И вие ли крещите?

  • 5 104
  • 63
ЧНГ, мили момичета! Нека да е спорна и честита за всички.

Напоследък малката ми маймуна много ме ядосва - прави напук, като не стане нейното дере, хапе, скубе и т.н., а пък е и в трудна възраст - ходи навсякъде, пипа, изпразва гардеробите.  Като ми прикипи, крещя така, както на никого в живота с не съм крещяла, а като скубе и дере, я первам доста силно през ръцете.  Плясването и крещенето са също форми на насилие, а аз хич не одобрявам това, но просто не мога да не го правя. Много ми се иска от Новата година нещата да са различни и все се надявам на някакъв успех от моя страна, но не знам... Вие правите ли същите неща и как се справяте с гнева си?

 
Виж целия пост
# 1
Колкото и да ме е срам да си призная и аз също крещя. И то много. Понякога направо не мога да се позная Sad. Случва ми се и да я перна през ръцете Embarassed, по памперса също.Опитвам се да се контролирам, но не винаги успявам ooooh!.
Когато съм истински вбесена слагам Рони в леглото и по най-бързия възможен начин  бягам от стаята, пуша една цигара и се успокоявам. Често се обвинявам, че съм лоша и невротична майка, но после ми минава...абе тежка тема, поне за мен.
Виж целия пост
# 2
И аз съм така. Крещя като истеричка, а преди бях такъв спокоен човек. Малкият като му кажа "не" за нещо - веднага го прави точно така и аз така кипвам...през три етажа ме чуват. И памперса съм му "отупвала" и през ръцете съм го пляскала. Преди да родя си говорихем с мъжа ми за методите за възпитание и аз бях твърдо против боя и викането. Той тогава ми каза, че ще си променя мнението, а аз бях толкова възмутена, че му се разсърдих. А то какво стана - излезе прав... Сега все си мисля, че съм лоша майка, а той ми казва "Не, просто си нормална майка". Дали пак няма да се окаже прав?
Виж целия пост
# 3
Офф Crazy и аз така  Blush.Гледам да си крещя в къщи , че на вън много грозно изглежда  Naughty
Виж целия пост
# 4
И аз съм така. Крещя като истеричка, а преди бях такъв спокоен човек.

И аз се чудя как от супер спокоен, ведър и усмихнат човек се превърнах в крещяща истерично майка.  Особено като се наложи да повтарям спокойно наколко пъти едно и също нещо и никой не ме слуша. Това е в ресора на действия на дъщеря ми, а малкият в момента всичко отрича.
 
Виж целия пост
# 5
Крещя ами как дане крещя и после се чуствам гузна Rolling Eyes,това ми е много болна тема,но не всякога си сдържам гнева.Скрясъци нищо не се постига,освен детето да стане покорна личност  Close
Виж целия пост
# 6
Подозирам че така е с всички първи дечица newsm78 Леле каката систематично ме побърква до ден днешен и колко караници е отнесла само тя си знае. Непрекъснато някой вика за нещо по нея Sad Сега с мъничкото ме е обзело някакво невероятно спокойствие и все си мисля, че по него няма да се вика толкова много, просто защото вече ми е ясно, че всичко са някакви периоди които отминават. Само, че за да стигнеш до този извод трябва да го изживееш на собствен гръб. Иначе от обяснения и убеждения някак си не се получава Tired
Виж целия пост
# 7
" Умният човек разбира от поглед, глупавият от думи, а животното от бой ! " - така казваше баба ми, лека й пръст. Учудвала съм се на спокойствието й. Аз и до сега мога да броя САМО до 3 ! След това е МНОГО и следват крясъци ! Какво да се прави, животът ни е много напрегнат и за това ни е трудно да се владеем.
Мили мами, не се самобичувайте ! Напълно нормални майки сте !
Преди да имам деца, казвах, че те ще ме разбират от поглед.
Да, ама не ! А когато и думите не помагат, трябва да се "изтупа памперса" - гъз душа не носи, казват хората. Естествено без злоба и физическа сила, а за назидание. Щом другите методи са безсилни ,  влизат в сила "петарките"!
Виж целия пост
# 8
И аз крешя, и первам ръчички и дупе от време на време.
Знам че не е хубаво, но и аз съм човек, и имам нерви.
Пък мойто е едно проклето и упорито лъвче което не
разбира от дума или поглед.Не съм доволна от себе си
ама нищо не мога да направя.Предполагам, че при
всички е така.
Виж целия пост
# 9
Да случва ми се напоследък често да крещя,чак не мога да се понасям. Sad
Виж целия пост
# 10
Колкото и да ме е срам да си призная и аз също крещя. И то много. Понякога направо не мога да се позная Sad. Случва ми се и да я перна през ръцете Embarassed, по памперса също.Опитвам се да се контролирам, но не винаги успявам ooooh!.
Когато съм истински вбесена слагам Рони в леглото и по най-бързия възможен начин  бягам от стаята, пуша една цигара и се успокоявам. Често се обвинявам, че съм лоша и невротична майка, но после ми минава...абе тежка тема, поне за мен.
И аз така Embarassed, само дето не пуша и избивам пред компютъра, сядам  и не му обръщам вниание известно време
Виж целия пост
# 11
Колкото и да ме е срам да си призная и аз също крещя. И то много. Понякога направо не мога да се позная Sad. Случва ми се и да я перна през ръцете Embarassed, по памперса също.Опитвам се да се контролирам, но не винаги успявам ooooh!.
Когато съм истински вбесена слагам Рони в леглото и по най-бързия възможен начин  бягам от стаята, пуша една цигара и се успокоявам. Често се обвинявам, че съм лоша и невротична майка, но после ми минава...абе тежка тема, поне за мен.

По-същия начин реагирам и аз, а не искам  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 12
Спрях да крещя,защото разбрах,че детето не разбира дори и една дума от истеричния крясък.Но за сметка на това съседите чуват всичко и ми е много неудобно Embarassed.Затова казвам и обяснявам тихо и спокойно.Но понеже сме в периода на отричането,ако не стане с думи тогава започвам да щипя и пак говоря.Така не ми преграква гърлото да крещя,нито ме мобят ръцете да потупвам.По-дискретно е ,а и има ефект при нас поне Simple Smile.
Виж целия пост
# 13
Да си призная викам и пошляпвам по дупето.
Като започна да се обяснявам кротко и спокойно, е нищо не става, а като кресна, всичко си влиза в релсите.И аз съм била така, сега виждам какво и е било на майка ми,милата нервичките и не са издържали,то инат ли е да го опишеш.
Виж целия пост
# 14
За съжаление и аз съм в отбора.  Не мога да се позная. Има моменти, в които крещя като луда, а понякога е плесвам по дупето и след това настъпва момента на угризенията, дори съм плакала от яд на самата мен.
Да си призная срам ме е да се срещна със съседите. Много пъти съм пробвала и ме разбира с кротки думи, но защо всякога неуспявам незнам. Само се моля дано не и се отрази някак си, че няма да си го простя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия