Най-хубавата възраст от живота

  • 5 172
  • 61
Коя според вас е най-добрата възраст от живота?
Усещате ли кога сте навлезли в нея или пък напротив - че излизате?
Напишете за себе си, не по принцип - мислите ли, че най-хубавата възраст от живота ви е минала? И какво има след това?

 
Виж целия пост
# 1
мисля, че във всяка възраст има нещо хубаво и уникално. Мисля че е по-добре да се наслаждаваме на сегашната си възраст вместо да тънем в спомени по миналото или в блянове по бъдещето
Виж целия пост
# 2
Я да видим... Страхотно и безгрижно детство, лудо и вълнуващо юношество, забавно и откачено студентство, щастлив и спокоен семеен живот и раждане на дете... До тук няма "най". Просто са несравними. Сигурна съм, че ме чакат поне още толкова очарователни години изпълнени с радост и емоции.
Виж целия пост
# 3
Piny, не вярвам, че всяка възраст е хубава и уникална.
Човек има пикове и спадове в живота си, няма как да го избегне.
И не е възможно да не си мечтаеш за хубаво бъдеще или пък да не си спомняш хубаво минало.
Може да е по-добре, но няма как да се случи.
Виж целия пост
# 4
От 3 до 7 години Mr. Green
Виж целия пост
# 5
Пиковете и спадовете не са предопределени от възрастта.
За мен всяка възраст е прекрасна
Виж целия пост
# 6
Хубавото не идва и не си отива с
възрастта,а с преживяванията ти
Виж целия пост
# 7
Акаша, дай боже всекиму.
Аз смятам, че линията на живота е като тази на кардиограмата - остро нагоре, плавно надолу, на вълни, на бабунки... Равна е само веднъж.

Labrador, Piny, така е. Аз не искам да определите възраст в цифри "от-до", а време от живота.
Виж целия пост
# 8
Блю, ти си от тези, които вече са излезли от най-добрата възраст.
Останали ли са ти ярки спомени от нея?
Виж целия пост
# 9
Най-хубавата възраст винаги е настоящата, когато човек се чувства удовлетворен от живота си и предпочита да е тук и сега, отколкото другаде и на друго място.
... Човек има пикове и спадове в живота си, няма как да го избегне.
...

Но е добре да може да оценява хубавото в живота си и положителните резултати и емоции, които носи в себе си. И винаги да се обръща назад с рабост, но не и със съжаление.
Хубаво е и безгрижието на детството. И трепетите на ученическия живот. И лудостта на студентството. И обичта, с която се създава едно семейство. И времето на майчинство и сладки грижи. И емоциите покрай порастващите деца. И гордостта да осъзнаеш, че имаш семейство, изгледани деца, ред постигнати мечти и цели и за втори път имаш шанса да си "поживееш" с половинката, след отделянето на децата. И радостта и любовта, която носят внуците. И почивката след годините работа. Дай Боже, после и кратките срещи с правнуците или вече леко тъжната усмивка в уморените очи на обичания човек. Дори и загубите не бива да натъжават, защото болката от една загуба означава единствено колко ценно е било това, което човек е изгубил и колко си спечелил от него преди да го изгубиш...
(Този последния абзац ми го каза преди време моята вече почти 100-годишна баба.)
Виж целия пост
# 10
Най-хубавата е сегашната. Винаги. Защото си жив и само с нея разполагаш.
Виж целия пост
# 11
Клишета- дал Господ, за всичко има- за млади, за стари и за какво ли още не.
Иначе конкретно:
За мен- между 30 и 60. Вече си се запознал със себе си, самостоятелен си /ако са ти дали възможност  Sunglasses/, лишил си се от глупавата си наивност и имаш конкретни цели, които реално би могъл да постигнеш.
Виж целия пост
# 12
Цитат
Хубаво е и безгрижието на детството. И трепетите на ученическия живот. И лудостта на студентството. И обичта, с която се създава едно семейство. И времето на майчинство и сладки грижи. И емоциите покрай порастващите деца. И гордостта да осъзнаеш, че имаш семейство, изгледани деца, ред постигнати мечти и цели и за втори път имаш шанса да си "поживееш" с половинката, след отделянето на децата. И радостта и любовта, която носят внуците. И почивката след годините работа. Дай Боже, после и кратките срещи с правнуците или вече леко тъжната усмивка в уморените очи на обичания човек.
Хубаво звучи, но не всеки има всичко това през живота си.
Или пък едни и същимигове не носят еднаква радост.

А за загубите - колко хубаво би било да не ни натъжават? Но това не е реално.
Виж целия пост
# 13
Блю, ти си от тези, които вече са излезли от най-добрата възраст.
Останали ли са ти ярки спомени от нея?

 Mr. Green
Излязла съм отдавна, но сега като гледам децата ми и съм сигурна, че това е най-хубавата възраст Wink

Виж целия пост
# 14
Въпрос точно на гледна точка и нагласа.
Въпросната ми баба не е имала най-спокойния живот, но твърди, че е щастлива, защото го е изживяла. А сега й били най-щастливите години, понеже има шанса да си направи равносметка и да отсее лошото, оценявайки доброто. (От моята възраст, нейната не изглежда най-добрата, но пък тя си я харесва.)

Аз следвам същата философия. Лошото се забравя. Хубавото остава. И продължаваш напред.
И защо да не е реално. Натъжават загубите, така е. Но би ли оценила какво си загубила, ако никога не си го имала? И би ли оценила това добро, което се случва след загубата?

Единственото важно е човек да е жив и здрав. Всичко друго е бонус.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия