В Източна Европа има носталгия по социализма. Най-силно изразена е тя в България. Според статистиката 38% от българите биха желали да живеят в условията на социализъм. Този факт ни изправя пред ред сериозни въпроси. От една страна, има желание да се живее при социализъм. От друга – не се прави нищо по въпроса.
Беше време, когато, според същата тази статистика, между 97 и 99 процента от българите искаха да живеят при социализма. Тогава по границите имаше телени мрежи. Край тях обикаляха граничари с кучета. Като нищо можеше да те убият, ако се опиташ да минеш. Опитите за напускане на страната се наказваха със затвор. Имуществото на избягалите се конфискуваше. И въпреки това хората бягаха, та се късаха.
Днес живеем в свободна страна. Можем да я напуснем легално. Социалистически страни – колкото щеш. Например, Северна Корея.
Хайде да оставим настрана Северна Корея. В нея условията са по-специфични. Да вземем Куба. Там също има социализъм. При това с романтична отсянка. Мулатки, барбудоси. Патрия о муерте. Можеш да разпродадеш имуществото си и да емигрираш. С тези пари там дори ще си богат човек. Местната преса ще пише за теб. Може дори самият Фидел да ти стисне ръката.
Само дето никой не ще да ходи в Куба. Съседната ней Доминиканска република е пълна с българи, а в Куба – никой.
Или да вземем Белорусия. Социалистическа страна на един хвърлей от тук. При това братска. Говори на руски. Поне русофилите трябваше да са се изнесли вече натам. Но де го тоз късмет!
Ясно е, че тези 38 процента не бързат да се измъкнат от отровната прегръдка на капитализма. Искат социализъм, но не съвсем...
Продължението на идилията тук