Синът ми е с хронично заболяване /астма/ и до 4 клас отсъстваше много...Слаба Богу попаднахме на изключителна начална учителка и нещата вървяха без проблем. В 4 клас беше 3 месеца на индивидуално обучение, тази година също се наложи да мине на такова обучение за 2 месеца, защото една подир друга изкара две пневмонии и състоянието му се усложни.
Проблемите ни се появиха, когато започнаха да идват учителите в къщи. Постоянно мънкаха, че не им се идва...някои директно не дойдоха и един път. Да добавя, че съм от дълбоката провинция и тук учителите не са особени професионалисти...имат махленски навици като клюкарстването и даването на неискани съвети.
Аз дискретно излизах, за да си провеждат уроците на спокойствие. Обаче след седмица започнаха подхвърляния от сорта - "ти пак ли излизаш"..."защо сте напуснали работа, той не може ли да се оправя сам, аз също имам син и за мен той е най-важен, той сега учи в лицей в София, пращала съм го на училище дори и с пневмония. Твоят син ще става мъж, а няма никакви навици, глезен е..." и тем подобни. Една учителка явно реши да се подиграва със семейството ни и взе да обхожда апартамента и да пита сина ми.."Баща ти кога си идва от работа...кога се храни?". Разнасяли ни из училището, какви сме били, каква майка съм била, че пазя толкова детето си и не го уча да се бори с живота. Обсъждали са даже, че не сме били от особено имотните...защото аз си позволявам да не работя.
И от там тръгнаха нещата, взеха да си правят каквото искат. Синът ми ходеше на всички класни и контролни, за да не се асоциализира, както те казват. Ноооо, когато исках да знам как се е представил, никой на счете за важно да ми отговаря на въпросите. Учителят по математика ми отговаря, че не било важно как се е представил, а да не изпуска материал. Не ми дадоха нико класни, нито контролни, нито тестове с резултатите му да подпиша...не ми казаха и резултатите му. И накрая на срока ми връчиха празен бележник, без да са попълнени оценките въз основа на които са сложили срочните оценки....а срочните оценки баха ниски. Например на н-тото ми питане, какви са оценките по БЕЛ на сина ми, учителката отговори - 5 на класната, 41/2 на контролната и 5 на трансформиращия преразказ. Накрая на срока гледам учителката му писала 4. Днес говорих с директора и заместничката му, защото сина ми вече тръгна на редовни занятия. Опитах се да им кажа за това как процедират с оценките и че аз съм в неведение, че бележника му е празен...Те уж казаха, че това е сериозно провинение, но нека да вляза в положение на учителите, те са били много изнервени.
Сестра ми е учителка...говорих и с нея, а тя ми каза следното: "Не си мисли, че някой ще вземе присърце проблема с детето ти и ще го научи на нещо. Ако искаш да се развива добре, притъпи психиката му да не се вълнува от изцепките на посредствени учители и най-вече наблягай да учи, да си създаде режим и навици, да търси допълнителна информация по предметите, които го интересуват. Учителите страшно се дразнят, ако трябва за "жълти" стотинки да вършат допълнителна работа и да им се отменя следобедното групово пиене на кафе и клюкарене".
Сигурно е права, но аз днес много се засегнах, като се прибрах два часа плаках от обида. Моля ви, понеже в момента съм много объркана, дайте ми съвет как мога да се справя с това положение. Те ще подценяват детето ми и ще го тормозят.
Виж целия пост
Проблемите ни се появиха, когато започнаха да идват учителите в къщи. Постоянно мънкаха, че не им се идва...някои директно не дойдоха и един път. Да добавя, че съм от дълбоката провинция и тук учителите не са особени професионалисти...имат махленски навици като клюкарстването и даването на неискани съвети.
Аз дискретно излизах, за да си провеждат уроците на спокойствие. Обаче след седмица започнаха подхвърляния от сорта - "ти пак ли излизаш"..."защо сте напуснали работа, той не може ли да се оправя сам, аз също имам син и за мен той е най-важен, той сега учи в лицей в София, пращала съм го на училище дори и с пневмония. Твоят син ще става мъж, а няма никакви навици, глезен е..." и тем подобни. Една учителка явно реши да се подиграва със семейството ни и взе да обхожда апартамента и да пита сина ми.."Баща ти кога си идва от работа...кога се храни?". Разнасяли ни из училището, какви сме били, каква майка съм била, че пазя толкова детето си и не го уча да се бори с живота. Обсъждали са даже, че не сме били от особено имотните...защото аз си позволявам да не работя.
И от там тръгнаха нещата, взеха да си правят каквото искат. Синът ми ходеше на всички класни и контролни, за да не се асоциализира, както те казват. Ноооо, когато исках да знам как се е представил, никой на счете за важно да ми отговаря на въпросите. Учителят по математика ми отговаря, че не било важно как се е представил, а да не изпуска материал. Не ми дадоха нико класни, нито контролни, нито тестове с резултатите му да подпиша...не ми казаха и резултатите му. И накрая на срока ми връчиха празен бележник, без да са попълнени оценките въз основа на които са сложили срочните оценки....а срочните оценки баха ниски. Например на н-тото ми питане, какви са оценките по БЕЛ на сина ми, учителката отговори - 5 на класната, 41/2 на контролната и 5 на трансформиращия преразказ. Накрая на срока гледам учителката му писала 4. Днес говорих с директора и заместничката му, защото сина ми вече тръгна на редовни занятия. Опитах се да им кажа за това как процедират с оценките и че аз съм в неведение, че бележника му е празен...Те уж казаха, че това е сериозно провинение, но нека да вляза в положение на учителите, те са били много изнервени.
Сестра ми е учителка...говорих и с нея, а тя ми каза следното: "Не си мисли, че някой ще вземе присърце проблема с детето ти и ще го научи на нещо. Ако искаш да се развива добре, притъпи психиката му да не се вълнува от изцепките на посредствени учители и най-вече наблягай да учи, да си създаде режим и навици, да търси допълнителна информация по предметите, които го интересуват. Учителите страшно се дразнят, ако трябва за "жълти" стотинки да вършат допълнителна работа и да им се отменя следобедното групово пиене на кафе и клюкарене".
Сигурно е права, но аз днес много се засегнах, като се прибрах два часа плаках от обида. Моля ви, понеже в момента съм много объркана, дайте ми съвет как мога да се справя с това положение. Те ще подценяват детето ми и ще го тормозят.
.