приспиване на ръце

Не знам какво да ти кажа, но лошо си я научила. Пробвай да  я сложиш в креватчето и я занимавай с играчка някой любима докато заспи или с мляко! Аз нямах практически време да приспивам така и каката и малкия оставях ги в креватчето като е минало известно време и е станало време да спят  но трябва да се улови точно момента защото ако е по рано и не им се спи започваше един рев. Малкия сега като му се доспи се заглежда в обиколниците и играчките и до 15 минути е заспал. Дано продължим така и занапред .С каката какво беше точно не си спомням но нямам спомени да съм я носила така да се приспива, още повече че тогава бях сама в къщи с бебето а сега имам доста помощници включително и самата тя! Успех ти пожелавам и търпение но моят съвет е не я оставяй да плаче в креватчето така повече се заинатяват и нищо не става......вземи я гушни я да се успокои.

Приспивах го на ръце до почи 3г.
И то не само на ръце, а едновременно къмене + на ръце + разходки из стаята 
Сигурно тъй съм си го научила, но като стана към 20 кг вече нямаше накъде - и го отказах почти от раз. Не ми е тежало - напротив
Не знам какво да те посъветвам, но 10 м. си е още бебе .. аз не бих дресиала бебе.. Камо ли да го оставям да реве и да посинява бз въздух 

И аз приспивах на ръце до ... май не помня до кога, но исках да кажа, че изведнъж той сам се отказа и не желаеше вече подобно приспиване - така, че надежда има, спокойно. 

Никога не съм го припивала на ръце, защото имам болки в гърба...въпрос на "научаване". Синът ми няма кой да го приспива на ръце. Според мен имаш два варианта- играеш жестока майка и оставяш да реве докато заспи /аз така направих с нощното кърмене/, или приспиваш на ръце, докато принцесата реши, че не й е удобно.

Брей много иронично нещо...
Все пак говорим за бебе, не за зрял човек, който видиш ли прави напук. 

Аз приспивах дълго време не точно на ръце, по-скоро на гърда. За да го отуча по-плавно, първо го научих да заспива седнал в мен - аз седнала на дивана, той в скута ми, на загасена лампа и приглушена светлина от другата стая, с песни и леко подрусване. Така започна да се унася и да свиква, че може да заспива и не само на гърда. След седмица-две почнах да го оставям в леглото преди да е съвсем заспал. Мисля, че стана към 11-12 месеца някъде. До ден днешен му се случва някой път да заспи на гърдата, но малко по малко се научи да се отпуска и да си заспива и в леглото. Затова ни помогна и една навиваща се играчка - свикна, че щом я пуснем, е време да я слуша и да се отпуска на нейната музика. Така избегнахме големия рев и крясъци.
Аз пък никога не съм можела като малко бебе да го оставя да реве - той крещеше с пълно гърло във всеки миг, в който не беше изправен, дори и на ръце не можех да приспивам в обичайната поза люлка, защото беше легнал. Нещата си дойдоха на мястото в момента, в който вече можеше сам да се изправя и да влиза и излиза от леглото - явно мисълта, че може да контролира нещата го успокои и прие, че може да се отпуска да заспи и в леглото.

Не е напук, ама защото така е свикнала и така е научена. Което за мен лично си е грешка. Аз искам да съм добра майка, но не и робиня на децата си. А разнасяне на ръце всяка вечер на бебе и на дете до тригодишна възраст, за мен си е робство   При положение, че е можело да бъде избегнато, без излишни драми. Все пак леглото е мястото за спане, а не ръцете, нито висенето на гърдата.  

Всеки сам си намира лесното. Не всичко става както го искаме. И ние се приспивахме на ръце до 2 год. В крайна сметка реших, че важното е да спи, а не как заспива, защото не сме и от най-поспаливите . като и дойде времето, ще започне да заспива в леглото, при най-малкото желание, веднага ще я слагаш в нейното легло.

Абе незнам... аз за висене на гърда не мога да говоря, защото съм кърмила един месец и то с цедене и даване в шише, но пък моя син имаше зверски колики до след 6-я месец сигурно и се носехме и се разнясяхме и се приспивахме и не съм се чувствала като робиня.
Както казах той сам се отказа от приспиването на ръце...сигурно е бил под годинката, защото не си спомням на година да съм го приспивала на ръце.   Но да стоя и да го слушам как се дере и се свива и да не го гушна да го приспя...е извинявам се на аудиторията, но нямам нито нерви, нито сърце   Изобщо в онзи момент не съм мислела дали ще свикне или дали ще се "научи".  

btw аз съм от онези "научените"... приспивана съм на ръце до 2 години и кусур, та май щеше да е малко лицемерно от моя страна да го откажа това нещо на детето си.   Добре, че ми се оказа разбрано детето, че ако беше такова като мен още щях да го разнясям и приспивам. 

Разбира се, че няма да го оставиш,  когато Криско имаше колики, също беше в ръцете ни постоянно.

Визирах майки, които разнасят децата си на ръце ей така, за идеята, докато е мъничко, то свикне и съвсем очаквано отказва да заспива без тази екстра и после следват темите помощ  Общо взето детето като е свикнато така е много кофти и трудно тепърва да му се променят навиците.

Лошо е свикнало детенцето от самото начало и сега ще ви отнеме време да се отучите, но не е безнадежно! Мисля, че стратегията на Лулу25 е най-хубавата. Според мен трябва да се случат няколко неща, за да започне да се поуспокоява детенцето:
1. Трябва да познава креватчето си и да го свързва с нещо позитивно, а не да си мисли, че това е мястото, на което го изоставят. За целта може да го слагаш вътре да си играе през деня, когато е в добро настроение, първо само за мъничко, после за все по-дълго време. Не чакай да се разреве, за да го извадиш, вземай детето оттам, докато е още весело.
2. Въведете вечерен ритуал за приспиване, който да е удобен за теб и релаксиращ за дъщеричката ти. Само като пример - къпане, преобличане на приглушена светлина, гушкане и заспиване. Или каквото на вас ви е удобно и обичайно, важното е да се повтаря всеки ден в еднаква последователност. Нека трае поне 20 минути, за да има време детето да намали оборотите и да се настрои на заспиване.
3. Много е важно да се улучи моментът кога да я сложиш да спинка - да не е вече преуморена и превъзбудена. Нека ритуалът по заспиването да започне при появата на първите й симптоми за сън - търкане на очичките, първите прозявки, първите отнесени погледи. Не чакай дълго, ако този момент отмине, после детето се упоскоява много по-трудно.
4. Тъй като тя е свикнала, че ритуалът по приспиването задължително вклюва няколко елемента: мама, която я гушка (т.е. човешка близост), клатене/люшкане (т.е. движение, а не покой), ще трябва един по един да елиминирате тези елементи, но не едновременно и рязко! Може да започнете например с люшкането - гушкай я за заспиване, но постепенно преминавай към по-статични стойки. Въведи и спазвай вечерния ритуал, който да завършва все по-близо до креватчето й. Ще отнеме със сигурност седмици, защото на 10 месеца детето вече съвсем осъзнато очаква от теб определен тип поведение, и когато ти променяш правилата, тя е объркана и плаче, надявайки се да се върнеш към обичайното за нея.
Нека на края на етапа с приключване на люшкането тя да заспива в ръцете ти, докато двете седите на стол или диван до леглото й. Следващият етап би бил, когато се онася, да я поставяш в креватчето, и да оставаш до нея, докато не заспи дълбоко и окончателно (да мине първата фаза на съня, през която още очичките мърдат под клепачите). Ако се събуди и разплаче, я гушваш да се успокои, и пак лека полека я оставяш. Важно е да си до нея, за да не се чувства изоставена, ако отвори очички! Малко по малко можеш да започваш да отдалечаваш стола си от леглото. Ако поставянето в леглото самичка много я травмира, лягай с нея. Когато започне да приема новото място за сън, можеш лека полека да увеличаваш дистанцията....
Допускам, че звучи ужасно сложно и много продължително като време за изпълнение, но не вярвам да има вълшебно решение, което да подейства от днес за утре. Детенцето си има изграден навик и е нужно време и разбиране, за да може той да бъде променен. Оставянето да плаче допълнително е разрушило доверието между вас и тя вероятно сега изпитва ужас да се отдели вечер от теб, за да не я изоставиш. Според мен с много обич и търпение ще стане! Радвай се на всеки малък напредък и не мисли още колко много остава, докато се разделите с кофти навика!
Трябва да кажа, че този план за действие не съм го измислила аз. Взех го от книгата на Трейси Хог - Tracy Hogg - "The Baby whisperer solves all you problems". По нея гледахме сина си и сега ще повторим с Номер 2, живот и здраве. Предлага разумен и умерен подход в отглеждането на децата, с минимален стрес за всички участващи - но без чудеса, защото такива рядко се случват. Успех!   

Е, сега вече разбрахме. 

А и Блонди... честито! Лека бременност и прекрасно бебче! 

И аз да ти кажа, както го научиш - така ще е. АКо имаш нерви да я отучваш сега, пробвай. Но според мен ще е по-трудно отколкото в самото начало. И ние така свикнахме бебока - все да го приспиваме, все да е до нас. Сега не мога да свърша никаква работа докато не заспи.  Пет минути, ако го оставя сам и почва да мрънка, ако не се появя веднага, се стига до истеричен рев.  Добре че поне аз не го нося на ръце из стаята. Баща му го научи като се прибере от работа да го носи на ръце и вечерно време е истински ужас - почва тръшкане до дупка, реване до посиняване. Колкото  и аз да се занимавам с него, докато баща му не го вземе и не почне да го разнася из стаята на ръце, не млъква. Та според мен е много важно как ще свикнете детето от самото начало. Като гледам малкия е само на 3 месеца, но вече много добре знае пред кой минават и пред кой не му минават номерата и пред кой точно какви номера да прави. Примерно през деня не ми ги прави тия дето ги прави пред баща му. Как го види и почва.  Според мен бебетата разбират много повече, отколкото си мислим. По-лесно е да не се учи на нещо, отколкото после да се отучва. Сега няма отлепяне вече.

Малкият ни принц сам се научи да се приспива и то доста рано. По-нагоре има доста съвети, при нас забелязахме, че обича меките и плюшени неща. От начало му давахме меки играчки, които да стиска и докосва, до като заспива, а после с една много мека памучна калъфка, която продължава да си я гушка и до днес (на годинка и 3м е). Племенницата по думите на сестра ми, се е приспивала с едно одеалце близо 5 години, като преди сън е засмуквала единия му край. Нужно е да се изгради ритуал на децата, който да чувстват като сигурност. Но не им позволявайте да фетишизират (ако мога така да се изразя) тези предмети, защото отучването от тях е още по-трудно.