От кога на училище- на 6+ или 7+?

И двете ми деца са тръгнали на 6+. Негативи от това не сме усетили - тръгнаха с огромно желание, добре подготвени и без нагласата, че с това детството приключва /както ги "окайваха" някои познати/.
Голямата вече е студентка по медицина в чужбина, колегите й са с 5-6 години по-възрастни. Взима изпитите по-добре или наравно с тях.
В заключение искам да кажа, че всичко е много индивидуално и само родителите са тези, които могат да преценят кое е най-добро за тяхното дете.

Аз съм на мнение, че децата в днешно време се развиват  по-бързо и на 6г. не е рано да тръгват на у-ще. В много други държави тръгват на 6, а и по-рано. Българските деца не са с нещо по-изостанали и не виждам причина да се спира ранното им развитие. 

Включвам се и аз. Нямам тази дилема с дъщеря си /с началото и края на годината /, защото тя навършва 7 през юли и от септември ще е в първи клас.
Мога да разкажа обаче за себе си. Родена съм на 1 януари. По мое време се тръгваше на училище на 7. На 5 години съм можела да чета сносно по думите на майка ми / аз не помня , ясните спомени са ми от към 1 клас /. Аз изпилих нервите на родителите си и те кандисаха да ме пуснат на 6 години в първи клас. Не съм имала проблем с ученето или адаптацията, бях отличничка до последно, но не ме приеха за студентка първата година и се наложи на 17 години да започна работа, за да имам право на следващата година да кандидатствам отново / тогава беше така /. Та дали спечелих или загубих? Смятам, че загубих. Загубих още една година безгрижно детство, игри и забавления, каквито се полагат на децата на 6 години. Нямат за къде да бързат, а дори напротив - ще им спестим още една година стрес. Започнат ли училище веднъж връщане няма, а дали ще завършат висше на 23 или 24 няма абсолютно никакво значение. Това е моето мнение и не ангажира никого.   

Аз не мога да разбера хората, които казват "ограбиха ми детството, като тръгнах по-рано на училище". Та детството едва тогава започва истински. Не те карат под режим да ядеш, да лягаш за обеден сън, сутрин родителите да те влачат за д. г., че закъсняват за работа. В училище учиш до обяд, после може да се размотаваш с приятели в двора и да играеш, може да се прибереш и да си правиш каквото искаш. Специално до трети клас пък няма и какво толкова да учиш, така че ...шапка на тояга. А да не говорим за безкрайната лятна ваканция, която към края чак омръзва. Както казваше Пипи Дългото Чорапче "Искам да ходя на училище, че да съм ваканция" Всяко дете иска да порастне по-бързо и да подражава на по-големите, и аз лично бих се чувствала много по-зле, ако бях най-голяма в класа. В първите класове бях доста висока и стърчах над всички, макар че бях най-малка в класа. Много ми беше гадно всеки път като ме питаха от този клас ли съм или съм по-голяма. Смятах, че си мислят, че съм повтаряла клас и имах страхотни комплекси за малоценност, ходех все прегърбена. А гимназията за мен си беше губи-време, исках колкото се може по-бързо да свършва, че да уча нещо "по-сериозно". Детството свършва в съзнанието на детето, не в определен клас. Ако на 12 вече си мислиш за гаджета и отдавна си захвърлила куклите, то не е защото си 5-ти клас, и ако беше 4-ти още щеше да мислиш за кукли. Двете неща нямат нищо общо.

Не мисля,че децата в тази възраст разсъждават точно така.Да не говорим,че все повече от тях посещават занималня или допълнителни дейности и съвсем не си правят,каквото си искат.

Клишета без основи, как да ги разбереш, а и няма смисъл.
Моят син искаше много да тръгне на училище и се чувстваше чудесно четирите си години, прекарани в началното, ходеше с кеф и се радваше неимоверно, че не му се налага да спи на обяд и че може да играе следобед в квартала с приятелите си. Той без друго също бе най- високият, макар и тръгнал с предходния набор, в класа си /като споделяш и аз затова се сещам/, представям си го до неговите набори, щяха да са му до кръста. Сигурно постоянно щеше да му се налага да обяснява, че не повтаря за трета година. 
Със занимални не се е морил, имах възможност да му организирам деня наистина полезно и приятно. Според възможностите и вижданията се взема това решение и най- вече според детето.
Аз на 17 пък станах студентка и на 22 бях с диплома и работех по специалност. Много съм доволна даже. Придобих по- навреме мечтаната от мен финансова независимост. За мен това е ценност.
Нямало е разлика между мен, която съм родена в края на годината и дете, родено януари следващата.

Аз, моите деца, и познати дечица така сме разсъждавали, не знам, може ние да сме изключение. Занималнята им е толкова "натоварваща" и "ангажираща", че моите не смогваха чак домашните да си напишат там, та вечер набързо ги смотвахме вкъщи   А за допълнителните дейности - това им го причиняват самите родители и не виждам връзка с училището.........

 Изрично написах, че това е моето мнение и то се основава на лични преживявания. Това, че не ги разбирате не означава, че не са реалност за част от хората, но тъй като не ми допада общия дух на поста, ще поясня.
"Клишета" не съм използвала и никой не ми е "ограбил детството", защото всичко е било по мое желание. И да -  считам, че детството ми е приключило една година по-рано, защото с тръгването на училище започват задълженията, ставането по-рано, домашните, притесненията от контролните и т.н. Вярно е , че зависи от самото дете и от неговите амбиции и желания. Може да бъде и по-лежерно, а може и обратното. Никой не ме е карал насила да уча и не са ми правени забележки за оценки, но в желанието си да бъда от най-добрите съм отделяла много часове за домашни и учене.
По отношение на ръста ще кажа само, че с пълна сила важи и обратното. Първите четири години бях най-ниската в класа и като ни строяха на двора в час по физическо винаги бях на опашката и не се чувствах никак уютно.
Колкото до "размотаването с приятели и игри на двора", сигурно и с днешна дата има места където това може и да се случва, но в големите градове основната част от населението живее в апартаменти, дворове почти няма, а почти няма и родители, които да смеят да оставят деца от 1 до 4 клас да се "размотават с приятели". За разлика от училището,  половината от времето в детската градина преминава в игри с приятели.
По въпроса за ученето: имам две племенници в първи клас в момента. Майка ми по цял следобед учи с тях, помага и проверява домашни, четат, упражняват и т.н. Програмата не е никак лека, но пак зависи от родителите и от детето.

 

Видях си грешката, вече редактирах. Благодаря.

Сина ми ще тръгне на 6 г и 9 м, защото е роден декември, а не защото аз искам. Ако от мен зависеше бих го пратила на у - ще със следващия набор.

Елица2005, можеш да махнеш двете първи изречения от втория си пост. Миши- Тети не пита, тя също като теб, дава мнение, тъй като си има свой отговор. 

Като писах двор имах предвид двора на училището, разбира се, където има много други деца, неискащи да си тръгнат след училище, а да играят. Понякога часове ми трябват да ги накарам да тръгнат. За отделеното време за учене опираме до индивидуални характеристики. Има деца, които полагат неимоверни усилия, за да научат нещо, което други научават още в клас. Те така си и отиват до последния учебен час, независимо дали са в училище или са вече в университета. А ако ги свикнеш и да им висиш непрекъснато на главата - уверявам ви, ще учите с тях до гимназията поне. Те просто ще чакат някой друг да им смели материала наготово. От това трудно се отучва. Аз определено бях от вторите - най-много време отделях на любимите си предмети, и то за удоволствие, за да науча нещо повече. Така бях и в университета - с редовно посещение на лекции и една вечер учене по предмет(е, зависи и какво учиш и колко ти е на сърце специалността). Слава богу и децата ми са така - без много усилия се справят отлично. Просто са различни хората, затова се връщам на първото си мнение, че всеки родител сам трябва да прецени за собственото си дете как се справя и кога е добре да тръгне на училище, като може би и учителките от детската градина е добре да споделят мнението си, защото те по-добре могат да направят съпоставка с останалите деца. А програмата в първи клас е възможно най-леката и за повечето деца, които още на 5 могат да четат и да броят до 100 си е една изгубена година първи клас. Чак към трети клас се появява нещо ново и интересно, което може би не са знаели преди от обща култура.

Всичко зависи от детето. Моята е в края на годината и още съжалявам, че не я отложих.
Аз съм родена в началото, но тръгнах с набора си. Нито за миг не съжалявам за това. В училище се справях изключително лесно особено в първите класове когато разликата в годините личи най-много.
Даже много съм доволна, че ми бе спестена една година на омразното ми ранно ставане.....
Завърших на 18 г. и половина и не мсиля, че бях толкова много престаряла за следващото учене...
Но каквито усилия ми коства сега вървенето в ритъм с дъщеля ми, ееее не е истина! И по-голямата част от съучениците са й в първата половина на година и се усеща....Така, че всеки преценява от своята си камбанария

А каква е целта на по-ранното тръгване на училище? Какво печели детето от това?

Да си признаем родителите "печелят". Време, в което могат да работят. Това е истината.
Аз просто нямам нито време, нито пари да си гледам децата до 3,9 г.
Или една година и нещо дупка между четвърта група и предучилищна или предучилищна и първи клас.