Това последното напоследък не съм го чувала да се употребява, ама както и да е. Това е поредната неособено смислена тема, но ми се иска да си сверя часовника, дет' се вика, и да видя аз ли нещо имам остарели разбирания или пък съм си съвсем наред.
Случаят е следният: каня моя приятелка на именния ден на детето ми, като й се обаждам една седмица по-рано. Тя ми казва, че в никакъв случай няма да пропусне първия й имен ден, непременно щяла да дойде, много щяла да се радва да се видим и т.н. Дума не обелва за други планове за същия ден. Уговаряме се за часа и толкоз. На самия ден, час и половина след уговореното време, нея все още никаква я няма. Понеже знам, че е бременна, решавам да й звънна и да проверя дали всичко е наред. Тя ми вдига телефона и през смях ми казва "Адинко, аз съм най-несериозната бременна. Май трябваше да ти се обадя още вчера, ама аз няма да дойда, изникна ни пътуване до Велинград за уикенда". Е, стана ми обидно. Първо, защото не уважи празника на детето ми (няма значение то дали разбира за какво става дума, въпросът е принципен, поне за мен) и второ, защото дори не ми се обади, за да ми каже, че няма да дойде. Впоследствие й го казах и й обясних защо ми е обидно, обаче според нея нищо кой знае какво не се е случило, аз издребнявам и хич не може да разбере защо съм се почувствала засегната.
Моите разбирания са такива (аз и на нея й го обясних, но не можахме да се разберем): ако човек, когото наричам свой близък, ме покани по някакъв повод някъде, аз не бих си правила други планове за същия ден и/или час и ако ми изникне възможност/покана да отида другаде, бих я отклонила. А ако все пак обстоятелствата се стекат така, че наистина не мога да отида при този, който ме е поканил и чиято покана вече съм приела, поне ще се обадя да предупредя и да се извиня. Аз ли съм старомодна?
Сега сте вие: ако ви покани близък човек и впоследствие ви поканят и другаде или ви изникне възможност за пътуване (не говорим за безплатно пътешествие до Малдивите, а място, на което можете да отидете по всяко време), как ще постъпите? Ако сте на мое място, как бихте се почувствали?
Виж целия пост
Случаят е следният: каня моя приятелка на именния ден на детето ми, като й се обаждам една седмица по-рано. Тя ми казва, че в никакъв случай няма да пропусне първия й имен ден, непременно щяла да дойде, много щяла да се радва да се видим и т.н. Дума не обелва за други планове за същия ден. Уговаряме се за часа и толкоз. На самия ден, час и половина след уговореното време, нея все още никаква я няма. Понеже знам, че е бременна, решавам да й звънна и да проверя дали всичко е наред. Тя ми вдига телефона и през смях ми казва "Адинко, аз съм най-несериозната бременна. Май трябваше да ти се обадя още вчера, ама аз няма да дойда, изникна ни пътуване до Велинград за уикенда". Е, стана ми обидно. Първо, защото не уважи празника на детето ми (няма значение то дали разбира за какво става дума, въпросът е принципен, поне за мен) и второ, защото дори не ми се обади, за да ми каже, че няма да дойде. Впоследствие й го казах и й обясних защо ми е обидно, обаче според нея нищо кой знае какво не се е случило, аз издребнявам и хич не може да разбере защо съм се почувствала засегната.
Моите разбирания са такива (аз и на нея й го обясних, но не можахме да се разберем): ако човек, когото наричам свой близък, ме покани по някакъв повод някъде, аз не бих си правила други планове за същия ден и/или час и ако ми изникне възможност/покана да отида другаде, бих я отклонила. А ако все пак обстоятелствата се стекат така, че наистина не мога да отида при този, който ме е поканил и чиято покана вече съм приела, поне ще се обадя да предупредя и да се извиня. Аз ли съм старомодна?
Сега сте вие: ако ви покани близък човек и впоследствие ви поканят и другаде или ви изникне възможност за пътуване (не говорим за безплатно пътешествие до Малдивите, а място, на което можете да отидете по всяко време), как ще постъпите? Ако сте на мое място, как бихте се почувствали?
Аз също никога не закъснявам (освен по независещи от мен причини, като огромно задръстване, например), не връзвам тенекии и не забравям уговорки. Но май не с всички е така... 
