Здравейте,
Пиша ви с натежало сърце... Не живея в родния си град, но когато се прибирам у дома по празници и т.н. виждам, че положението между родителите ми все повече и повече се натяга. Баща ми прави забележки за всичко... Всичко! От това как майка ми си пие примерно чашата с вино на вечеря, до това как да готви ( при положение, че той никога не е пипвал лъжица). Постоянни и монотонни упреци, които сякаш са се превърнали в част от обстановката. Докато живеех с тях пак го е имало това, но не в толкова голяма степен. Може и лошо да прозвучи, но винаги съм надигала война, когато с мен се отнаса по същия начин... но резултат почти няма. Тя си мълчи и от време на време избухва и така си карат, а това аз не мога д го изтърпявам... Последния път в който ми кипна беше докато имаме гости - започна се с постоянни забележки да се сложи това или онова на масата, да се сервира постоянно и да се прави еди-какво-си. И всичко пред гостите. Те също гледаха малко учудено и си позволиха малко на шега, че къде и истина да му кажат да стане и да си вземе сам каквото иска.
Сигурно ви се струва много объркано това, което пиша... за което се извинявам.
Иначе баща ми пазарува, помага в чистенето, угажда за вършене на работа и т.н. но никога не излиза с мама... събота и неделя си излиза от сутринта сам, ако тя специално не му каже да я изчака, за да излезнат заедно, а тогава започват едни караници... отново за най-малките детайли....
Тъжно ми е и ми е тежко... как да им помогна? Какво да кажа?
Работи мама по 10 часа, после у нас се изисква от нея да сервира още от вратата
Не знам какво да правя... моля дайте ми съвет... знам, че някои от вас наистина са преживели много и няма да се започне с кодекса на ССФ (намигане към подфорума 
)
Виж целия пост
Пиша ви с натежало сърце... Не живея в родния си град, но когато се прибирам у дома по празници и т.н. виждам, че положението между родителите ми все повече и повече се натяга. Баща ми прави забележки за всичко... Всичко! От това как майка ми си пие примерно чашата с вино на вечеря, до това как да готви ( при положение, че той никога не е пипвал лъжица). Постоянни и монотонни упреци, които сякаш са се превърнали в част от обстановката. Докато живеех с тях пак го е имало това, но не в толкова голяма степен. Може и лошо да прозвучи, но винаги съм надигала война, когато с мен се отнаса по същия начин... но резултат почти няма. Тя си мълчи и от време на време избухва и така си карат, а това аз не мога д го изтърпявам... Последния път в който ми кипна беше докато имаме гости - започна се с постоянни забележки да се сложи това или онова на масата, да се сервира постоянно и да се прави еди-какво-си. И всичко пред гостите. Те също гледаха малко учудено и си позволиха малко на шега, че къде и истина да му кажат да стане и да си вземе сам каквото иска.
Сигурно ви се струва много объркано това, което пиша... за което се извинявам.
Иначе баща ми пазарува, помага в чистенето, угажда за вършене на работа и т.н. но никога не излиза с мама... събота и неделя си излиза от сутринта сам, ако тя специално не му каже да я изчака, за да излезнат заедно, а тогава започват едни караници... отново за най-малките детайли....
Тъжно ми е и ми е тежко... как да им помогна? Какво да кажа?
Работи мама по 10 часа, после у нас се изисква от нея да сервира още от вратата
Не знам какво да правя... моля дайте ми съвет... знам, че някои от вас наистина са преживели много и няма да се започне с кодекса на ССФ (намигане към подфорума ) 
. 
