Кога децата вече не са деца ?

  • 735
  • 3
Здравейте !
Мъчи ме един въпрос и мисля,че тук ще намеря отговорът му,понеже всички сте мами,било то настоящи или бъдещи.  Simple Smile Кога дадохте или ще дадете право на детето си да решава само какво да прави с живота си? Типичните случаи са два - когато стане на 18 или когато стане финансово независимо.Е,при някой двете неща следват едно след друго,но не говорим за такъв случай.
Темата е провокирана от майката на приятеля ми.Той е студент и не работи за момента.Та неговата майка не спира да му се меси.За да не съм голословна ще дам няколко примера : звъни в малките часове на нощта да пита къде е и кога ще се прибере,той й се обажда от магазина за дрехи за да обясни подробно каква блуза си е харесал (модел,цвят,материя,с джобове,с качулка),беше лишен няколко дни от пари,понеже повишил тон на баба си,а най-фрапиращото за мен - тя толкова искаше да му каже нещо,че влезе в банята докато той беше под душа. #Crazy
Не го разбирам това.И не защото не уважавам родителите си.Напротив.И може би ги уважавам именно за това,че ми дават свободата и отговорността за избирам сама.Да,съветват ме понякога,когато виждат,че бъркам,но никога не са налагали мнението си.И сега,откакто съм с него,аз се чувствам контролирана от тази жена и ми е много неприятно.Говорила съм му на тази тема и той не се чувства добре така,но казва,че няма какво да направи,понеже е финансово зависим.

Та,какво мислите вие ? Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Тон в живота няма да им давам, ако решенията им не ги застрашават физически, но ще държа да се съобразяват с мен, докато са под моя покрив. Мъж, студент, чакащ джобни от мама, дава достатъчно права на мама да изисква уважение. Той защо не работи?
Има и друг момент, родителите ми не са го изисквали, но аз сама държах да ги уведомя къде ще съм и дали ще се прибера, докато живеех в дома им. Защото аз също бих искала от тях да ме успокоят, че са добре. И от мъжа ми го искам.  И аз му звъня, когато няма да се прибирам. И също бих звъняла на децата си по малките часове да ги издирвам. Той защо живее при техните?
За дрехите има 2 момента: 1. майка му плаща, а тук важи приказката за плащането и музиката; 2. той се обажда, а не тя на него, т.е. той търси съвет. Той на колко години е?
За бабата и джобните - пак същият е принципът. Щом са с бабата под общ покрив, ще я уважава. Щом майка му го отглежда, ще я уважава и т.н. Нима идеята му е майка му да го отгежда, а той да си живее безхаберно? Има ли някакви ангажименти към семейството, дома и др.?
За влизането в банята - имат ли завеса или душ-кабина? Ако имат, не виждам проблем. Ако нямат, зависи какво е отношението в дома им към голотата, но и интимността е важна. Той защо допуска да живее в състояние на "прикрепен-към-мама-муньо"?
А какво мисля аз надали е важно, но съм убедена, че ти ще имаш проблеми с мама му. Пък и с него, щом е от този тип мамини синчета.
Щом не променя положението, значи му харесва.
Не приемам варианта пълнолетен човек да е зависим изцяло от родителите си. Ако трябва, ще раздава вестници, но пак ще си докарва поне за джобните, щом няма възможност да се издържа изцяло. Ама що да се дърпа човек, когато "тате носи, мама меси". Твоят човек има ли баща и къде е той в схемата?
И ти откъде наблюдаваш всички събития, че не ми стана ясно къди си самата ти в картинката?
Между другото, ще преместят темата в ДС.

Виж целия пост
# 2
На 22 е. От един град сме,но и двамата учим в София,така че може да се каже,че почти не живее с техните.Всички неща,които съм изброила са се случвали пред очите ми тук  или в родния ни град. Бабата не живее с тях,живее на село,където цялото семейство ходят да помагат и съответно тя е главния спонсор,не само негов,но и на родителите му. Баща му е заврян зет,ама хич не му пука - живее си живота човека,постоянно е по банкети,което ме навежда на мисълта,че майка му просто като не може да излезе на глава с него си го изкарва на сина си. За случая с дрехите да поясня,че той и се обади след петото позвъняване от нейна страна.А банята за жалост няма нито завеса,нито душ-кабина. Sick
Къде съм аз ли? Ами някъде след нея.Исках да живеем заедно,било то и с други съквартиранти,но просто да сме заедно и отговорът беше: "Нашите никога няма да позволят." Под нашите се разбира мама ..
Мисли,че стане ли финансово независим,това ще спре.Аз не мисля.Щом го командва на 22,ще го прави и на 32 .

Виж целия пост
# 3
Ами аз като майка на студент почти на същата възраст могада кажа, че наистина когато човек разчита на родителите си финансово /а и не само тогава/ е добре да се съобразява с тяхното мнение, ОБАЧЕ в разумни граници. Влизането в банята и съвет какви чорапи да си купи не влиза в графата "съобразяване" за мен. Не бих лишила сина си от средства или "джобни", защото нещо е направил, но той учи в чужбина, взима успешно тежки изпити и ако не му дам такива средства, ще гладува или не дай си боже друго. Той пък не ми е повишавал тон де! Общо взето - каквото повикало - такова се обадило. Знаете ли колко нощи съм треперила до GSM-а когато той е в БГ, въпреки че съм предупредена, че ще закъснее, не смея да се обадя, от една страна да не го изложа, от друга да не се чувства излишно контролиран от майка си на тези години. Та въпросът е в баланса. И ако може - да живее самостоятелно. Тогава ежедневните грижи в бита няма кой друг освен него да ги полага. Иначе оставаш гладен и дрехите ти мръсни. Това е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия