Напоследък детето ми се прибира в 6 вечерта от градина, понякога до 6:30, а тръгва натам в 8:30 сутринта (с детскоградинския транспорт). До времето за заспиване (в 10 е заспал) не можем да направим почти нищо Не можем да излезем на разходка, не остава кой знае какво време за игри, защото трябва и да се вечеря, къпе, ляга и т.н.... Сутрин имаме около час заедно...
Ужасно малко и недостатъчно ми е това общуване, направо имам чувството, че ми идва на гости, а е в детската градина на отглеждане... все едно не мога да участвам във възпитанието и в ежедневието му изобщо, а така се губи връзка....
Как е при вас?
П.П. За мен 10 часа извън семейството е хипер, супер, мега, прекалено много време за едно малко дете да е извън семейството си....
Само че градината ни е далече (а аз много, много я харесвам и не искам да я сменям), а не съм шофьор и не мога да ходя да го взимам лично Такси до там и обратно е 16лв. (което на месец е толкова много, че даже не мога да смятам до толкова!), а с градски транспорт е почти час само в едната посока, което е живо мъчение... не мога да си свършвам работата, ако трябва да заделя допълнителни 2 часа за пътуване следобяд... Освен това чакането на автобуси на спирка при минус 15 градуса с малко дете хич не звучи изкусително....
Не съм намерила решение на това... Някакви идеи?