Отказва да ходи на тренировки......

Много добре те разбирам. Моят син е по-малък но и той не искаше да ходи на плуване. В градината имат басейн и сме го записали. Оказа се, че упражненията са му били трудни...в началото. Вече свикна и му харесва. Говорих с треньорката и обясних как седят нещата. След това каза, че няколко пъти го е "толерирала" той да покаже как се правят "балончетата" и други подобни. Обърнала му е повече внимание как да са му по-лесни упражненията и сега вече всичко е ОК. Дори тя ме увери, че не го толерира вече без причина. Ако искаш поговори с треньора, след като го смята за талантлив вероятно ще намери начин да омекоти държанието си...поне докато детето му мине този период. Освен това смятам, че ако има приятелче което тренира там ще му бъде по-добре. Можеш да се сприятелиш с някой майка, дето детенцето и тренира и то. И когато играят и имат други допирни точки освен на тренировка, синът ти ще се чувства по-сигурен когато тренира, защото ще си има някой по-близък 

Надявам се скоро да отшуми и да си тренирате с кеф 

Като дете тренирах спортна гимнастика 
 Да , добрите тренери се "карат" и изискват повече от децата които имат талант  важно е обаче после много поощрението , 'наградта' примерно да знае детето че то е наи-доброто или в групата на най-добрите.

Дори и за малко да съм се занимавала с този спорт , лично аз се нахъсвах от състезанията дори и на тренировки когато се състезавахме помежду си  Овен съм т.е. като сина ти ,огнена зодия 



Успех в намирането на приемлив вариант за детенце 

Бях в първи клас, когато през училище мина треньор, избра си деца, разказа увлекателни неща за спорта, който и без това по него време беше на върха си.
И ето ме в залата месец-два след първата тренировка. Минава старши-треньор, одобрява ме за още по-сериозни занимания. Аз съм невероятно горда. Минава още месец, а аз искам да се откажа и от тренировки, и от училище, и от уроци по пиано, и от ..... Безкрайно изморена, отегчена и нежелаеща да тренира професионално този спорт, съм. Едно е да си в състезателния отбор, едно е да тренираш за удоволствие. При второто вероятността да ти крещят, да те натоварват излишно и да искат от теб непосилни неща е малка. Та с две думи- разбирам детето ти.
Няма да ти дам съвет как да го мотивираш, а по-скоро съвет да го разбереш и да се съобразиш с желанията и нуждите му. Разбирам че, таиш вероятно надежда за състезателна кариера, но едва ли с принуда ще стане велик спортист.

След като не си с болни амбиции детето да става шампион, говори с трениора, че детето тренира за удоволствие и да посмекчи малко тона и натоварването.

И моето е Лъв, първа декада, т.е. 100% Лъв.
Тръгна на плуване, с огромно удоволствие. И след 5-тият път започна тръшкането, че не иска да ходи, защото му е трудно, защото се изморява, защото...
Аз го подхванах, както аз си знам - избих го на суета. Говорих с треньорката. И тя пое инициативата да вразуми малката котка. И стана. Ходи пак с удоволствие и желание.

А може би това не е неговия спорт  Моя син започна с плуване и се отказа по подобни причини на твоето дете . Известно време не го занимавах с нищо . Сам пожела да тренира таекуондо . Записахме го . Вече повече от година и повече не е пропуснал тренировка . Тренъорката е строга , вика по някога , има страхотна дисциплина , но детето я обожава . За него тя е авторитет и много специален човек .
Но наистина има значение и тренирането за удоволствие и това на професионално ниво .
Последното го казвам като професионален спортист .

като дете и аз тренирах - учителката не беше лоша - и не беше строга - но целия час протичаше така -
- Върнете се заради Елизабет
- Тъй като Елизабет сбърка - всички отначало
накрая на всеки час имаше разбор - разбира се Елизабет заради многото й грешки.... и отново аз с най много отсъствия (боледувах често + една операция) - и на всички състезания пак аз - винаги първа излизам - първа печеля - и все можело повече -
родителите ми настояваха да тренирам
резултата беше - три години тренирах на третата - взимах екипа за спорт + кънките за лед под мишница и иии - вместо на спорт - на ледената пързалка
оказа се че съм била голям талант - треньорката идваше вкъщи да ми се моли да се върна - аз тогава споделих с родителите ми проблема - и те казаха аз да избирам - тъй като аз търпях цели 3 години този тормоз - избрах ледената пързалка
спомням си дори заради упреците на таз женица отношението на съучениците в училище към мен беше различно като втора ръка - като казах край на спорта всички много ми завиждаха и всеки ми казваше браво
но това бе част от социалистическата система - и така растем едни объркани деца - и сега макар й на 30-и години все така
и като не иска детето не трябва да се насилва - на мен много време ми отне за да разбера че съм била добра в спорта и съответно че съм добра и във всичко което правя

И моят син тренира от няколко месеца спортна гимнастика. За сега ходи с много голямо желание, но пък и не го юркат много, защото е най-дребничкият и просто си изглежда малък. В залата тренират два клуба. Умишлено го записах в този, в който прецених, че натоварването е по-малко. Все пак не държа да го правя шампион. Искам да му е забавно и интересно, да подобри координацията си, да понаучи някои неща. Вкъщи по-малкият е детето с наистина много явно изразен талант, но и него ще го запиша следващата година в същия клуб.
На 6 години според мен е много рано за системни сериозни натоварвания.

Нормално е да изискват повече от талантливите деца. Разбери детето иска ли да бъде спортист или просто му е приятно да спортува и тогава действай според неговото желание. В училище смених сума си спортове по тази причина - отказвах се когато ми ставаше неприятно, не съжалявам че не съм станала спортистка, а съм минала през лека атлетика, волейбол, баскетбол, хандбал, плуване, карате, самбо и не помня какво още. В момента, в който започнеха често да ме влачат по състезания и да ме принуждават да тренирам по-усилено от другите, аз се отказвах. С плуването се задържах повече време, но там попаднах на треньор, който не търсеше таланти и просто ни учеше да плуваме и да се забавляваме от усилията... Разбери какво му се прави на детето и не го насилвай!

Къде го у нас това трениране за удоволствие в състезателните спортове? Трудно се намира. А и треньорите ги разбирам. Отначало е като за забавление, за зарибяване. После отсяват децата, които имат талант, или треньорите са решили че имат талант и започват усилени тренировки. От тези, които са решили че имат талант изискват повече. И ги натоварват повече. И тогава децата обикновено се огъват. Идва им нанагорно. И искат да се откажат. Повечето наистина се отказват.
Щерката тренира худ. гимнастика вече 3 години. За тези 3 години колко пъти е искала да се отказва ..., всъщност и сега иска пак да се отказва след коледното тържество, а само преди седмица разправяше, че ще продължи да тренира докато стане на 20 г.
Първия път искаше да се откаже, защото треньорката много се карала /всъщност вика доста силно за да надвика музиката, а и залата е голяма, няма как да те чуят в другия край ако говориш нормално/. Като разбрахме, че това всъщност е проблема си поговорихме. Говорих и с треньорката. Сега и е любимата треньорка.
После искаше да се откаже, защото не била толкова добра, колкото и се иска да бъде. Всъщност и треньорката бе забелязала, че много се впечатлява ако не може от първия път да направи нещо. Пак говорихме. И казах, че винаги може да се откаже, ама хайде да изкара месеца, за който сме платили таксата.
Искаше да се откаже и след първото състезание, на което се класира последна, а другото момиче от клуба се върна със златен медал. Пак си говорихме, че тя ако тренира от година и половина, другото момиче, тренира от 5 години.
Искаше да се откаже и след като се разболя точно преди последното състезание и не можа да отиде на него. Чувстваше се все едно е предала отбора и ги е провалила и и се искаше да се скрие в срама си. Да не се показва.
Сега иска да се откаже, защото и се насъбра умора. Трудно и е да става рано сутрин. Всеки ден /без вторник/ е на педал - ставай рано, училище, бърз обяд, домашни /в рамките на  1 час/ и тичане към залата за тренировки. Вечер даже не и се играе. Вечеря, дреме пред телевизора и заспива. Чака с нетърпение ваканцията. Казах и, че още 2 седмици и идва ваканцията, а тогава няма и да тренира - ще бъде пълен релакс. Разбирам го детето, идва му нанагорно, а уикенда вече не и стига да презареди батериите. То понякога и на мен не ми стига, камо ли на детето. От 1 месец ми разправя, че иска да е като другите деца, да не бърза за никъде и да си играе.

Разбрала си причините, сега от двама ви зависи какво ще предприемете.

Ние също го имахме този проблем.След почти 3 години художествена гимнастика,дъщеря ми се отказа.Беше много категорична и ние уважихме желанието и.За нас е важно да тренира с удоволствие,просто за себе си,не за резултати.След лутане около 2 месеца и посещение на няколко вида спорт,сама си избра да тренира таекоондо.Сега е много щастлива и ходи с удоволствие.Незнам кое е правилно,дали да настояваме или да се съобразяваме повече с желанието на детето....Всеки родител преценява сам!Аз съм на мнение,че трябва да се вслушваме повече в децата си!

Особено пък спортната гимнастика. Детето ми искаше да тренира само за удоволствие, което означаваше няколко месеца неглижиране, а в края на учебната година ми заявиха, че ако няма да се състезава, да не посещава тренировките повече. А му харесваше много, три години тренира и все още му е мъчно, че не може да ходи.
Детето трябва да е мотивирано да бъде съзтезател и да има нагласа за това. Не от всеки с физически данни и талант става професионален спортист. За съжаление бългаските спортни деятели не са стигнали до истината, че има деца, които ще владеят И даден спорт, а не само спорт.

Всъщност /коментирам само клуба, в който ходи дъщеря ми, та не е обобщаващо/ положението в  него е такова, че
- базата е адски стара и разпадаща се, общината вдига ръце - пари няма действайте
- клуба се издържа от таксите за участие
- за да не плаща клуба наем на залата и отопление, трябва да отговарят на определени критерии, които се определят от участия в състезания и постижения в тях
- отоплението е символично и адски скъпо, защото прозорците от "горните етажи" зеят, ремонт не можело да се направи, че били много нависоко, уплътнени са само тези, до които се стига. По същата причина и не могат да се сменят изгорелите крушки.
Колкото повече деца, толкова повече такси за участие, така е, но и трябва физическо време за да играят тези деца. Колкото и да са разпределени по групи, пак с повече от 20 деца е абсурд да се работи едновременно от 1 треньорка. А и всеки има претенции от колко до колко часа да идва отрочето му, защото от една страна отрочето ходи и на училище, от друга и той е работещ човек и има ограничено време, в което може да води детето си. Та всеки клуб си има начинаеща група, от която отсява тези които могат да се занимават сериозно, защото благодарение на тях се държи в класацията. А и в начинаещата група има най-много участници, които просто се пробват дали ще им хареса или просто ходят ей така за кеф и за поддържане на физическа активност, която с 2-та часа физическо и липса на места, където да играят децата си е просто задължителна, особено за зимния сезон, когато не става да се забавляваш в парка. На състезателите естествено се обръща повече внимание, защото подготовката е дълга, а състезания - много. Макар че, лично аз не виждам защо да не поддържат в тази начинаеща група децата, които просто искат да ходят ей-така за кеф. Някак това че постоянно търсиш нови попълнения към отбора изиграва лоша шега на самите треньори. Щерката има една съученичка, която няколко пъти се отказва и после записва отново и все стои в тази начинаеща група. Явно родителите, а и детето са намерили златната среда - хем детето ходи за удоволствие, хем има физическа активност, хем като я понапънат малко по-сериозно да видят дали все пак няма да стане от нея състезател я спират, че на детето му идва нанагорно.

Проста сметка - колкото повече деца имат възможност да тенират, от толкова по-голяма вероятност е между тях да попадне лебед. Едно е да търсиш едно между 10, друго е да намериш 3 между 30, така и шансът да закачиш някое към състезателите е по-голям. Другите могат да тенират срещу по-голяма такса, по-малко дни в седмицата и стига с тях да се работи като хората, вярвам, че родителите не биха отказали. В зала по спортна гимнастика никой не попада случайно. Но и патета, и лебеди да тренират 5 пъти в седмицата по 2-3 часа, с презумпцията, че се готвят за състезание е... несериозно. И не виждам икономическата логика.