Обявяван само за празник на Университета, обявяван дори за комунистически празник (и това съм го чувала), за мене в продължение на много години е свързан с много положителни емоции, луди изпълнения и топлина в душата.
Дайте да не спорим за текста на химна, за това на кой е по–празник и празник ли е, а да разкажем смешни или вълнуващи истории, кой каквото желае и не е задължително на него да му се е случило.
Аз съм късметлийка, защото тук, в Италия на този ден не се работи, официален църковен празник, Празник на Непорочното Зачатие и има възможност за празнуване както си трябва.
Да бъде един хубав, мноооого хубав ден, а като се върнат от запой и действащите студенти, да разказват, за сега сигурно ще се включват само тези от запаса.
Vivat academia, vivant professores!