Много мислих, четох книги, потърсих съвет, но ненамирам решение как да постигнем съгласие по въпроси по които сме на различно мнение, а насрещната старана неиска да обсъждаме проблема. Как постъпвате когато търпението ви се изчерпа? А когато това се отразява на децата и рефлектира върху тях? А когато влияе на отношенията с партньора? Когато си кажете крайни неща? Въпроси върху които мисля след няколко дребни случки прераснали в скандал. Най-често това се случва когато мъжът ми се опитва чрез сила, заплахи и обиди да накара децата да направят нещо което той иска, както той иска. Съответно те се противопоставят и се опитват да му обяснат, че искат друго, почват спорове, караница, започват обидите и накрая шамарите. Как да му обясня, че това са деца и неможе постоянно да ги сравнява със себе си? Че всяко дете е индивидуално, мисли различно, по детски, има характер който трябва да се изгражда, а не да се пречупва. Когато му дам да прочете някоя книга коментара е, че тези книги са пълни с глупости и пр. Когато му обясня, че не е правилно със сила, обиди и заплахи да посига това което иска от тях, започва да ме обвинява, че му противореча. Когато липсва търпение, когато липсва желание поне да се опиташ, да си по-търпелив, да обясняваш и да говориш какво се прави. Стана дълго и малко объркано, но в момента в главата ми е хаос. Дано сте ме разбрали.
Виж целия пост
Разногласията в семейството
- Публикувана: 29 фев. 2012, 09:18 ч.
- Последно мнение: 4 март 2012, 18:19 ч.
29 фев. 2012, 09:18 ч.
# 1
29 фев. 2012, 09:25 ч.
Мила, точно затова бързо- бързо се изнесох и разведох, а детето беше само на 4 месеца. Биологичният му родител обаче реши да го "възпитава" по подобен начин. При опита ми да обясня, че детето е на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,ми каза, че и мен малко са ме били навремето. Е, познай, проявих ли търпение...
Не искам да те обиждам, ама това си е тормоз, за който трябват сериозни мерки. На какво ще се научат децата ти така, гледам малки са още...
Виж целия пост
Не искам да те обиждам, ама това си е тормоз, за който трябват сериозни мерки. На какво ще се научат децата ти така, гледам малки са още...
# 2
29 фев. 2012, 09:36 ч.
Най-странното и необяснимо за мен самата в случая е, че е израстнал в семейство в което никой никога не е обиждан, удрян и каран да прави насила каквото и да е. Какво подтиква човек да се държи така?
Виж целия пост
# 3
29 фев. 2012, 09:40 ч.
Сигурно имате разлики в методите на възпитание, които обсъждате пред децата. Може и да има некоментиран проблем между вас двамата, който рефлектира върху държанието му към децата, или просто търси внимание. С три дечица, предполагам, не е лесно, да са ти живи и здрави.
Виж целия пост
# 4
29 фев. 2012, 09:41 ч.
Съжалявам, но и за мен това не са разногласия, а тормоз.
Дъщеря ми, на 3-годишна възраст, няколко месеца не искаше да чуе за баба си заради едно ошамарване за скачане от дивана. Обясних на баба и, че ако иска да си оправят отношенията с детето трябва да си смени методите на възпитание. Но все пак не живеем с баба и докато при вас е доста по-сериозно.
Виж целия пост
Дъщеря ми, на 3-годишна възраст, няколко месеца не искаше да чуе за баба си заради едно ошамарване за скачане от дивана. Обясних на баба и, че ако иска да си оправят отношенията с детето трябва да си смени методите на възпитание. Но все пак не живеем с баба и докато при вас е доста по-сериозно.
# 5
29 фев. 2012, 09:43 ч.
Неприятна ситуация. 
А само относно възпитанието на децата ли се проявява този проблем, или по принцип човекът е властен?
Виж целия пост
А само относно възпитанието на децата ли се проявява този проблем, или по принцип човекът е властен?
# 6
29 фев. 2012, 09:43 ч.
Несигурност в собствените способности, тираничен характер, чувство за безнаказаност (нали те не могат да му го върнат; дали би се държал така с някой от неговата категория...), знам ли и аз... При всеки е различно. Средата и произходът също са важни, както и микроклиматът и обстоятелствата във вашето семейство
Във всеки случай вземи мерки, не може така.
Виж целия пост
Във всеки случай вземи мерки, не може така.
# 7
29 фев. 2012, 09:54 ч.
Както nosferata е писала - несигурност в собствените си способности, чувство на безсилие, че не може да се справи, чувство на безнаказаност. Умората също. Което не е оправдание в никакъв случай, всеки се уморява, но това не значи, че трябва да нараняваме най-близките си.
Не знам какъв съвет да ти дам, но имай предвид, че това може сериозно да повлияе на децата ви.
Ако не успееш да се справиш, потърсете и специалист.
Виж целия пост
Не знам какъв съвет да ти дам, но имай предвид, че това може сериозно да повлияе на децата ви.
Ако не успееш да се справиш, потърсете и специалист.
# 8
29 фев. 2012, 10:02 ч.
Да, това е единствената тема по която спорим. Аз съм по търпелива и ги изчаквам и изслушвам, говоря и обяснявам, повтарям добезкрай, докато той няма това търпение и иска всичко да стане на момента, виднага, без да обяснява, няма търпението да ги изчака сами да се справят - с храненето, с обличането, прибирането на играчките, миенето, такива все незначителни неща.
Виж целия пост
Неприятна ситуация. А само относно възпитанието на децата ли се проявява този проблем, или по принцип човекът е властен?
А само относно възпитанието на децата ли се проявява този проблем, или по принцип човекът е властен?
# 9
29 фев. 2012, 10:11 ч.
Той усеща ли, че прекалява? В изблик на нерви например ли го прави или по принцип го счита за правилно като начин?
Виж целия пост
# 10
29 фев. 2012, 10:19 ч.
А има ли нещо против основно ти да се занимаваш с възпитанието, наистина е нужен такт, търпение ?И само, когато е спокоен да се включва?+въпроса на Вилико.
Виж целия пост
Да, това е единствената тема по която спорим. Аз съм по търпелива и ги изчаквам и изслушвам, говоря и обяснявам, повтарям добезкрай, докато той няма това търпение и иска всичко да стане на момента, виднага, без да обяснява, няма търпението да ги изчака сами да се справят - с храненето, с обличането, прибирането на играчките, миенето, такива все незначителни неща.
А има ли нещо против основно ти да се занимаваш с възпитанието, наистина е нужен такт, търпение ?И само, когато е спокоен да се включва?+въпроса на Вилико.
# 11
29 фев. 2012, 10:23 ч.
Да усеща се, после им се извинява, съответно на мен ми казва че сега когато е минало всичко съжалява. Не се държи така постоянно, само когато е изнервен, случва се в месеца 2-3 пъти, и винаги чашата прелива от най-малкото и незначително нещо.
Виж целия пост
Той усеща ли, че прекалява? В изблик на нерви например ли го прави или по принцип го счита за правилно като начин?
# 12
29 фев. 2012, 10:30 ч.
По принцип е така, аз прекарвам повече време с тях, знаят какво е позволено и какво не, не ми правят фасони или се случва много рядко. Кагато са с него са са в двете крайност или им разрешава всичко или нищо.
Виж целия пост
А има ли нещо против основно ти да се занимаваш с възпитанието, наистина е нужен такт, търпение ?И само, когато е спокоен да се включва?
# 13
29 фев. 2012, 10:37 ч.
Да усеща се, после им се извинява, съответно на мен ми казва че сега когато е минало всичко съжалява. Не се държи така постоянно, само когато е изнервен, случва се в месеца 2-3 пъти, и винаги чашата прелива от най-малкото и незначително нещо.
Да, на мен също ми се случва, когато съм преуморена и изнервена - да си го изкарвам на мъжа или на детето. Тъпо е наистина. Не виждам в тия моменти мъжът ми какво би могъл да направи, освен - да се опита да е малко по-мил от обикновено
Това като съвет - някак като го усетиш, че е изнервен - намери си твоя подход към него - да го предразположиш или поуспокоиш, нещо такова.
Виж целия пост
Той усеща ли, че прекалява? В изблик на нерви например ли го прави или по принцип го счита за правилно като начин?
Да, на мен също ми се случва, когато съм преуморена и изнервена - да си го изкарвам на мъжа или на детето. Тъпо е наистина. Не виждам в тия моменти мъжът ми какво би могъл да направи, освен - да се опита да е малко по-мил от обикновено
Това като съвет - някак като го усетиш, че е изнервен - намери си твоя подход към него - да го предразположиш или поуспокоиш, нещо такова. Препоръчани теми