Имахме ... инцидент... и аз пих Ескапел... и ми закъсня. Притесних се и му споделих и репликата беше "Ще ти дойде, защото ти не искаш бебе." Е дойде ми, но...
Скарахме се. Защото не е вярно,че аз не искам бебе. Аз искам бебе. Почти на 30 съм и май попаднах изведнъж в среда където доста се коментират бебетата и да искам бебе.
Не се решавам защото ми е много трудно да се справям с парите макар, че съм висшист с нормална работа и заплащане, но живея на квартира и ми остава 1/2 от заплатата и ми е трудно. Мися че няма да мога да издържам бебе, да купувам всички бебешки неща.
Той е на 37, също работи, но има много за изплащане: кредити, вещи на изплащане, издръжка (има дете) и не остава почти нищо от неговата заплата.
Казва "Ако чакаме всичко да ни е наред, това няма да се случи.", но и "Да изчакаме да отпаднат 1-2 плащания." и накрая"Ти не искаш бебе".
А понякога аз съм казвала, че на него не му пука, че той вече е имал своето семейство и бебе и не му пука дали аз ще имам.
Притеснявам се понякога, че и времето наистина ще мине и после вече ще съм поостаряла и ще ми е трудно примерно да забременея.
Моята истина е "Че аз искам да имах възможност да имам бебе сега."
Мъчно ми е, че той не ме разбира и мисли,че не искам бебе и, че няма и да поискам, защото представите ми за възможност били недостижими.
Еххх как да обясня страховете си???