Не знам как да...

  • 1 850
  • 11
Здравейте!

Реших да споделя и моята болка, дали ще ми олекне, или ще намеря решение - не знам. Но поне мисля, че имам нужда да чуя друго мнение, понеже тук където съм няма много хора с които мога да споделя.
На 32 години съм, а такава безпътица ме е обзела че не знам откъде да започна с решаването на конкретните проблеми.

Разведена съм с бащата на дъщеря ми. Криво ляво мирно се разведохме без излишни усложнения /инциативата беше негова/, след пет годишен съвместен живот. Караниците - това беше проблема и нежеланието му да преодолеем трудностите. Не преживях лесно нещата и периода на разлюбването. Дъщеричката е при мен. Издръжката е 70лв на месец, не са кой знае какви пари. Поне се интересува от детето, и когато се видят прави всичко за нея. Вижда я когато си пожелае, няма никакъв проблем. Не е лош човек, но лесно се влияе от другите и това до голяма степен определя отношението му към мен /контактите ни се изчерпват само заради дъщеричката/.

За времето след развода е сменил няколко приятелки. Наскоро получи криза от високото кръвно, и беше на косъм да стане непоправимото. Беше се скарал жестоко с последната си приятелка /колкото и да сме се карали с него, поне чинии не сме трошали/, караницата провокира кризата, която впоследствие получи. Същата вечер се чухме по скайп, за да му пратя снимчиците от рождения ден на дъщеря ни,  и разбрах  колко е зле, за караницата, кризата бързата помощ която после дойде и го спасиха. Все пак е баща на дъщеря ми е много се притесних за него, цялата ме тресеше.  Имах голямо желание да се погрижа за него, но той не желаеше това.

Сега имам друга връзка, вече почти три години сме заедно с този човек, но... не се чувствам щастлива. Тези дни осъзнах че даже и не го обичам, за съжаление, а в началото /какво клише звучи, нали винаги в началото е хубаво/. Прие ме с детенцето и това ме правеше щастлива, и може би ме е карало да преглъщам много неща, които сега явно не мога да пренебрегна.

Това момче не беше имало много време приятелка, и извъднъж попада на мен разведената и то с дете, не знам тогава как съм мислела, но сега от позицията на времето осъзнавам колко неподходящ човек е той.
Не е свикнал на отговорности, до преди известно време живееше все още при майка си и баща си /а вече е почти на 30 години/, не е плащал никакви сметки докато е живеел при мама и тате, след работа като се прибере, храната сготвена сервирана, изпрано...

За съжаление осъзнавам, че този човек не може да ми даде сигурността, за която копнея. Всъщност не искам много, а само да се сети че имаме някакви разходи и нужди които трябва да се покриват навреме. Работата му е хубава, но .... все без пари, все няма пари, все нещо дължи. Не е свикнал и компромиси да прави, а това според мен е важно в една връзка.

Не знам още колко време мога да издържа по този начин, на безотговорно отношение към нещата /уж на теория всичко знае и иска да ни осигури, но на практика...е съвсем различно/. Не желае да напусне тази работа и да започне някъде другаде където наистина ще го оценят според способностите му, а не на края на седмицата да му подхвърлят някакви 20лв.. жива подигравка. Никога не споделя колко взима и аз самата нямам представа. Но там му дават свободата да идва когато си иска на работа, и явно тази свобода му е много по-ценна от нас, да имаме какво да ядем и да си платим сметките.

Моята работа... работя за себе си... много е трудно, понеже имам и физическо увреждане, което допълнително ме затруднява в реализацията.
Можехме да работим заедно с моя приятел, там където работи той, но не желае ... просто от егоизъм ли що ли не знам. И това трябваше да преглътна, в името на любовта. Не го разбирам честно казано.

Раздвоена съм в желанието си да се разделя с този човек, макар че финансово ще съм много много зле. /не че сега е цветущо/. Намеквала съм много пъти, но  в крайна сметка, то си знае неговото и неговия си начин на живот.

Тази летаргия ме обхванала вече доста време,  и не зная как да променя нещата в положителна насока.

Имам още много да пиша, извинявам се ако постът ми е прекалено дълъг.

Виж целия пост
# 1
Здравей , villi4kaHug

Честно казано ,  това , което ми остана на първо четене е , че си имаш работа с мързелив или меко казано неамбициозен човек , на който просто му е удобно да живее с теб . От гледна точка на битовизмите - подслон , храна , чисти дрехи . На някои мъже това им стига ...
Не виждам как ще промениш нещата в твоя полза .
Не забелязах и чувства от негова страна . Tired

Мислила ли си защо не иска да работите заедно при него ?
Не знам какво ти е увреждането , но може ли то да е причината ?
Извинявай , не искам да те засегна ! Embarassed

А не сте ли говорили защо той не участва в сметките ?
И колко време е това ?
Виж целия пост
# 2
Подписвайки се под въпросите на happy mama ето и моето мнение:

Не си забравила БНД. Имаш тръпка и чувства към него и го осъзнаваш сега, защото в началото на новата ти 3-годишна връзка е имало кой да ги подтисне. Много мъже на 30 години не са готови за жена и дете, а приятелят ти е поставен някак пред свършен факт. Това не оправдава готованческите му наклонности, нито факта, че до преди месец е бил на ръцете на мама, но е факт.
Болката ти, лично според мен е провокирана от нежеланието ти да признаеш сама пред себе си, че все още има чувства към БНД. Боли, защото осъзнаваш, че той не се е променил, а в същото време на теб все още ти пука. Боли, защото мъжът с когото си, какъвто и да е заслужава да обича и да бъде обичан. Боли, защото изпитваш чувства към неподходящи хора, които не могат да дадат сигурност на теб и детето ти. Боли, защото си се само-заблудила, че животът ти придобива нормална форма с приятелят ти, че не си самотна майка, отглеждаща детето си и живееща без мъж до себе си, а сега изведнъж си осъзнала, че с или без този мъж е все едно. Боли, защото си искала това да е Този някой, от който да получиш топлина и подкрепа, а се е оказал поредният нехранимайко. И да, нормално е, но не е безизходно. Може и да греша, може и да не е така, но с такова впечатление оставам от поста ти. Ще допълня мнение, след като отговориш на въпросите от предният пост  Peace
Виж целия пост
# 3
Да , Поли , ти ме допълни !  bouquet
Пропуснах чувствата й към БНД ...
Виж целия пост
# 4
Благодаря че споделихте мнението си.
Извинявам се, ако не отговарям последователно на въпросите ви.
Приятеля ми казва, че ме обича /въпреки увреждането ми, и въпреки това че съм разведена с детенце/, но само с една любов не се живее както се казва, битовизмите убиват чувства и романтика.
Дъщеря ми много добре се разбира с него и бързо го прие.
Той сякаш ми е като второ дете и ми тежи това, че не мога да съм спокойна и да разчитам на него като голям човек. Разликата във възрастта ни е две години, като аз съм по-голямата.
Неамбициозен човек е, в това мисля че имаш право. Макар че за годините, през които работи в тази фирма се е развил много в професионално отношение, но... не е релевантно на заплащането, и сам не го осъзнава обаче. Наскоро го попитах как се вижда в бъдеще - отговора му беше - живея ден за ден.
Понеже усетих че няма да съм аз тази която ще го промени в тази насока, му бях предложила да се разделим и да си намери друго момиче, необременено с минало и деца,  с което нещата ще тръгнат спонтанно...да решат да заживеят заедно, да усети че трябва да се грижи за нея, после деца и прочие...реакцията му е обичкам те и ми е мъчно, много ще ми е мъчно за теб.
Колкото за БНД през това време за развода, комуникацията е на приливи и отливи, зависи от настроението, имало е и моменти на образа, имало е и положителни настроения. Лошото беше че въпреки доброто си финансово състояние сега, се влияеше от един свой приятел, и за едни 30 лв правеше пазарлъци. Както казах по-предния си постинг като получи тази криза,/+ всичкото и алкохола има отношение към кризата/ всички негативизми и пустосвания изчезнаха, просто исках да се погрижа за него. Не бях на себе си няколко дни, защото перспективите вече не са никак добри за него и за здравето и на работата ще се отрази. Вероятно има някакви чувства от моя страна, но не мога да ги асимилирам точно, объркано ми е, след последните събития.

Грижовен човек съм по принцип.

Аз от вечно лъчезарния и амбициозен човек се превърнах в сянка на себе си, и въобще не се харесвам сама себе си такава.

Увреждането ми по принцип не пречи на самата работа, по скоро в аспекта на комуникацията, а комуникацията е свързана с клиентите, а като трябва да се боря сама... поръчки трудно се намират.
Виж целия пост
# 5
Да, вече съм категорична, че имаш чувства към БНД. И не, не съм съгласна, че не можеш да ги асимилираш, според мен отказваш пред себе си да го направиш, защото не знаеш до какво ще доведе това. Колкото и грижовна да си по природа има много жени, на които няма да им мигне окото за бившите им или ако мигне то ще е по-скоро "горкичкият", отколкото "искам да се грижа за него". Разбираш ли?! Забелязвам, че не искаш да споменаваш конкретно за увреждането ти и колкото и деликатни да са подобни теми искрено се надявам то да не влияе на самочувствието ти. Правиш впечатление на интелигентна, ерудирана жена, а това само по себе си е ценно качество, особено в днешно време. Приятелят ти може и да те обича, но по описаното от теб не смятам, че двамата гледате един на друг като мъж на жена. Ти го приемаш, сякаш се грижиш за второ дете, той теб може би като човек и приятел, но липсва емоционалната тръпка. На 30 години наистина има възможност да срещне жена, която ще гледа на него по различен начин, която ще му роди дете и ще го тласне да се държи малко по-мъжки. Защото ти не си тази жена. Ти си преминала през какво ли не и животът те е направил много силна, а силните жени са за силни мъже, в противен случай се обричат. Приятелят ти не е силен мъж. Той вижда в теб опората, която всъщност ти е нужна. Само една слаба жена е способна да набие в главата на един слаб мъж, че така не може. Или иначе казано, защо са му амбиции, след като ти му предлагаш необходимото. Справяте се финансово, макар и криво-ляво, грижиш се за детето и домакинството, е от къде да му дойде желанието. На него си му е добре така, но на теб не е. Не казвам, че предполагаема раздяла ще бъде лесна. Нито за теб, нито за него. Все пак 3 години са достатъчно време човек да свикне с присъствието на друг и после да му бъде мъчно без него. Но и двамата можете да бъдете щастливи един без друг и имате право на това. Що се отнася до БНД, знаеш вариантите. Само два са - или го забравяш и продължаваш живота си без да трепериш над него или се събирате, но по средата не можеш да стоиш, защото ще се побъркаш. Вгледай се в себе си. Смятам, че го правиш рядко. Смятам, че преди да вземеш решения мислиш как те биха могли да се отразят над всеки друг, но не и на теб самата. Мислиш за БНД, мислиш за настоящият си партньор, мислиш за детето и някак просто забравяш да помислиш за себе си. А според мен точно там се крият отговорите на въпросите ти. Ти мислиш, чувстваш и желаеш като всеки човек. Просто си позволи да чуеш вътрешният си глас и той ще ти каже какво да правиш.
Виж целия пост
# 6
Не знам до какво ще доведат по нататък нещата.
От кризата насам не съм го чувала БНД, и не се обажда и няма желание явно /обажда се само на дъщеря си/. Аз съм пас, няма да се натискам.

На приятеля ми дадох шанс още известно време, да докаже, че може да е сериозен човек. Нерви ще имам ли и дали ще издържа не знам.

При все че желанието ми е да съм независима от нищо и никой,  но за съжаление тук не е възможно в нашата мила родина, особено за хора с увреждания.
Виж целия пост
# 7
Виличка, съжалявам за това през което трябва да преминеш, но все пак трудностите са те оформили като човека, който си. Не забравяй само, че най-важното сте ти и детето ти. Постави вас на пиедестал и се опитай да подредиш правилно приоритетите си. Желая ти успех!
Виж целия пост
# 8
Здравей  Hug
Поли ти е написала каквото и аз бих по отношение на БНД. Още в първия си пост разказваш надълго за него, кризата му и желанието ти да се погрижиш за него, въпреки че това няма никаква връзка с темата и проблема ти с настоящия ти приятел. Явно мислиш за него и имаш нужда да говориш за него. Споменавит му казваха в една книга Simple Smile

Колкото до човека, с който си в момента ... не виждам хубави неща тук. Бившият ми мъж работеше така - работа, която му е спокойна и забавна, не му гледат много-много кога ходи и общо взето се разкарваше за кеф и за никакви пари. Докато го търпят там, няма оправия. А за мен това не е мъж глава на семейство. Никога вече не бих се подлъгала с такъв, за нищо на света.
Виж целия пост
# 9
Здравейте отново и благодаря за подкрепата и отговорите!

Бърди, права си, има такива хора където работят за кеф и да им е спокойно, и без пари   Shocked . Но те доста ще го търпят, защото именно той е специалиста там и зависят от него, без него ще загинат. Лошото е, че той не осъзнава това и не си  знае цената. Върши работа за трима.... жалко направо. Но явно приоритетите му са различни, иска си да работи там, тва е, а доходите нас не ни касаят. Доста лежерно гледа на живота, и ние как се вписваме в картинката не знам /и това цели три години вече/. Много ми е трудно да гледам "лежерно" и аз.

Ще ми се да можех така лесно да прекъсна нещата, защото нервичките ми са доста #Crazy  #2gunfire #Crazy #2gunfire...... newsm61

Виж целия пост
# 10
Не разбирам след като описваш по този начин положението, "стреляш" и се "червиш" от яд какво точно ти пречи да приключиш взаимоотношения?! Обичаш ли го или просто не искаш да останеш сама (макар че в скучая не виждам каква велика роля играе този мъж в твоя и в живота на детето)?!
Виж целия пост
# 11
villi4ka, ще бъда отвратително прагматична.
1. БНД е затворена страница-там няма да намериш нищо.
2. Настоящата звезда. Дори и да става човека/което обаче по нищо не личи от това, което си написала за него/, не е твоя човек. Казваш, че не го обичаш. Защо тогава си го причиняваш-от една разрушителна връзка в друга?! Няма нужда.
3. Не разбрах от постовете ти дали имаш къде да живееш без да се налага да търпиш безполезното му присъствие. Ако има-отивай!
4. Отваряй си очите на четири за ТВОЯ човек. Никой не заслужава да е сам или просто да съжителства за идеята...
  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия