Кога ще съм готова да си тръгна?

Публикувана: 7 март 2012, 17:24 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2016, 12:30 ч.

18 720
43

Елито0

Елито0

7 март 2012, 17:24 ч.

Много трудно започвам тази тема, защото и аз не мога да повярвам как се обърка всичко. Та историята на кратко имам почти 2 годишно момиченце, с баща й живеем от 4 години заедно, но сме отдавна заедно. След раждането на детето отношенията започнаха много да се променят, като през послената година е някакъв ужас. Той изобщо не се интересува от нас, по цял ден и цяла нощ го няма. Когато се прибере спи и пак излиза. Когато си е в къщи непрестанно е сърдит, крещи, недоволен, никакво спокойствие. Аз естесвено съм много изнервена, това се предава и на детето. От скоро разбрах, че ми изневерява (то беше близко до акъла, но е друго като се увериш на 100%). Няма да ви кажа какво ми е, идва ми да го убия. Бясна съм, разочарована, предадена, вече няма сълза да плача не остана нищичко от нашите оношения. Проблема идва, че аз имам все още някакви чувства, незнам дали не е от навика който съм създала или висша форма на мазохизъм, но не мога да го напусна. Няма и как да стане поради това, че детето е на ясла много близо до апартамента, в който живеем, а ако съм сама няма да мога да се справя финансово. Не мога да се върна и при родителите си защото живеят на другия край на града, а яслата е далече от там не мога да я водя по час и половина всеки ден. Просто стоя и мисля какво да правя за да се махна от този ад. Почти никой не знае за това, което се случва само 2 мои приятелки. Просто ще се побъркам. Незнам защо пиша за съвет ли, за утеха ли Cry

Cry

Виж целия пост

P

# 1 7 март 2012, 18:48 ч.

За начало трябва да споделиш с родителите си. Близостта на яслата според мене не е достатъчно основание да продължиш да се измъчваш. Поради каква причина родителите ти не знаят какво става с тебе? Аз не съм казвала докато не бях сигурна, че искам да се разделим с БНД за да не ги притеснявам. Пък и нямаше с какво да ми помогнат. Мисля, че при тебе нещата стоят по друг начин. Сподели с тях и ще видиш, че това което ти се струва проблем може би лесно ще се разреши. Човекът едва ли ще се промени, а най-малко това ще стане ако си траеш. Само здравето ти ще се разклати, а имаш дете да гледаш. Ако все още имаш чувства, пак е по-добре да предприемеш нещо отколкото да чакаш той да се промени. Ако решиш да го оставиш може и да се стресне. Иначе ще става по-зле.

Виж целия пост

A

# 2 7 март 2012, 19:42 ч.

Цитат на: Елито0 в ср, 07 мар 2012, 17:24

идва ми да го убия. Бясна съм, разочарована, предадена, вече няма сълза да плача не остана нищичко от нашите оношения.

Първо ти е нужно да се освободиш и изолираш от тези именно чувства и емоции. Колко време ще ти е нужно да го направиш, зависи от самата теб. Защото всеки по различен начин и за различно време преживява такива неща.

Цитат на: Елито0 в ср, 07 мар 2012, 17:24

Проблема идва, че аз имам все още някакви чувства

Сама го определяш като проблем, така че ти предстои да положиш усилия, за да го решиш.
Когато се освободиш и от едните, и от другите чувства, ще можеш съвсем спокойно да решиш кога и как да го напуснеш.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 3 7 март 2012, 19:44 ч.

Ели, и аз бях в същото положение, в къщи винаги ядосан, в момента, в който излезе и забравя,че има семейство и всичко, точно както ти го описваш. Само, че при мен стана така, че той реши и ме заряза.

Имах чувства или по-точно имах навик да имам човек около мене и някой, за който да се грижа. Озовах се в огромна емоционална дупка, но слава богу, че родителите ми ме подкрепят финансово и с грижи за детето и къщата.

Моят съвет е да споделиш с родителите си и приятелките ти и предполагам, че малко или много ще ти помогнат да вземеш решение и ще те подкрепят. Hug

Hug

Да, гадно е да си сама, но трябва ли да търпиш този тормоз?

Виж целия пост

N

# 4 7 март 2012, 21:17 ч.

Ели, не губи вяра, не се притеснявай, не се демотивирай, това е най-слабата част у човека. Колкото и да е силен, понякога се получава тотален срив у него. Това не трябва да става и със теб. Разбирам, че си в безизходица, ако го обичаш това е проблем. Според мен това, че той ти изневерява показва много за него и то е това, че не е бил нараняван сериозно. Ти можеш да си измислиш стратегия с която да му задействаш онзи ритъм на сърцето който е бил в началото, като ще прибавиш и отговорност към него. Със сигурност не ти давам съвет да го зарежеш. Предлагам ти да не губиш надежда. Виж другата страна, помисли за детето ти, като стане тинейджърка как ще живее с мисълта, че баща й е до нея само физически, без подкрепа. Та нека да не разпъвам локуми, ще ти кажа накратко.Изгради си стратегия за действие, ако искаш ще ти помогнем всички заедно. Обаче човека до теб ако е от типа "акъл море глава шамандура" просто бих ти дал съвет да си намериш някой по-свестен. Сигурно все още си млада и имаш тази възможност. Не я пропилявай, понеже доста други жени ги нямат шанс понеже са закъснели.

Виж целия пост

Г

Геррри

# 5 7 март 2012, 21:32 ч.

Здравейте и от мен!

Дамите, които са се изказали тук, вече са дали най-ценните съвети на Елито!
Бих могла само да добавя идеята, че
трябва да намериш начин ТОЙ да напусне!
Поговори с родителите и намери начин!
Ако сте под наем, но той не е регистриран в жилището - най-драстичното, но най-чистото решение е - багажът му в кашон пред вратата и сменен ключ! (Ако аз бях постъпила по този начин, както зе съветваха, навремето, щях да си спестя много време, нерви и неприятности от всякакъв тип!) .
Да, гадно ще се чувстваш и ще мислиш, че си виновна, но прецени, че вече колата се е обърнала и няма връщане!
Простиш ли нещо такова на мъж, няма да спре да се държи така! От собствен опит ти го казвам - историята ти е 1:1 с моята, преди ужасната раздяла, която все отлагах и все се надявах да избегна, докато не се оказах на улицата, буквално, с двете си деца!
Така че - ПОМИСЛИ кое е по-важно - твоите чувства или сигурността ти като МАЙКА!
Чувствата ще си ги нищиш и насаме, но поне на спокойствие!
А такъв, какъвто го описваш, човекът до теб има само едно евентуално приложение - за издръжка на детето!

Виж целия пост

Елито0

# 6 7 март 2012, 21:56 ч.

Цитат на: pavlinka1 в ср, 07 мар 2012, 18:48

За начало трябва да споделиш с родителите си. Близостта на яслата според мене не е достатъчно основание да продължиш да се измъчваш. Поради каква причина родителите ти не знаят какво става с тебе? Аз не съм казвала докато не бях сигурна, че искам да се разделим с БНД за да не ги притеснявам.

Не съм им казала, защото скоро разбрах цялата истина и какво се случва в действителност. Досега бяха само догатки. Незнам и как ще реагират те, със сигурност ще ме подкрепят, но аз все още не искам да им казвам нищо. Просто съм една горда патка и ми е ужасно, че съм се провалила в избора си на баща на детето ми. Те изобщо не го познават в тази светлина.

Но проблема ми е че все се надявам да се променят нещата, докога и аз незнам. Боже колко жалко звуча ужаааас.

Ние живеем в негов апартамент, няма как да си тръгне той. Той ми казва вземай си нещата и се махай, аз ще си гледам детето. Той 2 години изобщо не я е гледал и не може да се справи, ама на думи знае как да ме засегне. Аз без детето си няма да си тръгна.

Цитат на: niki941 в ср, 07 мар 2012, 21:17

Сигурно все още си млада и имаш тази възможност. Не я пропилявай, понеже доста други жени ги нямат шанс понеже са закъснели.

Млада съм само на 27 години, а съм толкова нещастна, че имам усещането че цял живот съм била така. Cry

Cry

Виж целия пост

N

# 7 7 март 2012, 22:08 ч.

Цитат на: Елито0 в ср, 07 мар 2012, 21:56

Цитат на: pavlinka1 в ср, 07 мар 2012, 18:48

За начало трябва да споделиш с родителите си. Близостта на яслата според мене не е достатъчно основание да продължиш да се измъчваш. Поради каква причина родителите ти не знаят какво става с тебе? Аз не съм казвала докато не бях сигурна, че искам да се разделим с БНД за да не ги притеснявам.

Не съм им казала, защото скоро разбрах цялата истина и какво се случва в действителност. Досега бяха само догатки. Незнам и как ще реагират те, със сигурност ще ме подкрепят, но аз все още не искам да им казвам нищо. Просто съм една горда патка и ми е ужасно, че съм се провалила в избора си на баща на детето ми. Те изобщо не го познават в тази светлина.

Но проблема ми е че все се надявам да се променят нещата, докога и аз незнам. Боже колко жалко звуча ужаааас.

Ние живеем в негов апартамент, няма как да си тръгне той. Той ми казва вземай си нещата и се махай, аз ще си гледам детето. Той 2 години изобщо не я е гледал и не може да се справи, ама на думи знае как да ме засегне. Аз без детето си няма да си тръгна.

Цитат на: niki941 в ср, 07 мар 2012, 21:17

Сигурно все още си млада и имаш тази възможност. Не я пропилявай, понеже доста други жени ги нямат шанс понеже са закъснели.

Млада съм само на 27 години, а съм толкова нещастна, че имам усещането че цял живот съм била така. Cry

Cry

Недей така Ели, ти имаш подкрепата от всеки, никой не би ти отказал помощ от твоите близки! Все пак и те ще са щастливи когато ти си добре! Това, че един не те зачита, не означава, че си нещастна все пак той не върти земята Simple Smile

Simple Smile

и да уточня само ако е уместно, не съм момиче а момче, регистрирах се с цел да помагам с каквото мога на хората Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

P

# 8 8 март 2012, 08:08 ч.

Ели, хората се събират заедно за да им е по-добре. Ако смяташ, че сама ще живееш по-добре отколкото с този мъж, тогава раздели се с него. Нямам предвид материалната страна на нещата. Прочетох някои от постовете ти в други теми и разбрах, че родителите ти са ти осигурили жилище. Ако е така, имаш късмет. Много жени не се разделят с мъжете си защото няма къде да отидат. Недей да си слагаш паранои в главата как си се провалила в избора на БНД. Нали имаш хубаво дете. И другаде съм писала себе уважение, моля те не се унижавай. Това е последното, което би убедило мъжът ти да си вземе поука, напротив като,че ли опитват докъде могат да стигнат с простотиите.

Виж целия пост

# 9 8 март 2012, 11:45 ч.

Ели, от моя опит, жените не си тръгваме след първата изневяра. Аз също не си тръгнах тогава. Много е трудно да се вземе такова решение, на мен ми трябваха 2 години и 3 хванати изневери (после се оказа, че все една и съща е била, ама не съм го разбирала това, а той ме лъжеше, че са някакви моментни аферки).
Не ти е дошъл момента просто, не си узряла.
Може да не дойде никога, а ако дойде, ще ти е всичко толкова ясно и ще си толкова убедена, че няма изобщо да се чудиш за ясла, родители, транспорти ... просто няма да имаш търпение да се махнеш. Но сега още си далече от там.

Ти говори ли с него за изневярата? Той какво казва? От колко време е така? Има ли намерение да избере една от двете ви, или така му е по-удобно?

Виж целия пост

P

# 10 8 март 2012, 12:51 ч.

Цитат

Ти говори ли с него за изневярата? Той какво казва? От колко време е така? Има ли намерение да избере една от двете ви, или така му е по-удобно?

Бърди, мъжете от говорене не разбират. Те разбират от команди и действие. И какво като им говорим. Замислят се само когато наистина виждат, че този път няма да им се размине. Иначе за узряването си права.

Виж целия пост

T

Потребител

# 11 8 март 2012, 13:33 ч.

Елито0, поне според мен, първото нещо, което трябва да направиш е да огледаш района в който живеят родителите ти за детски ясли, да ги обиколиш и да разпиташ какви са възможностите да преместиш детето в някоя от тях. Със сигурност възможност има, просто трябва да проучиш и да я откриеш.
Ако уредиш преместването на детето, следващата ти стъпка трябва да е да смениш адресната си регистрация да е при родителите ти, а с твоята и на детето.
Когато приключиш с всичко това отиваш при адвокат на консултация.
Ако подготвиш всичко това, един ден си взимаш нещата и с детето се прибирате при мама и тате.
Ще трябва да те предупредя. При вашите няма да ти тръгне по мед и масло. Конфликт на поколенията винаги ще има.

Виж целия пост

Елито0

# 12 8 март 2012, 13:49 ч.

Цитат на: Бърди в чт, 08 мар 2012, 11:45

Ти говори ли с него за изневярата? Той какво казва? От колко време е така? Има ли намерение да избере една от двете ви, или така му е по-удобно?

Говорих с него, било моментно увлечение, разговаряли с въпросната мацка, че между тях нищо не може да има защото и двамата имат семейства, тя щяла да остане с мъжа си. Ама какво от това изобщо нищо не са приключили, сигурна съм. Продължават по старо му смс-и, разговори, срещи.

Цитат на: Бърди в чт, 08 мар 2012, 11:45

Не ти е дошъл момента просто, не си узряла.
Може да не дойде никога, а ако дойде, ще ти е всичко толкова ясно и ще си толкова убедена, че няма изобщо да се чудиш за ясла, родители, транспорти ... просто няма да имаш търпение да се махнеш.

И моите приятелки казват така, когато съм готова сама за себе си няма да имам никакви колебания.

Виж целия пост

# 13 9 март 2012, 12:26 ч.

Ели, не си губи времето и нервите... взимай си детето и се махай - другото ще се нареди... Кръшкачите не се променят, но ти ще си отровиш и загубиш младостта! Гледала съм го този филм - дълго време си затварях очите за изневерите и гадостите на бившият - имах чувства към него, имаме дете и все не намирах сили да си тръгна. Разделихме се преди почти 5 месеца, а любимата е бременна в 6 или 7-ми месец... Щеше да ми е много по-леко, ако си бях тръгнала преди години... Е, сега нещата се нормализираха при мен, а новата пое щафетата - да и е честито!

Hug

Hug

Виж целия пост

Хърмаяни

Потребител

# 14 9 март 2012, 12:31 ч.

Ели, ще подкрепя Бърди и niki941 (мъжът в темата).
Не бързай, щом не си готова. Рискът от едно прибързано решение е да си тръгнеш с нагласата, че той ще те върне. Ако не го стори, чака те голямо огорчение, и колкото да не ми се ще да го кажа - вероятност да се самосъжаляваш и да си много нещастна. Ако го направи, рискът да те омилостиви на думи и после - всичко постарому, също е голям.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Ще стане ли?

3 111
13

Родители, отглеждащи сами децата си

Развод, издръжка, бъркотия! Моля, дайте съвет!

9 586
37

Родители, отглеждащи сами децата си

Какво да правя със сина ми?

2 659
14

Родители, отглеждащи сами децата си

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.