Държи се като..........

"Бебешки пубертет" е , потърси в нета има доста статии и съвети как да се справиш. При вас явно е по-силно изразен, поти всяко дете минава през такъв период, много е неприятно. Към 3г. - 3.6 г. отминава.Успех и търпение 

Моето дете на около три години започна да ляга по земята, да се тръшка, ако не вървим в желаната от него посока, която най-често нямаше нищо общо с пътя ни.А да не говорим как си тръгвахме от рождени дни и от детски площадки-лягане на земята, ритане с крака във въздуха и като го вземех на ръце- беше доста лекичък за възрастта си започваше истерично да плаче и вика.

То молби, то обяснения, то разяснения и обещания- нищо и нищо.Четях във форума за подобни прояви и много от мненията бяха "Аз такова нещо не допускам", което още повече ме обезнадеждаваше.

Е, мина изведнъж и аз не зная как.И днес детето ми е твърде палаво , но самият той се смее като му припомня описаните прояви.

Сигурно няма да те успокоя като кажа, че и моя син имаше такъв период, когато беше на 2-3 годинки. И мои приятелки с деца тогава ми казваха, че ще мине и аз не им вярвах, но наистина отмина. За всяко нещо се тръшкаше и крещеше. Колкото повече внимание му обръщах, толкова повече викаше... Накрая спрях да му обръщам внимание и след няма и минутка, той спираше с тръшкането и викането, но имаше ли публика наоколо... Постановката беше като за "Оскар" Аз го отдавам да факта, че тогава не можеше да говори и да каже това, което иска и по тоя начин привличаше внимание. Тръшкането в нас успявах да го игнорирам в повечето случаи, но на улицата беше ад. Синът ми на земята крещи, наоколо хора които ни гледат, аз се опитвам да му отвлека вниманието с нещо друго. Понякога това вършеше работа, но имаше случаи, когато и това засилваше гневът му още повече и аз стоях настрана за да го игнорирам. Само така се успокояваше, а докато крещеше, хората го гледаха толкова мило, а мен с такава ненавист(сигурно)Викаше, все едно го пребивах от бой... Искам само да кажа, че никога(поне не помня) не е ставало на неговата, въпреки тези изблици на тръшкане. Трябваха ми много нерви и търпение да се наложа над това му поведение и да не позволя той така да ме манипулира.  Сега смени тръшкането с постоянното спорене с мен и заплахи, че щял да сменя къщата Така си изразява недоволството и показва, че има собствено мнение, но като вижда, че не го спирам да напусне къщата, след няма и минутка вече се е успокоил. Отново е в период явно и това ще отмине.

Мойта малката пък се хапе като се ядоса,ина4е и тя реве като не стане на нейната това е така наре4ения бебешки пубертет,като поотраснат децата приминават тези прояви Зареди се с търпение и това е

Ох болна тема  . Точно си е явно бебешки пуберитет, и хем достатъчно много съм чела както за него, така и за кризите и истериите при децата и аз се стряскам от моя син напоследък. До скоро когато не станеше на неговото следваше зверски рев, с тръшкане и търкаляне по земята ритайки и до там. Търпях, не му обръщах внимание или в краен случай се скарвах и той разреван идваше да се гуши. От скоро обаче кризите се задълбочиха  - сега направо се вижда ярост в поведението му, хвърля играчки и каквото му попадне насреща, удря ме...отива в коридора и започва с ръце да удря по стената....даже се запътва към входната врата и проверява дали е отворена .
В момента съм в процес на намиране на правилния начин на реагиране на ситуацията , и само се моля наистина този период скоро да мине.

Нищо му няма на детето . Както са казали и другите, влязал е в бебешкия пубертет. Моята дъщеря беше горе долу на същата възраст, когато започна да се държи по този начин и до преди известно време се тръшкаше за всяко нещо, но от около 1/2 година започна да се държи по - добре . Е, и сега понякога спретва такива спектакли, но на фона на това, което правеше, сега е цвете  .