Непосредствения ми ръководител е колежка, която много уважавам и винаги съм твърдяла, че трябва да заеме съответния пост, с която преди време работехме в една стая и бяхме в сравнително близки приятелски отношения.
Наистина разбирам прекомерната й ангажираност - това, че й се налага да се занимава едновременно с хиляди неща, но не съм съгласна да си върши работата на мой гръб. За пореден път ми се случи днес да се окаже, че не съм свършила нещо, което тя твърди, че ми е наредила. И тъй като последния път беше съвсем наскоро, просто вече не успях да си замълча - обрънах й внимание на въпроса. След доста неприятен разговор тя се съгласи, че е много натоварена и предложи като компромисен вариант занапред да се опита да бъде по-ясна. По принцип никак не обичам да се карам с хората и изобщо да влизам в каквито и да били конфронтации, но пък и не мога да си мълча, когато несправедливо ме обвиняват за нещо си.
Много обидно ми стана от поредното недоразумение, тъй като абсолютно съвестно си изпълнявам задълженията на работното място.
Как реагирате в подобни ситуации?