Бихте ли "разбили" чуждо семейство?

  • 41 122
  • 760
Да предположим че има дългогодишно семейство, в което има навик, а чувствата са само приятелско-съквартирантски. Т.е. не такива каквито би трябвало да бъдат в едно нормално семейство между двама обичащи се.
От друга страна вие срещате този човек и разбирате че това е мъжът на живота ви, голямата ви любов, без който нищо на този свят няма никакъв смисъл. Чувствата ви са взаимни. За него сте богиня, смисълът на всичко, единственото което иска е да бъде до вас до края на живота си.

Ще жертвате ли себе си и любовта си в името на брака "по навик", дори в голяма степен "от съжаление"? Без да се появите в живота му той най-вероятно нищо никога не би променил. Но появите ли се, разводът е неминуем.

Вашите действия? Угризения? Ще се борите за щастието си или ще се оттеглите за да не внасяте смут в чуждо семейство? Смятате ли че вие сте тази която "разбива" семейството или то е разбито още преди появата ви?

Ще ви смути ли фактът че това е БОЖИ ГРЯХ, за който ще бъдете наказани? И евентуално какво наказание бихте изтърпяли в името на любовта си?
Виж целия пост
# 1
Понятието"божи грях"за мен лично не съществува.Никой няма право да ме съди,па дори и някакъв си бог..Иначе по темата..Не бих развалил семейство,ако има деца.
Виж целия пост
# 2
Понятието"божи грях"за мен лично не съществува.Никой няма право да ме съди,па дори и някакъв си бог..Иначе по темата..Не бих развалил семейство,ако има деца.


Да кажем че децата не са фактор. Те са големи и самостоятелни.

Колкото до "божи грях", о разбира се че има съдник и правосъдието му изпитваме всеки ден на плещите си.
Представи си такава ситуация. Блъска те кола, оказваш се на ония свят, а там ти поставят условие. Ще се върнеш на Земята и ще имаш ВСИЧКО- успех, пари, власт...., НО....при условие че не се доближаваш до човека когото обичаш повече от всичко, защото ще разрушаш брак.
Приемаш ли това условие за справедливо?
Виж целия пост
# 3
Чисто хипотетично.
Няма категоричен отговор.
Първо, няма как да съм 100% сигурна как стоят нещата в неговото семейство, защото ще имам само неговите думи.
Второ, предполага се аз да съм свободна. Т.е. изобщо не бих си губила времето с ангажиран човек, създавайки си нерви и емоции, ако аз имам "цялата свобода на света". Прекалено голям егоист съм.
Трето, ако аз не съм свободна и не съм нещастна във връзката си, също не бих си създавала излишни сътресения.
Четвърто, ако на някого наистина му е кофти в една връзка, рядко остава наистина. Щом стои, нещо му харесва.
Пето, сексът няма нищо общо и сигурно ще се възползвам, ако наистина е толкова силна тръпката, но за останалото не бих се натягала. Ако се случи от самосебе си да се съберем, ок. Ако не, не.
Сигурно съм прекалено безчувствена или пък прекалено наблягам на материалното, за сметка на духовното. Но има приказка, че "насила хубост не става". И реши ли човекът да си развали семейството, за да е с теб, тогава това не зависи от теб, а от самия него. Както и обратното - не желае ли, каквито и интрижки да плетеш, няма да те огрее.
Но пък не бих страдала от скруполи, ако някой се разведе и аз съм една от причините /няма начин да съм единствената, 100%/. Когато оправданието е, заради другия - рядко наистина това е причината или поне тази причина не остава дълго с такава значимост.
Виж целия пост
# 4


Колкото до "божи грях", о разбира се че има съдник и правосъдието му изпитваме всеки ден на плещите си.
Мне..не е същото,когато правиш нещата воден от вътрешният си глас,и когато мотива е страха от наказание и правосъдие..па било то и божие..Както и да е..
Ако децата не са фактор,т.е.няма такива,или са вече самостоятелни,,тогава да..В крайна сметка,решението взема този който е на пангара..Ъъъ..така де..този със семейството..
Виж целия пост
# 5


Ще ви смути ли фактът че това е БОЖИ ГРЯХ, за който ще бъдете наказани? И евентуално какво наказание бихте изтърпяли в името на любовта си?

Да,ще ме смути фактът,че това е грях и бих приключила всичко в момента,в който разбера,че въпросният е женен.Никакво наказание не съм готова да търпя заради такава "фалшива" любов.Той женен,а аз ще примирам за него как пък не.

Смятам,че не мога да градя щастието си върху чуждото нещастие


Виж целия пост
# 6
Съзнателно - не, не бих разбила чуждо семейство. За грях - не, не го смятам за грях, просто не бих наранила и съсипала съзнателно друго човешко същество, въпрос на светоусещане, такъв човек съм.
Но - животът е шарен, не казвам "никога", понякога нещата се случават, независимо от нас и принципите ни.
Виж, категорично не бих искала да бъда с мъж, за когото съм смисълът на всичко и единственото, което иска, е да бъде до мен до края на живота си Laughing Харесвам по-широкоскроени хора, такава концентрация в една връзка ми е...непонятна и дори неприятна.
Виж целия пост
# 7


Колкото до "божи грях", о разбира се че има съдник и правосъдието му изпитваме всеки ден на плещите си.
Мне..не е същото,когато правиш нещата воден от вътрешният си глас,и когато мотива е страха от наказание и правосъдие..па било то и божие..Както и да е..
Ако децата не са фактор,т.е.няма такива,или са вече самостоятелни,,тогава да..В крайна сметка,решението взема този който е на пангара..Ъъъ..така де..този със семейството..

Вътрешния ти глас те води към любимия човек, но онзи съдник горе е решил друго. Или живееш и то добре, но без него, или не живееш. Кое избираш?
Има алтернативен вариант, ако любимият ти човек САМ се разведе без да имаш връзка с него. Тогава Господ позволява вашата връзка. Но без външен стимул той не е заинтересован да променя домашен комфорт. Т.е. това няма да стане никога.

Да уточня че това не е "фалшива" любов, а по-истинска от най-истинската. И тя е факт- любовта не пита за възраст и семейно положение.
Виж целия пост
# 8

Смятам,че не мога да градя щастието си върху чуждото нещастие

Ето това е, което би смутило най-вече. Думата грях използвана в случая не ме притеснява точно, а как ще бъда щастлива върху чуждата мъка. А и  колко големи и самостоятелни са децата? Ако са в пубертета, то това е далеч от самостоятелност и една криза, която би съсипала майка им определено би им оказала лошо въздействие.
Виж целия пост
# 9
Хммм, какво ще рече "разбиване" на едно семейство?
Ако мъжа си е намерил любовница, мацка, или каквото и там да е, не е ли той основната причина за проблема? А може и да е жена му, която също си е намерила нещо подобно и просто двамата съжителстват на едно място.
Нямам угризения от подобен тип. В крайна сметка всеки си има глава на раменете, както и може да прецени дали да се разведе с жена си, или не. И това решение го взима само и единствено този човек. И той си слага подписа на бракоразводното дело.
Това че в даден момент може да е имало жена, която да го подтикне към подобно действие, не я прави нея виновна.
Виж целия пост
# 10

Смятам,че не мога да градя щастието си върху чуждото нещастие

Ето това е, което би смутило най-вече. Думата грях използвана в случая не ме притеснява точно, а как ще бъда щастлива върху чуждата мъка. А и  колко големи и самостоятелни са децата? Ако са в пубертета, то това е далеч от самостоятелност и една криза, която би съсипала майка им определено би им оказала лошо въздействие.

И според теб мъжът също трябва да се жертва от съжаление заради евентуалната "криза, която би съсипала майката"? А щастието къде е в тази формула? А любовта? Двама нещастни за да не изпадне случайно в криза?

В живота успехът и щастието на едни, винаги е за сметката на други. Закон за съхранение на енергията. Ако аз успявам в бизнеса то е за сметка на неуспех у конкуренцията. Ако аз печеля, то е за сметка на това че някой харчи. Възможно ли е и вълкът сит, и агнето цяло?
Виж целия пост
# 11
Мисля,че не мога да изпадна в подобна ситуация.
Тя любовта не ме тряска за секунди,а се развива във времето.
А след като знам, че даден мъж е женен, няма шанс изобщо да започна нещо с него, за любов пък да не говорим.
Някой ще каже:"Ама той ще скрие факта, че е женен!"
Да, може и да премълчи, но те, семейните мъже, си личат, дори и у дома им да не ги чака любов-не са свободни по всяко време, никога не са свободни нощем,не те канят у дома си....а тези работи се разбират след 3-4-5 срещи.А да се влюбя лудо за 3-4 виждания, няма как да стане.Особено ако са налице въпросните "тайни".

Виж целия пост
# 12
И според теб мъжът също трябва да се жертва от съжаление заради евентуалната "криза, която би съсипала майката"? А щастието къде е в тази формула? А любовта? Двама нещастни за да не изпадне случайно в криза?

А трябва ли след първата,в която мисли,че е влюбен да хуква и да заразвя нещо,градено с години.Децата си също да зареже.Щото да ги взима уикендите и да им подхвърля банкноти не е родителстване.
Семейството е завинаги.В добро и лошо.Тръпката и пеперудите  в корема не са вечни.После остават други неща.

Но пък ние сме доста консервативни и едва ли всички мислят така


Мисля,че не мога да изпадна в подобна ситуация.
Тя любовта не ме тряска за секунди,а се развива във времето.
А след като знам, че даден мъж е женен, няма шанс изобщо да започна нещо с него, за любов пък да не говорим.



Да,това също си е вярно.Тя голямата любов не ме треска за 5 секунди
Виж целия пост
# 13
Мисля,че не мога да изпадна в подобна ситуация.
Тя любовта не ме тряска за секунди,а се развива във времето.
А след като знам, че даден мъж е женен, няма шанс изобщо да започна нещо с него, за любов пък да не говорим.
Някой ще каже:"Ама той ще скрие факта, че е женен!"
Да, може и да премълчи, но те, семейните мъже, си личат, дори и у дома им да не ги чака любов-не са свободни по всяко време, никога не са свободни нощем,не те канят у дома си....а тези работи се разбират след 3-4-5 срещи.А да се влюбя лудо за 3-4 виждания, няма как да стане.Особено ако са налице въпросните "тайни".



А представи си че те тресне за секунда. Виждате се и разбирате, че цял живот сте чакали само тези очи. Има прекрасен филм, в който звучи тази музика, и от който е съставен клипът. Той е достатъчно показателен.

http://www.youtube.com/watch?v=d2PbpmFLJE0
Виж целия пост
# 14
Аз лично съм за следването на щастието, сърцето и личната свобода.
Или ако в едно семейство няма любов, но между мен и него има, за мен няма проблем.
Естествено мъжът трябва да е готов да тръгне с мен и да го направи в най-кратки срокове, защото ако всеки път само ми мъти мозъка и ме лъже, че ще напусне жена си, но не го прави, рано или късно ще се окаже, че не ме е обичал достатъчно о тази връзка е била един фарс...
Лично преживяно за съжаление, но ако един ден живота отново ме постави в такава ситуация силно се надявам да не ме дострашее да последвам сърцето.
Защото нямам намерение да страдам без да съм опитала.

Силно се надявам също, че ако един ден стане така, че в моето семейство любовта се изчерпи и нямаме вече какво да си кажем, въобще е дошъл края, И той си намери нова любов, ще се опитам да не възпирам любовта им с моите страдания /ако ги има/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия