раждане със секцио-2

Никъде не съм писала, че бабата е раждала... 

Аз майтап да си направя.     
В предната тема се обсъждаше въпроса за изкривяването,и някой спомена,че не е проблем.

Зависи явно какво е или и аз не знам. Все пак разполагам с личен анестезиолог..Ако можеше да ми спести пълната упойка щеше да го направи. А за секциото ортопеда го реши.

О, не съм се записвала в тази темичка да кажа колко съм доволна от секциото, че няма по-накъде.  През бременността като казвах, че искам да родя секцио всички ме плашеха с трудно възстановяване, лежане 30 дена, обслужване едва ли не с подлога.   
Не съм разбрала какво е това болка, какво е това раждане. Много бързо се възстанових, още с прибирането шетах и не чувствах никакъв дискомфорт.
Някои родилки, които родиха секцио обаче не останаха очаровани и казаха, че се чудят на тези, които по желание раждат така. Явно при всеки е различно.
Може би защото аз имам анемия и лекарите много внимаваха операцията да мине с минимално кръвопроливане, заради което ме оперираха по-бавно и внимателно.
4 часа след операцията ми донесоха бебето и никой не ме видя, че се изправих до седнало положение, за да го видя по-добре и да го погаля. След това ми го донесоха към 17 часа и ми го оставиха за по-дълго, аз го взех и го гушнах и дори заедно поспахме малко.  Вечерта ме раздвижиха, на следващата сутрин пак ми донесоха бебето и аз обикалях коридорите с него. Екстра ми беше. От тази сутрин ми оставяха бебока по цял ден и предполагам, че това допринесе за бързото ми възстановяване. 

И аз едвам се вредих, така да се каже, солидна сумичка ръснах, че дори и с нея не искаха да ме режат. 

Ох,A_H_I_L_E_A ,винаги ме радваш много с постовете си.   

Оооох искрено се израдвах на този коментар 
Момичета, благодаря ви за честитките и пожеланията!   
Аз краката започнах да си ги усещам още в интензивно около 2 часа след операцията, но постепенно и в различна степен двата. Помня, че си докосвах кожата по бедрата, усещах я чужда и странно и си мислех " Оле, какви огромни бутове"    След още час и нещо вече ги движех, но за изправяне и дума не можеше да става..
Първо да споделя, че всичко много бързо минава и болежките много бързо се забравят. Когато си накърмих за първи път бебето то се усмихна насън, а аз се разплаках и след това вече не си спомням да ме е боляло каквото и да е.    7-8 дни след операцията си бях на 100 % активна както преди и сама си върша всичко (това е информация за хората с истории за 30-дневно лежане и подлоги) 
Но тъй като искам да съм обективна ще споделя каква е според мен и обратната страна на медала:
Това което най-много ме стресира беше, че по време на операцията започнах да усещам тежест и парене в гърдите- трудно си поемах въздух и все едно огън ме изгаряше отвътре. Имах чувството, че упойката започва да ме парализира и нагоре, не само от кръста надолу. Това доста ме уплаши. Другото нещо е, че още на масата започна да ми става много студено и се тресях цялата от студ (явно доста ми е паднало кръвното, въпреки 2те банки които ми вляха преди това). Ръцете ми направо подскачаха. Анестезиолога ми каза да се успокоя, защото всичко било от притеснение. Според мен не беше САМО това, но както и да е... Каза ми, че според него съм направила грешен избор на упойка, но ме разбирал, че искам да си видя първа и веднага бебето Така си беше- чух "Вряк" видях я и сега мисля, че си стуваше. Тогава не помня дали така съм смятала За операцията това... По-нататък може и още да споделя, но сега Първопричината за цялата работа се събуди и отивам да кърмя 

Gigito, честито бебе и от мен!   
А това за задушаването аз не го изпитах, вероятно защото ми сложиха кислородна маска и я държаха през цялото време на операцията.  Но аз имам и анемия и предполагам заради нея ми вкарваха кислород, казаха че е за бебето. 
Най-неприятният момент при мен беше поставянето на упойката - имам много чувствителен гръб и постоянно подскачах, даже ми се скараха, че мръднах точно, когато не трябваше. 

Абсолютно същото беше и при мен.

Май почти всеки е мърдал по време на поставянето на спиналната.
Гигито,за мен най-неприятното беше въпросното тресене след секциото.То се появи,когато бях в реанимация и продължи около 10-15мин.,но беше много кофти. За това си поисках и фентанил-а. По време на операцията усетих облекчение,не съм се задъхвала,нямах и кислородна маска,понеже ми беше неудобна и по-скоро изпитвах клаустрофобия с нея.
Сега се сетих нещо.Ти с каква упойка беше?Само спинална или комбинация спинална и епидурална?

Фентанила е аналгетик, защо за треперенето? А иначе половината от родилките със спинална, които видях трепереха. Някои имаха и гадно главоболие.
Да сте живи и здрави, Gigito. Заради описаните емоции ми се щеше и на мен да родя с регионална упойка, но нямах този късмет. Бебето си видях 30 часа по-късно. Добре, че са дали на татко й да я подържи.

Ливия,фентанил е успокоително.

Не е. Наркотичен аналгетик е.  

Не можах да постна листовката, но мога да го направя по-късно. Сега нямам възможност да обясня.

Е,да де. Поисках го,за да мога да поспя малко,но не ме успа,а ме позашемети.
ето:
Фентанил (Phentanylum) е обезболяващ и наркотичен аналгетик използван отдавна в медицината.

Със спинална бях. При мен треперенето започна по време на операцията и продължи 10-15 мин в интензивно. Иначе и на мен ми сложиха някакво успокоително по време на операцията, започнах да отговарям много бавно, леко замаена бях. Като се оплаках от задуха и като се тресях анестезиолога ми каза "Много лесно мога да оправя нещата, но няма да си спомняш бебето..." Отказах.