Хайде тук да съберем всички добри мисли и думи, които имаме да им кажем.
Повод ми даде това стихотвоерние, случайно
видяно във фейсбук.
С него искам да изкажа дълбока благодарност на моите дядовци и моя баща, които са все още с мен, макар и само мислено. Също на моя съпруг, който ме допълва в моментите ,когато съм слаба и несъвършена. И на още един бъдещ татко, който е отскоро край нас.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
Пепа Николова
П.П. За да не е патетично, а всекидневно и конкретно, по-нататък ще разкажа някоя ежедневна случка, от която съм останала доволна.
Прекъсвам, за да си пия кафето с половинката.
Виж целия пост
Повод ми даде това стихотвоерние, случайно
видяно във фейсбук.С него искам да изкажа дълбока благодарност на моите дядовци и моя баща, които са все още с мен, макар и само мислено. Също на моя съпруг, който ме допълва в моментите ,когато съм слаба и несъвършена. И на още един бъдещ татко, който е отскоро край нас.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
Пепа Николова
П.П. За да не е патетично, а всекидневно и конкретно, по-нататък ще разкажа някоя ежедневна случка, от която съм останала доволна.
Прекъсвам, за да си пия кафето с половинката.
и да се замисля върху някои неща.
