като видях въпроса как да кажем на родителите си -се сетих ,че ще е готино да си споделим КАК СМЕ КАЗАЛИ НА ТАТКОТО 
аз например все си представях как той се прибира вечерта аз го посрещам красива ,приготвила съм вечеря има свещи и т.н. а всъщност сънена по пижама като видях теста се развиках-ЩЕ СИ ИМАМЕ БЕБЕ -и после се нагушихме и разплакахме а теста си го сложихме между нас ,като бебче един от най щастливите ми мигове 
. Беба я искахме много и започнахме бебеправенето през октомври 2003 година. И докато забременея през април 2004 година всеки месец все едно и също " На теб дойде ли ти ? " 
На врата на банята се заклещихме от зор кой да влезе първи и накрая теста, ако имаше очи щеше да види две опулени физиономии, вторачени в него! 
Още преди да направя теста - знаехме и двамата (чувствахме де) , че съм бременна. Както обича да казва: Абе аз съм се трудил момиче да направя Интересното е, че едната чертичка беше по-бледа от другата, а мъжо хукна да носи теста в аптеката9от която го купи) и аптекарката потвърди, че 100% е положителен 
....направих го при една приятелка (тя бачкаше в магазин) и едно такова старнно ми стана в пърия момент като видях , че е положителен... . Обмислях какво ме чака от сега (не ,че може да се знае преди да се преживее 
).....и не казах на таткото на деня..... 
. Мислих как да го направя и накрая ей така му го казах , все едно "Здрасти.". .... в началото естествено не ми повярва (и как иначе) ...... после вече малко изплашени , ама щастливи прегърнахме факта , че ще си имаме бебе като се прибра го видя и той , щото аз направо не можех да повярвам че са 2 черти , та и той да каже колко вижда. 
: направо му олекна след всичките терзания за брат му. Сега предстои да кажем на родителите , но малко ме е страх . Не сме много добре финансово и малко ме е страх, че може да ни смъмрят. 
. Препоръчани теми
