Накратко: През последната седмица синът ми който е на 4,5 г. ме попита дали и той ще отиде на небето. Отговора много го разстрой. Не иска аз да ходя на небето, и той не иска да ходи там. Разтревожен е. Как да говоря за тези неща с него ? Как да го успокоя? ( толкова е лесно да се говори за любовта )
Виж целия пост
Не искам да отида на небето
- Публикувана: 18 фев. 2012, 17:42 ч.
- Последно мнение: 8 март 2012, 17:36 ч.
# 1
18 фев. 2012, 17:49 ч.
Здравей , моят син е на същата възраст и ми зададе същият въпрос , но тъй като и дядо ми почина скоро и като пита къде е , няма как да го излъжем и омекотихме с това , че е на небето и ни пази .Обясних му , че рано или късно всички ще станем звездички , но това ще стане след многооо,многоооо години и му да дадох сравнение с дядо ми ( в смисъл , че много възрастен). При нас мина доста леко , но не го излъгах , а поукрасих нещата и ни се получи - успех и при вас 
Виж целия пост
# 2
18 фев. 2012, 17:54 ч.
Аз също му казах, че това ще се случи след мноого години, че аз ще съм баба а той ще стане първо татко, а после дядо.
Това не го успокои.
Виж целия пост
Това не го успокои.
# 3
18 фев. 2012, 18:13 ч.
Не му давай пример с теб , това го стресира , дай му пример с някой възрастен съсед или някой на улицата .Първият път , когато споменах себе си и моят син се стресна , но когато поправих с друг възрастен човек , тогава ме разбра .
Виж целия пост
# 4
19 фев. 2012, 23:28 ч.
Моето предложение е, да му обясниш, че това, че отиваш на небето не значи, че изчезваш. Ще стане след много много години, но ти винаги ще си с него, ще го обичаш и подкрепяш
Виж целия пост
# 5
20 фев. 2012, 14:28 ч.
И моята дъщеря наскоро ми зададе същите въпроси. И тя се разстрои така и реагира по същия начин - "Не искам да умирам никога, не искам и ти, мамо, да умираш!". 
Аз й обясних, че всички хора рано или късно умират, без да споменавам себе си 
, че още не сме измислили начин как да избегнем умирането, но че това ще ни се случи след много, много години, казах й да не го мисли сега. После насочих мислите й в друга посока, заговорих й колко много неща има да й се случат преди да умре, първо ще порастне и ще стане ученичка, после ще работи каквото желае и ще си купува сама каквото поиска (една от любимите й теми 
), после ще се ожени за своя принц и ще стане майка, а аз ще бъда баба на нейните деца. Като обрисувах тази картина на светлото бъдеще, дъщеря ми вече се беше разсеяла и успокоила от мислите за умиране и се прехвърлихме на по-близко предстоящи весели събития като ваканцията на море.
Като я налегнат мрачни мисли, прилагам подхода - честен отговор, поукрасен обикновено, и после веднага разсейване с по-приятни теми, за да не задълбава разсъжденията върху мрачните.
В един такъв разговор с дъщеря ми, когато тя попита баща си защо неговите майка и татко са умрели, той й обясни, че са отишли на небето и са станали ангелчета, гледат ни отгоре и ни пазят непрекъснато. Това обяснение много й хареса и веднага я успокои. Повече не пита нищо.
Виж целия пост
Аз й обясних, че всички хора рано или късно умират, без да споменавам себе си , че още не сме измислили начин как да избегнем умирането, но че това ще ни се случи след много, много години, казах й да не го мисли сега. После насочих мислите й в друга посока, заговорих й колко много неща има да й се случат преди да умре, първо ще порастне и ще стане ученичка, после ще работи каквото желае и ще си купува сама каквото поиска (една от любимите й теми ), после ще се ожени за своя принц и ще стане майка, а аз ще бъда баба на нейните деца. Като обрисувах тази картина на светлото бъдеще, дъщеря ми вече се беше разсеяла и успокоила от мислите за умиране и се прехвърлихме на по-близко предстоящи весели събития като ваканцията на море. Като я налегнат мрачни мисли, прилагам подхода - честен отговор, поукрасен обикновено, и после веднага разсейване с по-приятни теми, за да не задълбава разсъжденията върху мрачните.
В един такъв разговор с дъщеря ми, когато тя попита баща си защо неговите майка и татко са умрели, той й обясни, че са отишли на небето и са станали ангелчета, гледат ни отгоре и ни пазят непрекъснато. Това обяснение много й хареса и веднага я успокои. Повече не пита нищо.
# 6
20 фев. 2012, 15:35 ч.
На мен, като малка, мама ми обеща, че докато порасна, ще измислят лекарство за вечен живот и това много ме успокои...дори като много голяма (дори и сега ) като си го казвах се успокоявах...но срахът от смътт е естествен и никога не можем да избягаме от него, дори и да става въпрос за дете...затова и аз бих излъгала. Казах на детето ми, че ще отидем всички на небето, тя се разстрои и затова й подхвърлих за лекарството за вечен живот и тя се успокои...Уеспех!
Виж целия пост
) като си го казвах се успокоявах...но срахът от смътт е естествен и никога не можем да избягаме от него, дори и да става въпрос за дете...затова и аз бих излъгала. Казах на детето ми, че ще отидем всички на небето, тя се разстрои и затова й подхвърлих за лекарството за вечен живот и тя се успокои...Уеспех!
# 7
29 фев. 2012, 22:09 ч.
При нас няма ангелчета и небета. Децата ми знаят истината. Водя ги на гробищата, и не им създавам илюзии и фалшиви надежди, че ще имат втори шанс. Живота е един и колкото по- рано го научат, толкова по- добре.
Виж целия пост
# 8
1 март 2012, 17:23 ч.
Истината? А откъде си толкова сигурна, че точно това е истината?
Това може да е твоята истина и твое право е да обясняваш на децата си и да ги възпитаваш в нещата, в които вярваш, но истината би могъл да знае само някой, върнал се от Оня свят.
Виж целия пост
Това може да е твоята истина и твое право е да обясняваш на децата си и да ги възпитаваш в нещата, в които вярваш, но истината би могъл да знае само някой, върнал се от Оня свят.
# 9
1 март 2012, 18:15 ч.
Всеки има право да вярва в каквото пожелае. това, че ти си атеист и не вярваш в задгробния живот, не значи, че според вярващите - няма. Никой не може да докаже има или няма, така че всеки избира своя подход.
И при моята дъщеря минава номера с мнооого години. Обикновено и аз като Little wingels минавам с номера колко много неща и случки ще се случат, докато стигнем до смъртта.
Виж целия пост
При нас няма ангелчета и небета. Децата ми знаят истината. Водя ги на гробищата, и не им създавам илюзии и фалшиви надежди, че ще имат втори шанс. Живота е един и колкото по- рано го научат, толкова по- добре.
И при моята дъщеря минава номера с мнооого години. Обикновено и аз като Little wingels минавам с номера колко много неща и случки ще се случат, докато стигнем до смъртта.
# 10
2 март 2012, 10:04 ч.
Когато ние обяснявахме на нашето дете, основното беше, че човек не си отива изцяло.
Голяма част от него остава в нещата, които е направил, в спомените на близките си и
т.н. все в този дух.
Виж целия пост
Голяма част от него остава в нещата, които е направил, в спомените на близките си и
т.н. все в този дух.
# 11
2 март 2012, 23:19 ч.
Майка ми ми разказваше за египтяните. Те са празнували всяко погребение и оплаквали всяко новородено.
Като деца си играехме в гробищата, беряхме люляци, събирахме кестени за училище. Старите гробища все още са прекрасни кътчета, особено пролетта там е чудесно. Цветя, спокойствие, тишина, птички. Скулптурите, старинните гробници, тишината, тайни за живота на толкова много хора. Големия много обича да ходи на гробищата. Плеви, сади цветя, мъкне вода, разглежда снимки, пита, научава много за биологията, органичната химия и микробиологична трасформация и рециклирането на материята. Събира охлювчета, насекоми, червейчета, които са яли тревата и земята, която пък е съдържа минералите, а така и носят частичка от баба им. Има поддържани гробове, на обичани хора и пропаднали, на хора, които не са оставили добър спомен след себе си.
Има доста неща да се научат от мъртвите.
Виж целия пост
Като деца си играехме в гробищата, беряхме люляци, събирахме кестени за училище. Старите гробища все още са прекрасни кътчета, особено пролетта там е чудесно. Цветя, спокойствие, тишина, птички. Скулптурите, старинните гробници, тишината, тайни за живота на толкова много хора. Големия много обича да ходи на гробищата. Плеви, сади цветя, мъкне вода, разглежда снимки, пита, научава много за биологията, органичната химия и микробиологична трасформация и рециклирането на материята. Събира охлювчета, насекоми, червейчета, които са яли тревата и земята, която пък е съдържа минералите, а така и носят частичка от баба им. Има поддържани гробове, на обичани хора и пропаднали, на хора, които не са оставили добър спомен след себе си.
Има доста неща да се научат от мъртвите.
# 13
4 март 2012, 08:47 ч.
При нас положението е малко по-различно...моят син иска да стане звездичка и да отиде на небето при баба и дядо. (загубихме и двамата преди половин година). Водя го с мен, пали той свещички, успокоява ме, когато плача, като ми казва, че баба е добре там. Не помня точно какво му обясних, но не се страхува - има много време, преди да станем звездички и че тук ни чакат много весели моменти и игри.
Виж целия пост
# 14
4 март 2012, 09:08 ч.
И аз това съм обянила плюс това, че починалите хора ние не ги виждаме, но те продължават да ни виждат и да ни обичат.
Виж целия пост
Здравей , моят син е на същата възраст и ми зададе същият въпрос , но тъй като и дядо ми почина скоро и като пита къде е , няма как да го излъжем и омекотихме с това , че е на небето и ни пази .Обясних му , че рано или късно всички ще станем звездички , но това ще стане след многооо,многоооо години и му да дадох сравнение с дядо ми ( в смисъл , че много възрастен). При нас мина доста леко , но не го излъгах , а поукрасих нещата и ни се получи - успех и при вас
Препоръчани теми