Вчера се сетих за едни мои детски мечти и реших да питам мъжа ми той за какво си е мечтал като малък. За моя изненада реагира доста остро и подложи на съмнение това, че изобщо мога да имам спомени от 5-годишна възраст да речем. А аз наистина си спомням даже какво съм си мислила в определени моменти, неща над които съм си блъскала главата с детския си ум.
Знам, че неговото детство е белязано от смъртта на баща му и предполагам доста спомени е изтрил несъзнателно, за да се пребори със стреса. Освен, че баща му е починал, мъжът ми е бил свидетел на много стряскаща гледка, която до голяма степен е оформила философията му за света. Но пък да не си спомняш за какво си мечтал. Освен примерно да свърши срока и да си играеш на вън... Прекалено ми се струва. Все си мисля, че децата обичат да си мечтаят за разни големи неща. Чак такъв реалист да се е извъдил от малък, не ми се вярва.
Аз също съм имала психологически тежки моменти в детството си и точно заради тях се научих много да си фантазирам и мечтая. С голяма точност мога да възпроизведа детските си фантазии. Дори и сега се улавям да си фантазирам някакви небъдни неща преди да заспя. Явно ми е някакъв начин да избягам от реалността и да се изключа.
Та затова някак ме плаши тази липса на спомени при мъжа ми. Той преди твърдеше, че и никога не сънува, но с времето започна да си признава, че не е точно така. По-скоро сънувал разни кошмари и заради това съзнанието му много бързо се опитвало да ги затрие. Допускам, че и със спомените му е станало нещо такова. Ще ми бъде интересно, тези от вас, които имат повече познания или опит по темата да се изкажат. Извинявам се за не особено приветливата тема в навечерието за Коледа и се надявам да не разваля нечие настроение.
Виж целия пост
Знам, че неговото детство е белязано от смъртта на баща му и предполагам доста спомени е изтрил несъзнателно, за да се пребори със стреса. Освен, че баща му е починал, мъжът ми е бил свидетел на много стряскаща гледка, която до голяма степен е оформила философията му за света. Но пък да не си спомняш за какво си мечтал. Освен примерно да свърши срока и да си играеш на вън... Прекалено ми се струва. Все си мисля, че децата обичат да си мечтаят за разни големи неща. Чак такъв реалист да се е извъдил от малък, не ми се вярва.
Аз също съм имала психологически тежки моменти в детството си и точно заради тях се научих много да си фантазирам и мечтая. С голяма точност мога да възпроизведа детските си фантазии. Дори и сега се улавям да си фантазирам някакви небъдни неща преди да заспя. Явно ми е някакъв начин да избягам от реалността и да се изключа.
Та затова някак ме плаши тази липса на спомени при мъжа ми. Той преди твърдеше, че и никога не сънува, но с времето започна да си признава, че не е точно така. По-скоро сънувал разни кошмари и заради това съзнанието му много бързо се опитвало да ги затрие. Допускам, че и със спомените му е станало нещо такова. Ще ми бъде интересно, тези от вас, които имат повече познания или опит по темата да се изкажат. Извинявам се за не особено приветливата тема в навечерието за Коледа и се надявам да не разваля нечие настроение.
. според мен, това е повърхностно и несериозно в конкретните случаи, които визирам.
...... ех ....... 
Еми...какво от това 