Реших да споделя и моята болка, дали ще ми олекне, или ще намеря решение - не знам. Но поне мисля, че имам нужда да чуя друго мнение, понеже тук където съм няма много хора с които мога да споделя.
На 32 години съм, а такава безпътица ме е обзела че не знам откъде да започна с решаването на конкретните проблеми.
Разведена съм с бащата на дъщеря ми. Криво ляво мирно се разведохме без излишни усложнения /инциативата беше негова/, след пет годишен съвместен живот. Караниците - това беше проблема и нежеланието му да преодолеем трудностите. Не преживях лесно нещата и периода на разлюбването. Дъщеричката е при мен. Издръжката е 70лв на месец, не са кой знае какви пари. Поне се интересува от детето, и когато се видят прави всичко за нея. Вижда я когато си пожелае, няма никакъв проблем. Не е лош човек, но лесно се влияе от другите и това до голяма степен определя отношението му към мен /контактите ни се изчерпват само заради дъщеричката/.
За времето след развода е сменил няколко приятелки. Наскоро получи криза от високото кръвно, и беше на косъм да стане непоправимото. Беше се скарал жестоко с последната си приятелка /колкото и да сме се карали с него, поне чинии не сме трошали/, караницата провокира кризата, която впоследствие получи. Същата вечер се чухме по скайп, за да му пратя снимчиците от рождения ден на дъщеря ни, и разбрах колко е зле, за караницата, кризата бързата помощ която после дойде и го спасиха. Все пак е баща на дъщеря ми е много се притесних за него, цялата ме тресеше. Имах голямо желание да се погрижа за него, но той не желаеше това.
Сега имам друга връзка, вече почти три години сме заедно с този човек, но... не се чувствам щастлива. Тези дни осъзнах че даже и не го обичам, за съжаление, а в началото /какво клише звучи, нали винаги в началото е хубаво/. Прие ме с детенцето и това ме правеше щастлива, и може би ме е карало да преглъщам много неща, които сега явно не мога да пренебрегна.
Това момче не беше имало много време приятелка, и извъднъж попада на мен разведената и то с дете, не знам тогава как съм мислела, но сега от позицията на времето осъзнавам колко неподходящ човек е той.
Не е свикнал на отговорности, до преди известно време живееше все още при майка си и баща си /а вече е почти на 30 години/, не е плащал никакви сметки докато е живеел при мама и тате, след работа като се прибере, храната сготвена сервирана, изпрано...
За съжаление осъзнавам, че този човек не може да ми даде сигурността, за която копнея. Всъщност не искам много, а само да се сети че имаме някакви разходи и нужди които трябва да се покриват навреме. Работата му е хубава, но .... все без пари, все няма пари, все нещо дължи. Не е свикнал и компромиси да прави, а това според мен е важно в една връзка.
Не знам още колко време мога да издържа по този начин, на безотговорно отношение към нещата /уж на теория всичко знае и иска да ни осигури, но на практика...е съвсем различно/. Не желае да напусне тази работа и да започне някъде другаде където наистина ще го оценят според способностите му, а не на края на седмицата да му подхвърлят някакви 20лв.. жива подигравка. Никога не споделя колко взима и аз самата нямам представа. Но там му дават свободата да идва когато си иска на работа, и явно тази свобода му е много по-ценна от нас, да имаме какво да ядем и да си платим сметките.
Моята работа... работя за себе си... много е трудно, понеже имам и физическо увреждане, което допълнително ме затруднява в реализацията.
Можехме да работим заедно с моя приятел, там където работи той, но не желае ... просто от егоизъм ли що ли не знам. И това трябваше да преглътна, в името на любовта. Не го разбирам честно казано.
Раздвоена съм в желанието си да се разделя с този човек, макар че финансово ще съм много много зле. /не че сега е цветущо/. Намеквала съм много пъти, но в крайна сметка, то си знае неговото и неговия си начин на живот.
Тази летаргия ме обхванала вече доста време, и не зная как да променя нещата в положителна насока.
Имам още много да пиша, извинявам се ако постът ми е прекалено дълъг.