"Страхувам се от дрогата"

Нямат всичко!Нямат сили да понесат славата!
Ако проблема се ограничаваше само в шоу средите,
нямаше да се страхувам толкова

Светът на модата , изкуството, шоу бизнеса е просто обсебен от дроги, медикаменти и ексцесии от всякакъв род. Не бих поощрявала талант в този свят. Опасно е за здравето  и за живота.

Не ми се искаше да го казвам, предвид смъртта
на Уитни Хюстън, която натъжи всички ни,
но славата значи и отговорност, към всички
твои фенове. Примерът, който дават някои
е потресаващ - дрога, алкохолни запои,
снимки в безпомощно състояние.
Има много звезди, които никога, никога
не видях пияни, отблъскващи, дрогирани и т.н.
В крайна сметка, всеки си носи кръста,
но и трябва да имаш отговорност към тези,
които пълнят банковите ти сметки.
Мен повече ме е страх за децата ни и
най-страшното за мен са наркотиците,
от които спасение няма. Всичко друго е
поправимо, но наркотиците са най-големия бич.

Хората от шоу бизнеса, които си съсипаха живота, заради наркотиците са неблагодарни хора.Не могат да оценят нито таланта си, нито уважението на феновете си, нито отговорността, която носят.И никой не може да ме убеди, че прибягват към тях, заради стрес, натоварване, бля-бля.

Хората на изкуството просто са по склонни към подобно поведение, което сигурно си има рационално обяснение на всякакво ниво. Селин Дион предполагам, се е изказала емоционално и съвсем в духа на преобладаващите настроения у публиката.
Но истината е, че саморазрушителността и ексцесиите от всякакъв вид у талантите не са от вчера- вижте Ван Гог, Гоген, Магрит, а кой знае още колко музиканти и писатели могат да бъдат изброени.
Бях чела преди време един материал за Карлос Сантана ( който има тежко детство, белязано от насилие). Та там се казваше, че обикновените деца с щастливо детство и емоционално равновесие стават счетоводители и адвокати, а обърканите и травмираните- творци. Естествено, това е повече похват на речта отколкото общовалидно правило, но мисля, че отразява до голяма степен истинската картина.

Те са склонни към експерименти, рискове, целят се в нови, духовни преживявания, не се замислят, търсят удоволетворение, могат да си го позволят, трябва да са в центъра, винаги актуални, средата им е друга.
Не знам, може би някой психообразован да се включи, но според мен това са причините.
Не намирам много общо с децата и наркотиците.
Но за мен това е най-страшното ...дрогата във всичките й изкуствени (особено опасни) и естествени варианти.

Не, не се тревожа толкова за хората от шоу бизнеса, екзистенциалните проблеми на талантите и т.н. Тъжно е, но това е толкова далеч от мен, от децата ми. Дрогата не е, обаче. От поколението съм, което даде своите жертви. Има хора, с които учих, израснах, излизах, ходехме по едни и същи места, познавахме едни и същи хора, заедно си търсихме работа. Дори работихме заедно, а тях вече ги няма. Страх ме е от дрогата, защото е тук, съвсем достъпна.

Аз обичам някои неща
Алкохол не пия, цигари не пуша, но трева и кокаин не отказвам . 
Мисля, че е важно да се правя разлика между различните вещества.

Синтетиката, пълна с боклуци ( да, знам, че и кокаинът тук не е особено чист) и хероинът
са нещо ужасно, и да се прави паралел между хероин например и трева е смешно.
Кокаинът по-сериозна работа.
И никакви опити преди 20 год. възраст. Това са ми наблюденията. Сума ти приятелчета
започнаха отрано, а така им се заглади мозъка... Явно се е и до постоянство. И да имаш
някакъв мироглед изграден, за да не се закачиш. Информация също.
А от друга страна хора има и преуспели почитатели на билки и субстанции
Някои неща с мярка, си казвам аз

"Страх, лозе пази" Една съвсем подходяща за случая поговорка.Мисля,че е редно всички да се страхуваме.
А,мойте наблюдения са от директния контакт с живота на наркомана.Този който би продал  себе и най-близкия човек за поредната доза.Това не е игра която може да спреш по всяко време.За мен няма" лека" и"тежка" дрога, всичко убива.Рано или късно,за жалост наркомана го разбира последен.

Коментирам Вашия пост, защото виждам че не разбирате проблема. Когато някой е много изтощен и затънал в неприятности, той вече не мисли за отговорност към феновете и даже към близките си. Не искам да ги защитавам за употребата на наркотици, цигари и алкохол. Това, че са стигнали дотам означава слаба воля, евентуални пропуски във възпитанието им-не им е говорено достатъчно за пагубните последствия. Намесват се и фактори като безотговорни родители, лоша среда. Често едното води със себе си второто и третото. Не всички затънали с наркотици са от шоу бизнеса, някакви творци или гении, нали? Вече повече от 15г. е налице дезинформация по отношение на наркотиците в медиите и интернет. Нещата вървят в същата посока и за цигарите и алкохола. Дезинформацията я видяхме и критикувахме в най-различни теми. Доста хора не могат да се ориентират в това море от дезинформация. Точно на това разчитат престъпниците, които печелят от тези 3 "благини". Вече доста пъти писах, че тяхната цел е създаването на посредствени и проблемни хора, за да станат именно те консуматори на въпросните "благини". Слаби  и недисциплинирани ученици, разбити семейства-ето ги "благоприятните" фактори. За голямо съжаление вече сме БАНАНОВА РЕПУБЛИКА, УПРАВЛЯВАНА ОТ МАФИЯТА! Можеше и да не се случва.

И аз съм от същото поколение. Първото, което след промените имаше "свободата" да провокира обществото, показвайки без притеснение експериментите, които прави с дрогата. Доста хора около мен го правеха. Не знам каква е причината, но аз не се чувствах изкушена в училище. Може би ме беше и малко страх какво ще се случи. За момента. Не съм го мислила за после. След това, докато следвах съм пробвала някои неща без да стигам до крайности. Нищо особено не беше. Не се впечатлих. Но имаше трева, хероин, хапчета, които се купуваха със специална рецепта. Сега вече е ад. Не, че и изброените 3 не са. (Няма да забрава един съученик, в 10 клас бяхме, той беше започнал още от 8ми, как вървеше по Шишман супер неадекватен, раздърпан, мръсен, сам в себе си. Не знам защо съм запомнила точно този момент. Не е като да не съм виждала много други. Той вече не е жив. Както и много други съученици и познати от тук-там. А, и в първи клас, в училище имаше отстрани едно място, където се валяха мръсни спринцовки и игли. Отделно зад Седмочисленици и в арката от страната на МВР също. Много ни беше страх да ходим там и това усещане трайно се беше загнездило в мен. )
Страх ме е за дъщеря ми. Сега дрогата е много лесно достъпна и най-нагло се навира в очите на децата. Искам да я възпитам и създам у нея усещането, че вкъщи може да има своя пристан и защитено място. Познавам себе си, но нея се опитвам, но тя си е отделна личност и никога не мога да бъда сигурна. Като се замисля, мисля, че понеже вкъщи винаги съм се чувствала защитена и обичана, това беше и причината да не ми е интересно и да не съм била изкушена да експериментирам безрасъдно.

Ще копирам това, което мисля по въпроса, от другата тема, която Акаша с тимуровски плам успя да опропасти:  

Ако приемем, че всеки човек има у себе си равни количества добро и зло, грозно и красиво, положително и отрицателно (аз поне го приемам), то значи у този, у когото има възможност за малко добро, има възможност и за малко зло. У онзи, у когото природата е съсредоточила огромен потенциал за положително, се намира и огромен потенциал за отрицателно. Ще кажете, че съществуват хора, способни на много зло и малко добро (или обратното), но това не е така - при тях просто само едното или само другото е станало всеобщо достояние, или пък едното е ампутирано отрано, в резултат на погрешно възпитание например. В този ход на мисли, лесно е да се обясни ужасяващият личен живот на много обществено значими и полезни индивиди. Те може да творят, да изобретяват, да помагат и да променят света, изчерпвайки по този начин положителния си потенциал, и в същото време да вършат необясними неща спрямо себе си или близките си, реализирайки в първата възможна посока отрицателните си залежи (равни по сила и ефект на другите). Затова да си талантлив, успял и известен е и голяма лична отговорност. Разгръщайки силите и дарбите си, и радвайки се на техния резултат, трябва да намериш начин да отдаваш някъде и някак тъмните си сили, за да поддържаш вътрешния си баланс. Инак точно това, което те прави забележителен, рано или късно ще те унищожи в пряк или преносен смисъл. Да не говорим, че наистина внушителният личен потенциал е като буйна река - трудно контролируем и лесно излизащ от руслото си. От тази гледна точка Хитлер или Майка Тереза са едно и също - еднакъв потенциал за въздействие и лична сила, но отправен в противоположни посоки.


Според мен това е една от причините за злоупотреба със субстанции. Другата и по-често срещаната, пак според мен, е дезинформацията. Не е вярно, че много се говори по въпроса, нито е вярно, че младите са масово и подробно запознати с рисковете. Средностатистическите индивиди крият главите си в пясъка (за справка: темата за Уитни Хюстън), насмитат мръсотията под килима и сетне доволни потриват ръце. Ако учениците в трети клас биват водени в клиника за наркомани, ако гледат филми за живота и смъртта на пристрастени, и ако нагледно им бъдат обяснени и показани пораженията, които злоупотребите предизвикват, не мисля, че няколко години по-късно с лека ръка ще посегнат. Когато преди двайсетина и повече години днешните жертви са откривали света на наркотика (Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, Кърт Кобейн и прочее) за него все още се е говорело под сурдинка. Следващото поколение откри същия свят по техен пример, защото наркотиците излязоха на светло, но някак по интересен начин, възбуждащ любопитството. Звездите, силните на деня, филмите, песните, всичко ги представяше като нещо опасно, вредно, но и изкушавщо. "Екстъзи"-то, да речем, се споменаваше в почти всеки филм и книга, като запазена марка на "готините" и обещание за ексцентрични преживявания. И чак сега, от няколко години насам, започна малко по-реалистична кампания. Поне на мен така ми се струва.

Точно такива опасения имам и аз, дори на моменти се вбесявам от начина, по който се преплитат наркотиците с "готиния" живот. Писнало ми е отвсякъде и всякакви псохолози да обясняват как тийновете и децата пробвали, търсели предизвикателства, та затова и посягали към наркотиците. Как няма да посегнат, като дори в съседната тема възрастни хора казват "личният живот на певицата си е нейна работа, не осквернявайте паметта й"! Да, ама тийновете вече свързват много пряко нещата - не може да се прави хубава музика без дрога, купоните с алкохол и дрога са въпрос на престиж и легитимация на известните. Разтревожена съм какво щее стане с моите деца, тийнове са, започват да се увличат по музиката.Стигнах до извода, че трябва да им разказвам за това какво се крие заад тази музика с надеждата да не направят грешната връзка известност-дрога. Разказвала съм им и разказвам за историята на тези хора, а те първия път ме гледаха невярващо. Другото, което за момента мога да направя е да ползвам филмчетата на НГ, свъррзани с дрогата - Арестувани зад граница, Наркотици ООД, както и други, френски май бяха, които даваха на един сравнително смотан канал. Надявам се все нещо да им е влязло в главите, там е казано достатъчно много, разказано от първо лице от хора, които жестоко са си изпатили от наркотиците. Някой би казал, че тези филми не са подходящи за 11-12-13-годишни деца, но конкретно моите ги гледат още откакто тръгнаха на училище. Предпочитам да ги "травмирам" като видят на кино някой наркоман с изгнили ззъби и мозък заради екстази, отколкото блестящат стоматологична усмивка на някоя звезда, която също употребява екстази "за даразпусне".

crazy chick, съгласна съм с написаното от теб,
но защо някой трябва да го прави вместо родителите.
От както се е родило детето ми, мисля по въпроса
с наркотиците. Нормално е, искам да го предпазя и
от рано мисля как точно да се случва всичко.
Изтеглила съм всички филми свързани с наркоманията
в най-тежките й форми. Един ден ще ги гледаме заедно
и ще ги коментираме. Ще го заведа на гробищата,
за да види с очите си всички мои приятели, съученици.
Може да е крайно, но именно такива крайности са нужни
за да разбере, колко опасно и гнусно нещо са наркотиците.
Мислила съм и по въпроса, защо не се организират беседи
с родителите на починали деца от наркотици. Знам, че
болката е огромна, но така биха предпазили много други
и както родители на починали в катастрофи, даряват
органите и спасяват човешки животи, въпреки болката,
така биха спасили живота на много потенциални наркомани.
Не знам... Просто не знам кой подход би имал влияние и е
най-правилен.