взимаме пример за тези празници, а за други не? Вижте американците как празнуват Денят на Независимостта - за всички е празник, тържества, вечери, купони - истински празник. А тук? Една мижава заря, една кратка реч и продължаваме с програмата по еди кой си канал. Поне аз лично не знам, не съм чувала, не съм срещала, а и не практикувам празнуването на този празник като празник - все пак е важен ден и трябва да се помни. Някой от вас да е спретвал празнична вечеря по този случай? Съмнявам се... или пък ако има такива, то най-вероятно са единици.

Иначе, да, жалко е, че българските традиции и празници западат и се забравят. Добре, че в Перник от няколко години се получават големи суми пари от Европа, за да се организират Кукерските игри, иначе и те отдавна да са се забравили. Сирни Заговезни и Ората Копата бяха истинско приключение за нас децата едно време. Особено частта за Ората Копата - огньове, древни традиции, по тъмно навън - беше магическо. Но моето поколение беше едно от последните, които правехме невероятни огньове и оратници - последните 10 години я се види един орятник, а не. Коледари и Сурвакари пък не съм виждала от средата на 90те години...

Но това не зависи само от "ония горе", ами и от нас. Ако ние не научим децата на старите традиции, кой? Телевизията? Компютърните игри?

е тя го даде като пример, идея какво може да се случва на този ден.
разни отворени врати по университети, училища, театри и прожекции на разни филми също. много неща могат да се случват на този ден, а и традиции се създават, не са задължително в минало време. може пък да се пръкне нещо интересно  и хората много да му се радваят на този ден

Ние едно време 94-2001 (1ви до 7ми клас) за 1.Ноември правехме нещо като парад. Учех в Перник при баба и дядо. Всички начални и основни училища изпращаха групи, начело знаменосците на училището, и минаваха през площада на града. Останалите ученици трябваше да бъдем там. Имаше после песни и танци на ученици, представление и т.н. Същата работа за 24ти май. Сега честно не знам дали все още се практикува, защото рядко съм в Перник по празниците. Мисля, че на 24ти Май имаше нещо на центъра, ама май беше само някакъв концерт и реч на кметицата, въртележки и т.н. Май нямаше активно участие от училищата.

      Според мен учителите са своеобразни будители и би било хубаво да се стараят да организират по нещо за своите ученици, както каза Касита. Ясно е, че децата се радват повече на празници, като Хелоуин, но ако се запознаят добре с наши интересни празници (като Сирни Заговезни), може би няма да се увличат чак толкова по чуждите. Особено ако направим така, че да им е интересно и представим нещата по атрактивен начин.
 

Права си, но даваш ли си сметка колко е изнервен и напрегнат живота? Това се отразява и на децата. Не е ли по-добре да дадем максимално удоволствие на децата си, празници и забавления, вместо да ги натоварваме сякаш са възрастни? Но те сега са деца, повече никога няма да бъдат, няма да се върне времето, оттук нататък само сериозни и напрягащи неща ще им се случват. Не мисля, че на едно 5 годишно му трябват други работи . То другите, сериозни работи ще си ги получи, но ако сега не празнува, ако сега не се смее, ако сега не вярва истински в дядо Коледа например, ако сега не се маскира и намаца, то кога? Усещам в теб някакъв голям негативизъм, който се опитваш да пренесеш и на децата си. Да, животът не е само забавления, но за едни деца би трябвало това да е основното, на едни деца сериозни политически и исторически теми не им трябват, всяко нещо с времето си . И чрез забавления и празници, децата също научават много. Не е нужно все да им се представя животът като някаква мъка, нещо безкрайно сериозно и т.н. Резултатът от подобни представи днес добре се вижда - едни мрънкащи, вечно недоволни, негативни, криви хора.

Права си, елфче. Също така, на едно 5 г. дете, повече му трябва Великденски заек и пластмасови яйца с лакомства, отколкото да бъде образовано отрано, в името на традициите.
Много бързо почва да ни личи, че остаряваме.

      Като си помисля колко много съм се радвала на празниците, когато бях мъничка. Колко много се вълнувах и каква тръпка бяха. Независимо дали ставаше въпрос за 24 май или за Коледа. Но в нашето училище беше традиция да се отбелязват подобаващо. А и децата наистина са по-склонни да вярват в дядо Коледа и други чудеса. Дори семейните приключенски филмчета ми изглеждаха много атрактивни, забавни и вълнуващи. А сега някак не мога да им се радвам.  Посредствени са ми.
      Света може да е много хубав, погледнат през детските очи. Не трябва да им го отнемаме. Но и смятам, че днешните деца, които празнуват Хелоуин, си нямат и представа какво представлява самия празник, а просто се забавляват на маскирането...