На високо или на ниско?

  • 1 780
  • 21
Пускам темата, защото за мен това е голям проблем.
Става въпрос за това, къде е по-добре да се живее на висок етаж или на нисък. Моля ви да споделите как мислите вие.
Виж целия пост
# 1
ниското го предпочитам, стига да не е първи етаж
Виж целия пост
# 2
По средата.
Не се майтапя. Живяла съм и на последен и на първи етаж, а сега живея на втори висок. последното ми местожителство е най-добрия вариант.
Виж целия пост
# 3
Ако имаш хубава гледка - на високо.
Виж целия пост
# 4
По-високо, лично за мен, е по-добре.
Виж целия пост
# 5
Зависи от гледката.  Mr. Green Но не първи или втори етаж. И последен не е много хубаво, ако е много високо и няма асансьор.  Wink
Виж целия пост
# 6
Какво мислите конкретно за 6 етаж?   Rolling Eyes
Виж целия пост
# 7
Почти винаги съм живяла на висок етаж и определно го предпочитам.
Имаме добра гледка, повече пространство, повече светлина, по-малко съседи над нас, винаги е по-чисто и по-тихо откъм улични звуци. Рядко се случва да се развали асансьор, но обикновенно го ремонтират в рамките на същия ден. Живяла съм на 6-ти последен етаж (където все още живеят родителите ми), никакви проблеми не сме имали.
Виж целия пост
# 8
Какво мислите конкретно за 6 етаж?   Rolling Eyes

Сега сме на 6 ет от 16 Crazy . Супер е, защото след като започна да тече покрива, докато се направи организация по поправата, теча стигна до 10тия. Зависи колко е висок блока, ако са 8 етажите - 3-4-5, другите не.
Иначе съм живяла и на 2-рия и там ми беше суууупер!
Виж целия пост
# 9
Избирам висок, но не последен етаж.
Живяла съм на 3ти и 5ти етаж, сега съм на 12 от 18 етажен блок.
Колкото е по-висок етажа ми харесва повече. Слънчево е, няма да застроят нещо и да ми спрат слънцето и гледката. Комари не са ме хапали у дома вече 10 год., мухите са рядкост. Шумовете от булеварда са по-тихи. А най-важното е, че качването на стълби е много полезно за сърцето. Цял ден сме обездвижени по бюрата.Когато не съм пазарувала тежки неща винаги се качвам пеша до 12 ет. В началото ми беше трудно, задъхвах се, сега вече нямам проблеми.
Виж целия пост
# 10
За мен оптимален вариант са партер или последен етаж. Поне от едни съседи си лишен и не се налага да се съобразяваш с техните шумове. Но се оказа, че максималната ми височина е трети етаж. В момента живея на четвърти /последен/ и ми е страшно дискомфортно. Изпитвам ужас да излизам на терасите, а ако децата се заиграят близо до балконските врати, направо ми идват позиви за повръщане.
Но всеки човек е различен. Някои се чувстват добре нависоко. За мен това се оказа фатална грешка.
Най-уютно съм се чувствала в жилището, което беше на първи етаж над гаражи. Хем не е много ниско /не ти надничат в прозорците минувачите/, хем беше достатъчно близо до земята.
Виж целия пост
# 11
За мен оптимален вариант са партер или последен етаж. Поне от едни съседи си лишен и не се налага да се съобразяваш с техните шумове. ...

Абсолютно подкрепям.
Живяла съм на последния 8-ми етаж и е страхотно никой да не ти се разхожда непрекъснато над главата.
В момента сме на първи етаж над магазини, но и апартаментите са разпределени така, че имат много малко общи стени - не се притеснявам дали тропам и вдигам шум, топло ми е (магазините са страхотна изолация), хем е на достатъчно ниско, хем е на достатъчно далечно над земята разстояние, а и винаги имаме на разположение вряла вода и топли радиатори.
Виж целия пост
# 12
Аз съм на 14, живяла съм освен в къща, на 3, осми. Нависоко не е зле, гледката ми е неописуема , няма кой да ми тупа и да ми хвърля фасове по балконите. И май до тук са преимуществата...
Най - добре ми беше на третия етаж , но срещу нас имаше площадка. така , че на по- нисък етаж е важно и какво виждаш , да не вечеряте заедно с комшиите от съседната кооперация.
Виж целия пост
# 13
Ето още малко мнения по въпроса
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=589144.0
Виж целия пост
# 14
За мен оптимален вариант са партер или последен етаж. Поне от едни съседи си лишен и не се налага да се съобразяваш с техните шумове. Но се оказа, че максималната ми височина е трети етаж. В момента живея на четвърти /последен/ и ми е страшно дискомфортно. Изпитвам ужас да излизам на терасите, а ако децата се заиграят близо до балконските врати, направо ми идват позиви за повръщане.
Но всеки човек е различен. Някои се чувстват добре нависоко. За мен това се оказа фатална грешка.
Най-уютно съм се чувствала в жилището, което беше на първи етаж над гаражи. Хем не е много ниско /не ти надничат в прозорците минувачите/, хем беше достатъчно близо до земята.

+1! baibibi, това според мен е синдром на живеещите в центъра. Винаги съм живяла на трети етаж, а ако се кача на по-високо ми се вие свят. Но съм съгласна, че все пак е важна и гледката. Само от прозореца в спалнята се гледаме със съседите, но там тъй или иначе щорите и завесите са винаги спуснати! Иначе имаме зеленина и простор, а прозорците са като картини със сезонно сменящи се пейзажи!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия