Кърмата е уникалната храна за бебетата. Предназначена е точно за тях и не е заменима. Върпреки че съдържанието на адаптираните млека се доближава до кърмата, практически е невъзможно да бъде създадено мляко, което да отговаря на майчината кърма. Кърмата съдържа жизненважни бели кръвни телца, храносмилателни ензими, субстанции, засилващи имунитета, които адаптираните млека не съдържат.
Основните съставки на кърмата са коластра, вода, протеини, мазнини, въглехидрати , витамини, минерали, хормони и ензими.
-Коластрата се появява непосредствено след раждането. Тя е жълтеникава и е богата на витамини, минерали и хранителни вещества.При недоносените бебета, както и при преждевременно раждане състава й е различен. Богата е на имуноглобулин А, който покрива стените на незрелите бебешки черва и възпрепядства бактериите да преминават през тях. Секреторният имуноглобулин А също така предотвратява хранителните алергии, като не позволява на молекулите на храните да проникнат в кръвообращението и да предизвикат алергична реакция. Коластрата е особено богата на имуноглобулин А и новороденото я получава точно тогава, когато за първи път е изложено на влиянията на околния свят и се нуждае от защита от бактериите и чуждите за него субстанции, които тялото му приема. Коластрата съдържа повече бели кръвни телца и субстанции, борещи се с инфекциите, отколкото т.нар. зряла кърма, която се появява след нея. Коластрата е най-важната първа имунизация на вашето бебе!
-Водата е с най-голямо количество в кърмата, като всички съставки са разтворени в нея. В началото на всяко кърмене кърмата е по-рядка и утолява жаждата на бебето, а към края на храненето става по-гъста и засища глада. Затова рядко кърмените бебета изпитват необходимост от допълнително количество вода, давано с биберон.
-Протеините в кърмата са отговорни за развитието на мозъка, както и на социалните умения. Съотношението на белтъците казеин и лакталбумин в кравето мляко е 3:1, докато в кърмата то е 0,7:1. Тоест, кравето мляко (и съответно - адаптираните млека) съдържа много повече казеин от кърмата. В стомахчето на бебето този белтък се пресича и образува трудно смилаеми бучки, което е причина за хранене на по-големи интервали при изкуствено хранените деца. Протеините в кравето мляко и кърмата са изградени от различни аминокиселини. В кърмата в големи количества се съдържа една определена аминокиселина - таурин. Тауринът играе важна роля в развитието на мозъка и очите. Организмът не може да превръща другите аминокиселини в таурин, затова наличието му в кърмата е особено важно - толкова важно, че някои производители на адаптирани млека започнаха да го добавят в млеката.
-Мазнините в майчината кърма са най-важният енергиен доставчик. Те подпомагат изграждането на нервните клетки. Видът мазнини в кърмата е особено важен за развитието на мозъка. Докато бебетата растат, невроните се покриват с вещество, наречено миелин, което им помага да предават съобщения до други неврони чрез мозъка и тялото. За развитието на висококачествен миелин, тялото се нуждае от определен вид мастни киселини,които се съдържат в кърмата. Кърмата съдържа предимно ненаситени мастни киселини. Кърмата съдържа ензима липаза, който разгражда мазнините на по-малки части, за да могат полезните вещества, съдържащи се в тях, да бъдат по-добре абсорбирани в кръвоносната система . Мазнините са ценен източник на енергия за бебетата, затова наличието на липаза прави мазнините в кърмата по-усвоими. Съдържанието на мазнини в кърмата се променя непрекъснато. Обикновено кърмата в началото на храненето е бедна на мазнини, като към края съдържанието им се повишава. Бебетата сучат жадно началното мляко, бедно на мазнини, което утолява жаждата им, после забавят темпото за богатия на мазнини десерт. Бебета, които сучат скоро след предишното хранене, получават кърма, по-наситена с мазнини; затова бебетата в период на растеж, които сучат по-често, получават повече калории. По-големите интервали между храненията намаляват съдържанието на мазнини в кърмата, затова храненето на интервали от 3 1/2 - 4 часа при кърмене не е правилно!
-Въглехидратите в кърмата са главно под формата на млечна захар –лактоза, която за разлика от обикновената съдържа галактоза, вместо фруктоза (плодова захар). Галактозата
участва в изграждането на мозъчните структури през кърмаческия период, когато мозъка увеличава теглото си три пъти! Млечната захар действа като очистително на червата. По
тази причина кърмените бебета се изхождат по-често по голяма нужда. Кърмата съдържа и незаменимият бифидус въглехидрат, който се бори с болестотворните щамове - колибактерии, стрептококи и др. Адаптираните млека за бебета до 6-месечна възраст не съдържат бифидус въглехидрат. Затова особено важно е кърменето да продължи най-малко 6 месеца.
-Витамините и минералите, които осигурява кърмата са в оптимално количество. Изключение правят витамин D и К. Витамин D се образува в кожата под влияние на
ултравиолетовите лъчи, а вит. К се образува в дебелото черво на бебето от физиологично полезните бактерии. Здравото новородено има достатъчно запаси от желязо за първите 6 до 9 месеца от живота си. През този период желязото, което то получава от кърмата, му е напълно достатъчно. След този период е нeобходимо да започне захранването, за да може бебето да си набавя необходимото му желязо от храната. Витамините С и Е подпомагат усвояването на желязото от храните.Кърмата съдържа 2 до 10 пъти повече от витамините А, С и Е . По време на бременността организмът на майката съхранява витамин А и Е в достатъчни количества, за да покрие нуждите на бебето от тях. Допълнително е небоходимо само даването на витамин Д. Кърмачки, които не консумират месо, яйца и млечни продукти и не взимат редовно таблетки витамин В12, застрашават здравето на бебето си - това може да доведе до смущения в обмяната на белтъчините.
-хормоните и ензимите , които се съдържат в кърмата , подпомагат храносмилането развитието на тъканите на храносмилателния тракт и на други части от организма. влияят на метаболизма, растежа и физиологията на бебето.
Източник: bliznaci.net
Виж целия пост
Основните съставки на кърмата са коластра, вода, протеини, мазнини, въглехидрати , витамини, минерали, хормони и ензими.
-Коластрата се появява непосредствено след раждането. Тя е жълтеникава и е богата на витамини, минерали и хранителни вещества.При недоносените бебета, както и при преждевременно раждане състава й е различен. Богата е на имуноглобулин А, който покрива стените на незрелите бебешки черва и възпрепядства бактериите да преминават през тях. Секреторният имуноглобулин А също така предотвратява хранителните алергии, като не позволява на молекулите на храните да проникнат в кръвообращението и да предизвикат алергична реакция. Коластрата е особено богата на имуноглобулин А и новороденото я получава точно тогава, когато за първи път е изложено на влиянията на околния свят и се нуждае от защита от бактериите и чуждите за него субстанции, които тялото му приема. Коластрата съдържа повече бели кръвни телца и субстанции, борещи се с инфекциите, отколкото т.нар. зряла кърма, която се появява след нея. Коластрата е най-важната първа имунизация на вашето бебе!
-Водата е с най-голямо количество в кърмата, като всички съставки са разтворени в нея. В началото на всяко кърмене кърмата е по-рядка и утолява жаждата на бебето, а към края на храненето става по-гъста и засища глада. Затова рядко кърмените бебета изпитват необходимост от допълнително количество вода, давано с биберон.
-Протеините в кърмата са отговорни за развитието на мозъка, както и на социалните умения. Съотношението на белтъците казеин и лакталбумин в кравето мляко е 3:1, докато в кърмата то е 0,7:1. Тоест, кравето мляко (и съответно - адаптираните млека) съдържа много повече казеин от кърмата. В стомахчето на бебето този белтък се пресича и образува трудно смилаеми бучки, което е причина за хранене на по-големи интервали при изкуствено хранените деца. Протеините в кравето мляко и кърмата са изградени от различни аминокиселини. В кърмата в големи количества се съдържа една определена аминокиселина - таурин. Тауринът играе важна роля в развитието на мозъка и очите. Организмът не може да превръща другите аминокиселини в таурин, затова наличието му в кърмата е особено важно - толкова важно, че някои производители на адаптирани млека започнаха да го добавят в млеката.
-Мазнините в майчината кърма са най-важният енергиен доставчик. Те подпомагат изграждането на нервните клетки. Видът мазнини в кърмата е особено важен за развитието на мозъка. Докато бебетата растат, невроните се покриват с вещество, наречено миелин, което им помага да предават съобщения до други неврони чрез мозъка и тялото. За развитието на висококачествен миелин, тялото се нуждае от определен вид мастни киселини,които се съдържат в кърмата. Кърмата съдържа предимно ненаситени мастни киселини. Кърмата съдържа ензима липаза, който разгражда мазнините на по-малки части, за да могат полезните вещества, съдържащи се в тях, да бъдат по-добре абсорбирани в кръвоносната система . Мазнините са ценен източник на енергия за бебетата, затова наличието на липаза прави мазнините в кърмата по-усвоими. Съдържанието на мазнини в кърмата се променя непрекъснато. Обикновено кърмата в началото на храненето е бедна на мазнини, като към края съдържанието им се повишава. Бебетата сучат жадно началното мляко, бедно на мазнини, което утолява жаждата им, после забавят темпото за богатия на мазнини десерт. Бебета, които сучат скоро след предишното хранене, получават кърма, по-наситена с мазнини; затова бебетата в период на растеж, които сучат по-често, получават повече калории. По-големите интервали между храненията намаляват съдържанието на мазнини в кърмата, затова храненето на интервали от 3 1/2 - 4 часа при кърмене не е правилно!
-Въглехидратите в кърмата са главно под формата на млечна захар –лактоза, която за разлика от обикновената съдържа галактоза, вместо фруктоза (плодова захар). Галактозата
участва в изграждането на мозъчните структури през кърмаческия период, когато мозъка увеличава теглото си три пъти! Млечната захар действа като очистително на червата. По
тази причина кърмените бебета се изхождат по-често по голяма нужда. Кърмата съдържа и незаменимият бифидус въглехидрат, който се бори с болестотворните щамове - колибактерии, стрептококи и др. Адаптираните млека за бебета до 6-месечна възраст не съдържат бифидус въглехидрат. Затова особено важно е кърменето да продължи най-малко 6 месеца.
-Витамините и минералите, които осигурява кърмата са в оптимално количество. Изключение правят витамин D и К. Витамин D се образува в кожата под влияние на
ултравиолетовите лъчи, а вит. К се образува в дебелото черво на бебето от физиологично полезните бактерии. Здравото новородено има достатъчно запаси от желязо за първите 6 до 9 месеца от живота си. През този период желязото, което то получава от кърмата, му е напълно достатъчно. След този период е нeобходимо да започне захранването, за да може бебето да си набавя необходимото му желязо от храната. Витамините С и Е подпомагат усвояването на желязото от храните.Кърмата съдържа 2 до 10 пъти повече от витамините А, С и Е . По време на бременността организмът на майката съхранява витамин А и Е в достатъчни количества, за да покрие нуждите на бебето от тях. Допълнително е небоходимо само даването на витамин Д. Кърмачки, които не консумират месо, яйца и млечни продукти и не взимат редовно таблетки витамин В12, застрашават здравето на бебето си - това може да доведе до смущения в обмяната на белтъчините.
-хормоните и ензимите , които се съдържат в кърмата , подпомагат храносмилането развитието на тъканите на храносмилателния тракт и на други части от организма. влияят на метаболизма, растежа и физиологията на бебето.
Източник: bliznaci.net