Някои от вас са в течение на моите драми с детето - то е трудно, избухливо, агресивно и тн..Факт е, че аз вече трудно издържам, камо ли в училище..
От бащата - почти никакъв морален съпорт. Щом поискам съдействие - ми се отговаря, че като не се справям - да го пратя при него. Факт е, че все пак има някакъв респект поне от него. Но не мога по никакв начин да обясня на БНД, че това не е нормално..Че драмите и нервите са ежедневни и не е защото не му обръщам внимание (това, заради мнението му, че съм лоша майка).
Постоянно съм край него и се опитвам всячески да го контролирам, озаптявам и тн. Практически съм на косъм да остана и без работа заради това, т.к не съм изобщо функционална там, поради вечното обгрижване и следене на детето. Психически и аз вече се изчерпах и не знам вече какво да опитам. Психолози изредихме няколко вече - ефектът е супер краткотраен винаги.
Та..мисля си наистина да го изпратя да живее и учи втория срок при баща си, с надеждата че поне нагледно най-накрая ще разберат за какво иде реч и ще се задействаме дружно и адекватно.