Подмокря се нарочно

Да се  наредя и аз във форума  с проблемите  на моята девойка
Аз съм  родител, който не бие.
Когато кажа за нещо важно, че трябва да стане, то става, макар и  насила/ например обличане/, след като  съм   убеждавала  половин час примерно.
Обръщам й внимание, играя  си  с нея, говорим си, доскоро вечер я гушках, докато заспи. Сега  се опитвам да я приуча да заспива сама.
Дъщеря ми отдавна е без  дневен памперс. Памперс  се слага, само когато спи. За това не бързам. Ще дойде времето, когато  ще  остава суха и през нощта.
Мисълта ми е, че инциденти нямаше. Допреди две седмици, когато през почивните дни няколко пъти  се  подмокри и дори един път- наака.
В яслата никога  не се е напикавала. Нито навън.
Забелязах, че   се подмокря и че ака нарочно в гащичките. После идва и предизвикателно,  с  широка усмивка , ми казва: Мамо, дай ми сухи гащички, Мими чишка, дупето е мокро. Първите пъти не  реагирах бурно. Реших, че по някаква причина регресира и  се отнесох с разбиране. Мълчаливо я преобувах с коментара , че нищо страшно не се  е случило и да не се притеснява.
След като  обаче в събота  се наака и  ми заяви: "Дупето ми е много м-ъ-ъсно, чу ли?", й се скарах, сериозно  се размислих и  стигнах до извода, че го прави, за да  ме  накара да й обърна внимание , когато реши, че прекалено дълго съм я оставила  да се забавлява сама. А я оставям без внимание  само когато  готвя или нещо подобно.Липсата  ми на внимание  не  представлява  тотален игнор, а просто  невъзможност да си играя с нея и да  й обръщам  онази   доза внимание, което тя е решила, че заслужава. Вярно, през седмицата е на ясла, но вечер, докато заспи, прекарваме времето си заедно. В почивните  дни пак сме заедно  по цял ден- излизаме, играем, гушкаме се, закачаме се, чистим, перем, простираме заедно...не знам  какво повече  да направя, за да почувства   още повече  грижата и любовта ми.
Няма здравословен проблем. Обикновено при нужда сама си сваля гащичките  и  се изхожда, даже без да ме уведоми.  После грабва  гърнето и ми го носи, за да се похвали.
е знам как да реагирам в такива случаи. От една страна, тя е обсебваща. От друга, освен нея, имам и  други ангажименти. Баща й често е на работа  втора смяна и не винаги успяваме  да  ме отмени, още повече, че тя  понякога   изобщо не го отразява и   винаги  идва там, където съм аз. Смешно е, но  дори в тоалетната  продължавам да  не съм сама.
Своенравна е, палава е, не стои на едно място  и  трудно се поддава на убеждение.
Напоследък  често  си изпускам нервите  и й крещя, за което съжалявам, но  наистина започва да ми липсва търпение. Докато отстранявам последиците от едната беля, вече е сътворена друга и то не нарочно. ПРосто е прелюбопитна и склонна  към постоянна  опозиция. Имам чувството, че  губя контрол и  не знам  дали не губя авторитета  си, защото  чрез крещенето  показвам безсилие в отделни моменти. А само то е начина  да  ме отрази.
Любвеобвилността й се изразява  в мечешки ласки, които неведнъж са ми причинявали болка. Имаше  период, в който  ме удряше. Няколко пъти я наказвах да стои в стаята си и сега вече не ме удря, но удря баща си и бабите си, а те не й правят строги забележки.
Не знам..  имах увереността, че съм добра майка, а сега тази увереност е сериозно разклатена.
Моля Ви, дайте ми съвет!