Как му казахте че го напускате

  • 51 851
  • 116
# 90
И аз трудно се престраших да му кажа, че искам да се разделим.
Не го прие добре, заплашваше ме със съд, че ще ми вземе детето и др. подобни.
Не си тръгна веднага, ден или два ме размотава, но накрая прие, че театралните му постановки няма да минат, защото вече не му вярвах нито на сълзите, нито на другите изпълнения и накрая си тръгна.
(Невероятен артист е, детето е наследило таланта му Simple Smile )
Когато си замина, почуствах огромно облекчение. И съжалявах, че изобщо съм го търпяла толкова време.
Трудно ми беше сама, и сега ми е трудно.
Но за какво ми е баща, на който трябва да му вдигна скандал,за да обърне малко внимание на детето?
Няма да навлизам в подробности, но от опит мога да кажа, че ако не се чувствате добре, с всяко отлагане вредите на себе си и здравето си. Никой не бяга от хубавото и щом ви минават мисли за раздяла, има причина.
Виж целия пост
# 91
Събрах му багажа. Видя го и попита:"Това твоя ли е или моя?" Отговорих му:"Така като гледаш тази найлонова торбичка, дали е моя?"  Joy
Виж целия пост
# 92
Шушон, голяма си капия!  Mr. Green
Виж целия пост
# 93
Бившия ми е от агресивните, с които не може да се разбереш. Когато го предупреждавах, че ще го напусна заплашваше, че ще посегне на мен и на децата. Аз доста време обмислях, няколко по-сериозни ситуации наклониха везните да взема най-накрая правилното решение. Уведомих най-близките /роднини и приятели/, консултирах се с адвокатката ми. Първо изнасях на няколко пъти по-незабележими неща. Той всъщност доста ме улесни, тъй като последните 2-3 месеца преди да се изнесем почти не се прибираше. Последните ни вещи изнесох в рамките на един ден /мебели не съм изнасяла, тъй като живеехме в негово жилище, а което аз бях закупила там му го харизах със здраве да си го ползва  Simple Smile/, упълномощих адвокатката и пуснахме исковата молба. После с децата  /тогава на 2 г. и почти на 4 г./ заминахме за известно време извън града.
После се разбрахме, подписахме споразумение и имахме сравнително нормални отношения, докато не се появи новия мъж. Е от тогава са едни филми, ама това е друга тема  Rolling Eyes
Между другото той преди това е имал брак, при който бившата му жена го е напуснала по идентичен начин с детето им.
Успех каквото и да решиш!    
Виж целия пост
# 94
Супер сте:)
Ето и мойте дерзания.Живея на семейни начела в чужбина с чужденец.Имаме бебе на 5м но искам да го зарежа.Първо пие и след работа вместо да помогне много често просто не се появява по рано от 22.00 пиян и зле настроен срещу мен.Вика и ме обижда .че съм свиня и не можел да ме гледа.Веднъж извиках полиция след подобен проблем .не успях да го успокоя.влизаше при бебето праскаше врати а тя спеше на няколко пъти се стбуди с рев.От този ден като се напие все ми припомня каква свиня съм,че да му извикам полиция.Последния път ме заплаши по телефона,че след малко се прибира и ще видя аз на кой ще съм викакала полиция.Събрах детето което спеше и отидох при сестра ми.На следващия ден се извини и каза.че не си спомнял и че аз съм пеавила излишни драми.Научих от познати ,че разправя лоши неща за мен и че се оплаквал ,че от мен нямал време за нищо трябвал да работи защото все съм му искака пари.Оставв 70лв бг пари за пазар и готвене на седмица.да кажа това са смешни пари за нищо не стигат.Исксм да работя вечер да исксресм за мен и детето .защото като чужденка не ми отпуснаха особенно голямо майчинство,само че той казва ,че ставал рано и нямал да може да се наспива.Обещава че повече ще помага и всичко по старо му.Има друго дете при което ходи два пъти в седмицата и не може и да си помисли да седне да пие и да забрави а в къщи това е ежедневие.Непрекъснато ми припомня колко съм била дебела и грозна :)75кг стм след раждането.При всяка моя дума търси скандал.На няколко пъти ми каза,че ако не съм се връщала там преди години нямало да има дете и проблеми аз съм наоравила всичко да е така.Казах ок аз ще си заминна а той каза ,че нямал да ми позволи да не си виждал детето.Сега ни предстои с бебка да сме три месеца в България.Казах му че обмислям да не се връщам а той продължава да прави планове за септември сякаш нищо не се е случило.Та извода мили дами е че мъжете са едни гадни неблагодарни свине и когато и да забравиш .че съществуват е все късно.Успех на всички.
Виж целия пост
# 95
Здравейте! Направих си нов профил и реших да споделя моята история в тази тема. Ако модераторите решат, да я преместят. Решила съм вече че искам да напусна мъжа си, но ме спират единствено финансовите проблеми. Изчетох написаното до тук, но всички споделяте че има при кого да отидете, също така имате и работа. Ако се разделя с мъжа ми трябва да отида или на квартира (живеем в жилище на родителите му, те на 1-я ет, ние на 2-я) или при майка ми в друг град. Честно казано много труд вложихме да направим етажа си, който беше гола тухла и след 11г брак и заеми не ми се иска да изоставя това с лека ръка и тепърва да правя ремонт в чужд дом/квартира. Да отида при майка ми също не ме привлича особено като алтернатива. Тя финансово не може да ми помага, пенсионерка по болест е  и къщата се нуждае от голям ремонт, за да живеят там постоянно деца, а и много ще се разстрои от раздялата ни. Другият проблем е че нямам постоянна работа. Преместих се в града на мъжа ми(малък забравен от бога град) заради това че той има стабилна работа и жилище и вече почти 12г ходя по мъките с намирането на работа за мен макар че имам 2 магистратури. Имам една  година работа, после половин година нямам и така и до днес. В момента съм на платена борса, но само 4м. Ако работя по специалността си, заплатата и евентуалната издръжка би ми стигала за мен и децата, но работата просто не е постоянна.
Това е голямата ми дилема. Чувствам се като в капан в този малък град без роднини наблизо и без стабилна работа.
Виж целия пост
# 96
Ама ти имаш ли проблеми с мъжа ти, или само с работата? Аз изпадам в депресия ако не работя, но има хора които обичат да са си в къщи.. Сподели какъв е истинския проблем. Този с намирането на работа не е семеен..За работа винаги има вариант. Не е задалжително да е по специалността..стигада ти се работи! Успех! 😊
Виж целия пост
# 97
Този с намирането на работа не е семеен..За работа винаги има вариант. Не е задалжително да е по специалността..стигада ти се работи! Успех! 😊
Еми не е съвсем така. Ако в малкия град започне каква да е работа, парите ще са малко и няма да стигат да се изнесе с децата...жената е писала, че е решила да напусне мъжа си, и проблема са парите за да не го направи.
Виж целия пост
# 98
Не се депресирам от липсата на работа,напротив смятам че съм много уравновесен човек и не се отчайвам лесно. Просто се чудех има ли и други в моето положение и как са постъпили. Дилемата е дали да остана и за пореден път да направя компромис със себе си и да чакам кога пак ще бъда унижена,но децата ми да живеят добре или да се разделим и да живеем в лишения. Преживяла съм го веднъж като дете на разведени родители, имаше периоди, в които ни беше много трудно с майка ми и неискам децата ми да минават през това. Ако мислите че е необходимо ще ви  разкажа историята си.
Виж целия пост
# 99
Моята приятелка стои при мъжа си и търпи, защото тя не работи. Те живеят в чужбина и няма на кого да разчита. Това е въпрос на избор. Всеки винаги има избор.. да се бори или да се откаже. Аз избрах да се боря, въпреки всичко. Аз живея в чужбина и детските надбавки са добри, но без работа и аз няма да се справя. Опитай да си намериш друга работа, която не е по специалността. Измисли нещо. Малкия град стеснява възможностите, но който не рискува, няма и да спечели! Ти сигурна ли си, че ислаш раздяла? Можеби факта че живеете заедно с родителите му ви пречи на отношенията. Знам го от собствен опит. Поговорете и измислете вариант как да спасите брака си. Ако нямаш основателна причина за раздяла, моето мнение е да се бориш за семейството си! Успех! Hug
Виж целия пост
# 100
Не се съмнявам в решението си, просто нямам смелост. Не мисля че може нещо да се промени в брака ни, той просто неиска да прави компромиси. За него компромис е да не стои цял ден на компютъра, а да излезе с децата след като многократно съм го молила, като след това непременно ще направи каквото си е наумил, защото видиш ли извел е децата на разходка и е направил голямо геройство. На мен ми омръзна само аз да остсъпвам за това че дойдох в малкия град, да се моля все за работа, да живеем с родителите му (докато бяхме заедно на техния етаж имахме конфликти, но откакто сме на нашия етаж отношенията са ни добри). За мен голям проблем е че той е много избухлив и от нищо може да направи скандал. Според него животът му с мен (първоначално бяхме 5г гаджета, поддържайки връзка от разстояние, защото бях студентка и имаме 11г брак) и напрегната му работа го е направил такъв. Съгласна съм че работата му наистина е напрегната, работи на смени, но избухливостта му я забелязах още в началото на нашата връзка и не съм съгласна че аз съм причината. Много е ревнив, а поводи никога не съм му давала, често ми проверява телефона и  види ли непознат номер да ме е търсил започва да ме разпитва, да се сърди, проверява кога съм влизала във фейсбук. Напоследък много често вика на децата, оправдавайки се с работата си. Не казвам че не ги обича, но по много странен начин го показва. Да добавя че когато са болни основно той ги гледа, защото предимно дава ношни смени, макар че гледането се състои в пускане на компютъра/телевизора и хранене. Но и на това съм доволна, защото не се налага да си вземам болнични. Ако някой ден се облека по различно ме пита за кой любовник съм се издокарала, ако закъснея от работа звъни да пита къде съм. Въобще голям кошмар. Уморих се аз да бъда силната в брака ни, да отстъпвам винаги, да създавам атмосфера на всеки празник, защото видиш ли той много често е на работа по празниците и ги мразел, а не се старае поне заради децата, да се грижа за цялото домакинство, да се усмихвам и накрая вечер да съм винаги готова да отликна на понякога странните му желания. Веднъж го посъветвах да потърси помощ от психолог, но той се обиди.
Това е накратко, макар че един турски сериал няма да стигне да си разкажа перипетиите.
Виж целия пост
# 101
Lady2017 не си длъжна да се обясняваш. Това е твоя брак и твоя избор, по каква причина си взела решението си не е ничия работа.
Както го описваш, това не е здравословна среда за децата. Събери смелост и си тръгни , но преди това се подготви добре. Не се налага да си тръгнеш веднага , използвай времето. Потърси си работа в друг по - голям град. Разпитай и разуми варианти с училища и гледане на деца. Сподели за намеренията си с близки от които смяташ може да получиш подкрепа.
Най- страшното е неузвестното в което ще се в пуснеш , затова го планувай и обмисли . Няма да е толкова неизвестно и плашещо . Успех мила каквото и да направиш .
Виж целия пост
# 102
need_to_vent благодаря за куража. Проблемът е че наистина няма на кого да разчитам. Всичките ни познати са общи и дори за местене на багаж, трябва тях да ангажирам. Нямам роднини в града, а близките ми братовчеди са разпилени по цяла България. Майка ми е пенсионерка по болест и по никакъв начин не може да се включи с помощ, дори най-вероятно би ме посъветвала да търпя. Така и ме съветва близка приятелка, която имаше подобни взаимоотношения с мъжа си. Тя почти беше узряла за идеята за раздяла (живееха в нейно жилище и обстоятелствата бяха други), когато мъжът и катастрофира и почина.
Ще обмисля всичко добре.
Виж целия пост
# 103
Моята приятелка стои при мъжа си и търпи, защото тя не работи. Те живеят в чужбина и няма на кого да разчита. Това е въпрос на избор. Всеки винаги има избор.. да се бори или да се откаже. Аз избрах да се боря, въпреки всичко. Аз живея в чужбина и детските надбавки са добри, но без работа и аз няма да се справя. Опитай да си намериш друга работа, която не е по специалността. Измисли нещо. Малкия град стеснява възможностите, но който не рискува, няма и да спечели! Ти сигурна ли си, че искаш раздяла? Може би факта че живеете заедно с родителите му ви пречи на отношенията. Знам го от собствен опит. Поговорете и измислете вариант как да спасите брака си. Ако нямаш основателна причина за раздяла, моето мнение е да се бориш за семейството си! Успех! Hug
Аз не разбирам жените които стоят при мъжете си въпреки ,че няма нищо останало като чувства там, но продължават да се натискат защото видите ли няма пари! Да трудно е много,но ако искащ да си независим и доволен от себе си ,ще трябва да се вземеш в ръце,другото са управдания!
Виж целия пост
# 104
Много зависи от това колко е силен човек и какви компромиси може да направи със себе си! Аз също смятах, че няма да се справя сама с три деца, без помощ от близките, далеч от родината. Бях решила да се жертвам в името на децата и да остана с човека, който ме предаде, за да не рискувам сигурността и щастието на децата! Опитах, но разбрах че това не е за всеки! Не успях да живея под един покрив с врага! Не можах да понеса да деля хляба си с човека предал мен и децата, воден от нагона си! Борих се със себе си и не знаех как да постъпя! В крайна сметка реших, че ако остана, ще убия себе си!..Ще остана с мъртва душа, но ще "спася" децата! Ами не можах! Разбрах, че децата ще бъдат щастливи, ако аз съм здрава, щастлива и ако съм себе! Избрах да се боря и разбрах, че съм по-силна от колкото някога съм си мечтала да бъда! Разбрах, че дълбоко вътре в мен имам мечти и исках за пръв път да ги постигам заради мен и децата ми! Не съжалявам за нищо! Днес, две години по-късно аз съм горда от постъпката си и по-щастлива от всякога! Благодарна съм на Бог, че ми даде сила и на човека, който ме предаде, за уроците които ми даде! Благодарение на него, аз разбрах какво НЕ е истинската Любов, за да си дам сметка какво трябва да бъде! Благодарение на него съм това, което съм днес - по-силна, по-борбена, по-мечтаеща, по-смирена, по-обичаща себе си, по-вярваща и по-прощаваща!
Не тая злоба и ненавист към него и му желая щастие!
Животът е прекрасен, а аз съм Щастлива и Свободна! 😊💕👑😽😍
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия