Било ли ви е страх да не останете без деца ?

Публикувана: 12 дек. 2011, 22:19 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2012, 14:32 ч.

20 504
303

A

12 дек. 2011, 22:19 ч.

Имали ли сте период в живота си,когато сте се срахували от това да не останете без деца ?
Когато например сте нямали партньор,а годините си минават ?

На 27 съм и макар,че някои ще кажат,че животът е пред мен,аз усещам,че изпитвам страх.Страх от това да не остана без деца.Предстои ми раздяла.А и още една година живот извън Бг.Чак след това завръщане в Бг и започване на живота ми отначало .../за кой ли път / ...Та 28... Започвам да мисля,че тепърва от тогава ще трябва да се запознавам с някого /ако имам щастие да попадна на човек/ ,да създавам връзка,та после и деца... Виждам във форума много мами,които са родили на 35,че и на 36-37 но все пак не мога да спра опасенията си.Знам,че страхът не е добър съветник.Опитвам се да си давам сама свежо мислене и оптимизъм НО ....Знам,че всичко е Божа работа НО....
Объркано и тъжно ми е.Просто исках да споделя страховете си.

Знам,че не е решение да направя деца от сегашния си партньор при положение,че съм решила да се разделим.Защото рано или късно ще се разделим.

Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 1 12 дек. 2011, 22:25 ч.

Не. Но и аз родих сравнително рано, а и никога не съм искала деца...

Според мен нямаш никакъв повод за притеснения, много си млада Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Почетен член

# 2 12 дек. 2011, 22:30 ч.

Не, никога. Но и децата никога не са ми била някаква самоцел, не съм мислела, че трябва непременно да имам деца.

Виж целия пост

D

# 3 12 дек. 2011, 23:12 ч.

Имала съм такива страхове особено преди две години точно на Коледа като направих спонтанен аборт,но сега вече ми олекна и си имам най-прекрасното момченце на света Hug

Hug

Виж целия пост

Потребител

# 4 12 дек. 2011, 23:13 ч.

Имала съм такива страхове, да. Дори бях на по малко от твоите години като си го мислех.
И аз имах една никаква връзка... Кофти ми беше и за майка ми- едно дете съм, чакаше внуче жената, а нямаше.
Започнах връзка със момчето до мен. Всичко стана случайно- на 33 години забременях непланирано.
Имаме си сега един страхотен сладур.
Не го мисли много, точно когато най - малко очакваш, ще намериш мъжа и ще гушкаш и ти малко съкровище.
Чудесата се случват по Коледа. Hug

Hug

Виж целия пост

A

# 5 12 дек. 2011, 23:21 ч.

Страхувала съм се. Но не е било проблем от ЕГН-то, защото бях само на 25 г., но след загубата на момченцето ми и диагнозата, че надали ще имам деца, изпитвах неописуем ужас и това беше единствената мисъл, с която живеех. Слава на Бога, лекарите грешаха.
Днес съм майка и въпреки това изпитвам подобен страх, защото искам много деца /страхът ми е, че няма да са толкова, колкото аз имам нужда/, но от 2,5 г. единственият резултат са 3-те спонтанни аборта...
Нормален е този страх. Напълно човешки. И няма много общо с разума.
Но ти си млада и трезвомислеща, което е добре. Няма смисъл да създадеш дете с човек, с когото не виждаш себе си след съвсем кратко време.
Всъщност, от приятелките ми само аз станах толкова рано майка /на 26 г./, докато другите родиха след 30-тата година и някои дори тепърва планират. И не виждам лошо в по-късното раждане, ако човек не е готов по-рано.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 6 12 дек. 2011, 23:27 ч.

Мила,толкова си млада още!Целият живот е пред теб.Накрая всичко си идва на мястото,някои неща не можеш да ги планираш,така че не ги мисли! Hug

Hug

Виж целия пост

# 7 12 дек. 2011, 23:33 ч.

Да, много. Не си мисли че имаш цялото време на света, не е така. Когато най-накрая вече имах и съпруг и възможност и пари за деца – на 29 год. се оказа че не можем да имаме. Няколко години по клиники, с много зор и кредити едно, вероятност за второ - нулева. Стискам палци да намериш човека и всичко да се нареди както искаш.

Виж целия пост

S

# 8 12 дек. 2011, 23:53 ч.

Да изпитвала съм подобно чувство точно поради същите причини като теб, на 30 години, без човек до мен. Но бях убедена, че дори да не намеря мъж с който да желая да прекарам живота си, ще си осиновя поне едно дете. После така се стекоха нещата, че се събрахме с мъжа ми, след няколко години опити за бебе, родих на 35, но се разочаровах от него, в момента сме заедно само заради детето, но не съм сигурна до кога. Полека-лека приех мисълта, че второ дете няма да имам, просто това са ми възможности, сама с повече от едно няма да се справя. Още ми е тежко, но ще го преживея.

Виж целия пост

S

Потребител

# 9 12 дек. 2011, 23:59 ч.

Когато обмислях дали искам или не нещата, които се случват на повечето хора като част от "задължителната програма", децата винаги бяха под въпрос и винаги мислех по темата като за "детето". Две деца никога не съм имала и в най-дивите ми планове. Когато, на 32, най-сетне узрях за идеята и можех да се поспра от работа и гонене на проекти, забременях на втория месец. Това за мен беше пълен шок. Вече си бях записала часове в точно две клиники за инвитро оплождане, убедена, че с моя начин на живот (стрес и изтощение, изтощение и стрес), няма как да се получи естествено. Така, че - да, явно ме е било страх.

Роди се синът ми и отглеждането му се оказа несравнимо най-смисленото преживяване в живота ми. Естествено, поисках да се повтори. Последваха 1 извънматочна бременност и 3 ранни аборта. Дали възрастта си е казала думата между 33 и 34 (когато стана първият фал)? Не знам. По-скоро организмът ми се срина от стреса и се поями Хашимото. Знам обаче, че ако бях започнала с децата по-рано, сега щях да имам две. От друга страна, ако бях започнала по-рано, нямаше да мога да отделя толкова време, любов и емоционална енергия на това, което отглеждам в момента, щях да го пусна някак по-"между другото"... Та - кое е по-добре? Не знам. Надявам се на напредналата репродуктивна медицина. Но, ако преди алогантно си мислех, че тази работа с възрастта е глупост, сега виждам, че не е. Социално погледнато, 35 не е много. Биологично - това е съвсем друга работа...

Виж целия пост

Потребител

# 10 13 дек. 2011, 00:19 ч.

Цитат на: Agaph в пн, 12 дек 2011, 22:19

Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?

Имала съм... въпреки че бях на по-малко и от твоите години... нормално е... Hug

Hug

Млада си, имаш време за всичко, спокойно Hug

Hug

Виж целия пост

М

Ментова

# 11 13 дек. 2011, 00:44 ч.

Мдааа, 27 е коварна възраст в това отношение. Grinning

Grinning

Още си безумно млад (о, да, точно така си е), но отвсякъде чуваш предупредителни камбанки - млад си, но някак "гранично" Grinning

Grinning

. Ако имаш връзка, вече те подпитват, ако не те подпитват, едва се удържат.
Аз на 27 не бях готова за дете, въпреки, че се очакваше да бъда, имах щастлива връзка, всички условия, но не се и замислях, чудесно ми беше без деца. На 29 изведнъж почувствах, че е крайно време. На 32 бях категорична, че искам второ дете, чувствах се закъсняла, бързах, следих овулация. Сигурна бях, че за децата ще е чудесно да имат малка разлика, че трябва да имат малка разлика. Е, разведох се, стана така, че започнах отначало.
Знам дилемата ти, евентуалното ти решение (за раздяла)- не мисли сега за това, не е моментът! Не е въпрос само на време, а и на увереност в себе си, в партньора.

Виж целия пост

U

# 12 13 дек. 2011, 06:29 ч.

Раздялата ти играе по психиката... сякаш се изкушаваш да си откраднеш спомен...
Не е лошо, че си започнала да мислиш за деца, но вместо да се страхуваш остави идеята ти да улегне.. Светогледа ти се променя. Други неща ти правят впечатление, а след като ще си свободна и критериите за мъж до теб ще се променят... Всичко това е добре! Подготвяш се психически и емоционално!
Погледнато така си в много добра позиция! Ще имаш едно осъзнато и зряло майчинство, което на 22 - 25 не можеш да имаш!

П.П. "Може да не съм там, където исках да бъда, но съм точно там, където имах нужда да съм"

Виж целия пост

M

# 13 13 дек. 2011, 07:31 ч.

Страховете ти са нормални, но и аз като другите момичета смятам, че си млада още и имаш много време. Подходящият човек може да срещнеш всеки момент и нещата да се завъртят много бързо. Бях на 28 когато започна връзката ни с мъжът ми. 1вият ни син родих на почти 30, 2рият на 34. Определено смятам, че имам време и за 3то, но честно казано за сега нямам сили Simple Smile

Simple Smile

Не превръщай желанието си за дете в самоцел и нещата ще си дойдат на мястото от само себе си!

Виж целия пост

К

Касита

# 14 13 дек. 2011, 08:21 ч.

Не, не ме е било страх. В днешно време тези страхове ми се виждат все по-неоснователни.
Преди седем години моя позната се омъжи на 37. Околните я бяха вписали в графата "стара мома". Надяваха се само да се задоми. Ах, каква изненада. Към днешна дата е майка на три деца.

Появата на децата е следствие от една връзка, не причина за нея.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нормален ли съм ?

288
13

Лични и семейни отношения

Бебеправене, но без много правене

30 933
861

Лични и семейни отношения

Бащата ме изостави

2 559
86

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.