Синът ми каза, че вижда Дора Габе ("Баба Габе") на едно клонче в градината на селската къща. Много е слушал стихотворения от нея, за цветенца, птички, дечица. Поетесата толкова е обичала децата, че няма как духът й наистина да не е на места, където има цветя, птички, красота. Просто ако има дух на Дора Габе, който да е тук след смъртта й, той е тук заради красивото в материалния свят, сам по себе си той не е субстанция с интелект. Всъщност много мразя това вулгарно виждане за духа като за втори вид тяло. Тялото умира, личността и самоусещането умира, но ако сме велики и добри, остава точно този дух, който синът ми вижда. Но и възрастни могат да го виждат.
Ако семейството говори за бабата, много ясно, че и детето ще си измисли, че е в стаята. Децата чуват повече, отколкото си мислим. Аз говоря за влакове и в момента Томас, Гордън и още няколко парни локомотива са паркирали в хола. Добре че са безплътни и невидими.