Дали е нормално...?

  • 2 145
  • 16
Здравейте, през последните 1-2 месеца забелязвам много голяма промяна в поведението на сина ми (на 13г е и след около месец ще стане на 14г). Като че ли общуването с хора - особено непознати много го притеснява. Когато го помоля да направи нещо, което е свързано с общуване с други хора (да отиде да попита някого за нещо, да купи нещо от близкия магазин, да занесе нещо и такива подобни дейности ) категорично ми отказва и ми заявява или че не му се ходи, или че го е срам. Примерно относно ходенето до магазина ми казва, че никoй teenager не ходи да пазарува за вкъщи. Срам го било. Тези му обяснения ме изумяват. А до сега този му срам, за който всеки път ми говори и го изтъква като причина, не е бил такъв голям проблем. Действително е доста по-стеснителен от неговите връстници, но това не му е пречело да общува нормално с хората.
Днес ми сервира и поредната изненада. Не искал да си празнува рождения ден, защото да се събират  вкъщи  били големи (той и приятелчетата му), а да се организират и да идат някъде да се почерпят или на кино го било срам.
Определено не знам как да реагирам или да не реагирам. 
Виж целия пост
# 1
За общуване не го натискай, всичко ще си дойде по местата като отмине периода. Връщаш ме назад във времето... подобен случай и у дома. За пазаруването: може да ходите заедно и по някое време /когато си заета/ да го помолиш да отиде сам. Не вярвам да ти откаже  Peace

За рожденните дни е така. Предпочитат да не празнуват, ако ще е у дома. Повечето родители наемат някое заведение за два-три часа и им правят шоу според възможностите си или използат някое с куверти /в Пловдив на мода по едно време беше Екскалибур: боулинг, ротативки/. Други предпочитат да ги пуснат сами да се щурат из града. Вече не е куул вкъщи при мама и тати.

Виж целия пост
# 2
Просто детето расте. Вече не се чувства дете и търси да се позиционира в света на тийновете, където си има правила и стереотипи. Като намери себе си нещата ще се успокоят.
Виж целия пост
# 3
Върни се години назад....На неговата възраст с физиологичните промени и психологични ,едва ли си била толкова ,,отворена,, към всички и всичко.
Виж целия пост
# 4
Нормално е и това ще мине. Не го насилвайте.Отивайте заедно да пазарувате  и с времето ще отшуми. Взимайте, го повече с вас ,когато излизате и с ваши  приятели, това ще му помогне и в общуването.  Peace
Виж целия пост
# 5
Нямаш основания за притеснение. Същото наблюдавах и с малкият ми син. Важното е да не го насилваш.
Виж целия пост
# 6
Период е .
Моята дъщеря и тя в тази фаза .
Като по-малка едвам я озаптявах , толкова беше нахална и досадна на обществени места , а сега някакъв срам я е обзел ??? Embarassed
Виж целия пост
# 7
Просто детето расте. Вече не се чувства дете и търси да се позиционира в света на тийновете, където си има правила и стереотипи. Като намери себе си нещата ще се успокоят.
Абсолютно вярно. Особено важи за момчетата, които навлязат ли тежко в пубертета, стават доста по-стеснителни, докато не се наместят в среда, в която им е комфортно да се отпуснат. А за празнуването на рожден ден у дома-право си е детето, че вече са големи. Ами седни и обсъди с него какво би искал и му кажи, че ще му помогнеш в организацията и желанията му, стига да се престраши да празнува. И му обясни, че не е нормално да се срамува от приятелите си (да ги покани) Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Определено се поуспокоих като чета мненията ви отстрани. Направо се бях доста ошашкала от това негово необичайно за мен поведение.
За рождения ден пак ще говоря с него за празнуване навън, но ще изчакам седмица, две без да го закачам.
Честно казано толкова много страхове ме гонят относно развитието му в тази възраст и посоката , която ще  поеме, че...не съм и предполагала.
Виж целия пост
# 9
На тази възраст си е определено трудно. Днес е едно, утре - точно на обратното. Не можеш да схванеш изобщо!  Mr. Green
Виж целия пост
# 10
Моят най-голям син и на тази възраст и постъпи горе-долу по същия начин относно рождения си ден. Дълго време казваше, че не иска нищо докато празника не наближи. Тогава обърна другата страна на плочата и организирахме пейнтбол и после пица вкъщи. Просто трябва търпение и най-вече детето да си мисли, че то е поискало нещото да се случи, а те искат, просто имат нужда да ги подкрепим и изтърпим! Laughing Дечица, какво да ги правим!
Виж целия пост
# 11
Моят най-голям син и на тази възраст и постъпи горе-долу по същия начин относно рождения си ден. Дълго време казваше, че не иска нищо докато празника не наближи. Тогава обърна другата страна на плочата и организирахме пейнтбол и после пица вкъщи. Просто трябва търпение и най-вече детето да си мисли, че то е поискало нещото да се случи, а те искат, просто имат нужда да ги подкрепим и изтърпим! Laughing Дечица, какво да ги правим!


А това с пейтболът къде е?
Виж целия пост
# 12
Просто е период . Ще мине.
Виж целия пост
# 13
На 14 е, какво могат да искат момчетата на тази възраст?! Бих се притеснила ако моят иска да е семеен празник. Още повече да си събира другарчетата в стая.
Дай му някаква сума, инструкции, час за прибиране и оля!  Hug
Аз още другата година ще направя същото с щерка ми.
Провери 2-3 пъти, без да досаждаш и ще стане работата.
Е, за кинтите все някак ще се разберете.
Виж целия пост
# 14
моята е на 12,5 и също е в такъв период. не иска даже боклука да отиде да изхвърли, защото някой щял да я види, че хвърля боклук.... за ходене до магазина, който е в съседния блок, се приготвя около час- прическа, облекло, грим. за рождения си ден искаше да ни няма вкъщи, за да покани приятелки, защото на заведение било тъпо да се празнува, а след това обяви, че това бил най-тъпият й рожден ден Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия