Не го прие добре, заплашваше ме със съд, че ще ми вземе детето и др. подобни.
Не си тръгна веднага, ден или два ме размотава, но накрая прие, че театралните му постановки няма да минат, защото вече не му вярвах нито на сълзите, нито на другите изпълнения и накрая си тръгна.
(Невероятен артист е, детето е наследило таланта му )
Когато си замина, почуствах огромно облекчение. И съжалявах, че изобщо съм го търпяла толкова време.
Трудно ми беше сама, и сега ми е трудно.
Но за какво ми е баща, на който трябва да му вдигна скандал,за да обърне малко внимание на детето?
Няма да навлизам в подробности, но от опит мога да кажа, че ако не се чувствате добре, с всяко отлагане вредите на себе си и здравето си. Никой не бяга от хубавото и щом ви минават мисли за раздяла, има причина.