Здравейте мами!Имам голям проблем.Детето ми е на 4г.7м. и от два месеца на сам е нещо страшно.Много е нервен,буйства и не разбира нито от разговори,нито от наказания нито от бои( не става въпрос за жесток бои разбира се ). Януари и февруари не беше на градина,спрях го понеже е време на грип,аз си бях в къщи и съм бременна предпочетох да не се разболява.Ами няма оправия .Излезем на кафе ,правя му забележка да не досажда на хората по другите маси,започва се едно викане,хвърляне на столове, бие ме...Вчера го пуснах отново на градина ,сутринта с викане влезнахме.Днеска обаче буквално ми се наложи да го влача от колата до стаята.Обувам го той се събува...С госпожата едвам му съблякохме якето.Разревах се накрая след 20мин. борба.На излизане се засякох с приятелка, изчаках я от вън и ми каза че след 3 мин. вече е млъкнал.Следобед като го взема е доволен,ентусиазиран какво са правили,разказва,не се оплаква от госпожите ,те от него също не се оплакват.Преди няколко дни излизвахме на двора,обяснявам да не влиза в градината,че е много кално,да си играе на ливадата,не ,не ме послуша окаля се до ушите.Прибрах го събух му ботушите и го накарах да си ги пере с една четка.Мрънка,мрънка 15мин клечи в банята уж ги пере( не че очаквам да ги лъсне,ама да разбере че не мога на ден по 3 пъти да му пера обувките).Излизаме на следващия ден същата работа ефект нямаше.С наказания и лишения съм пробвала...Започнах с боя ,еми едва ли не ми се дупи да го бия.Отговаря ми с изречения от сорта "като казвам ще изпълняваш","не ми говори ще се нервирам","ще се ядосам".Не се държи само с мен така,така е и с баща му ,с приятелката ми,с леля му.С баба му не ,защото тя му угажда и не казва не.Да отбележа ,че аз си го гледам,миналия месец ходи няколко пъти при нея,може и това да му се е отразило.Определено много е нервен,Вие как се справяте с нервите на децата си?Дано е период ,но не искам да се отрази на характера му за в бъдеще и на здравето му разбира се.
Виж целия пост
за нервите на дацата?
- Публикувана: 9 март 2012, 13:50 ч.
- Последно мнение: 13 март 2012, 14:01 ч.
# 2
9 март 2012, 14:56 ч.
Ами знае, че имам бебе в корема,иска да осети как рита,следи дали си пия хапчетата,водих го с мен на ехограв.Беше му интересно разказваше на всеки ,че е видял бебето,пита кога ще излезе.Не иска да чуе, че ще бъде батко,искал да си е малък.Решихме че ще си имам две бебета 
.Не настоявам с това, че ще е батко ,че ще е по- голям,дразни се другите хора като го питат.Другото, което е, че е сигурен ,че ще е момче (все още не знаем какво ще е).При въпроса ако е момиче, е категоричен,че няма да е момиче,защото той е момче.От началото не беше много въодушевен,но после започна да се интересува за бебето вътре и т.н...,а нервите започнаха след като прие новината.Мисля че в момента не точно това е причината.Може би за напред ще имаме проблеми докато свикне с новото човече.В момента не го дразни мисълта за бебето.Преди време ми направи забележка да не ям много ,че бебето щяло да порасне много и няма да може да излезе .
Виж целия пост
.Не настоявам с това, че ще е батко ,че ще е по- голям,дразни се другите хора като го питат.Другото, което е, че е сигурен ,че ще е момче (все още не знаем какво ще е).При въпроса ако е момиче, е категоричен,че няма да е момиче,защото той е момче.От началото не беше много въодушевен,но после започна да се интересува за бебето вътре и т.н...,а нервите започнаха след като прие новината.Мисля че в момента не точно това е причината.Може би за напред ще имаме проблеми докато свикне с новото човече.В момента не го дразни мисълта за бебето.Преди време ми направи забележка да не ям много ,че бебето щяло да порасне много и няма да може да излезе . 
# 3
9 март 2012, 15:24 ч.
Според мен това е начин да изрази недоволството си от това, че ще има бебе. Ти си мислиш, че не се дразни защото може би не показва или казва директно. Но най-вероятно има хиляди въпроси и страхове в главата и това е начина да разреди напрежението. Мисля си, че е най-добре да потърсиш психолог, който да ви посъветва как да се справите и какво да му говорите, защото най-вероятно след появата на бебето нещатата ще се задълбочат.
Виж целия пост
# 4
9 март 2012, 19:02 ч.
Аз също мисля, че е от ревност. Има вероятност след раждането в един момент нещата да се влошат. И аз мисля, че е добре да посетите детски психолог, който да ви насочи, как да реагирате, за да смекчите тези изблици.
Виж целия пост
# 5
9 март 2012, 19:26 ч.
Смятам ,че има нещо ,което притеснява детенцето ти . Може и той самият да не го осъзнава , може да е и на подсъзнателно ниво . Тези състояния са с цел да покажат на родителя ,че нещо става . Подкрепям мнението ,че може да се чувства застрашен , уплашен и объркан от новия член на семейството ,който се очаква . Може специално за държанието му разговорите да нямат ефект , но проблема е друг , а държанието му е плод на този проблем според мен 
Прегръщай го , казвай му ,че го обичаш повече от обикновено .
А за думите ,които използва , дали не копира някой от вас ,когато сте нервирани ?
Мисля,че с повече разговори и следене на сигналите нещата ще се успокоят .
Виж целия пост
Прегръщай го , казвай му ,че го обичаш повече от обикновено . А за думите ,които използва , дали не копира някой от вас ,когато сте нервирани ?
Мисля,че с повече разговори и следене на сигналите нещата ще се успокоят .
# 6
9 март 2012, 21:42 ч.
Дали ревнува от бебето може да прецениш по това дали и преди бременността ти той бил склонен към такива нервни епизоди.
Възможно е и да няма общо с бъдещото братче или сестриче. Докато бебето още не се е появило на бял свят, а вижда само корема ти, може идеята за бебе още да му е абстрактна и да се изнерви реално след появата му.
Това, че два месеца си е все в къщи, не се е виждал с другите от градината и т.н. сигурно също оказва влияние.
Повече спокойни реакции на възрастните наоколо спрямо номерата му, даване на повече свобода (освен по отношение на правилата от основна важност) и повече игри с други деца бих пробвала аз.
А на теб здраве и спокойствие ти желая.
Виж целия пост
Възможно е и да няма общо с бъдещото братче или сестриче. Докато бебето още не се е появило на бял свят, а вижда само корема ти, може идеята за бебе още да му е абстрактна и да се изнерви реално след появата му.
Това, че два месеца си е все в къщи, не се е виждал с другите от градината и т.н. сигурно също оказва влияние.
Повече спокойни реакции на възрастните наоколо спрямо номерата му, даване на повече свобода (освен по отношение на правилата от основна важност) и повече игри с други деца бих пробвала аз.
А на теб здраве и спокойствие ти желая.
# 7
9 март 2012, 22:56 ч.
подкрепям по-горното, че е необходимо да се обърнете към специалист за съвет, защото детенцето реагира така на нещо непознато, изпитва чуство, което е непознато за него, може би ревност от бъдещето бебе, може би нещо друго.
не отлагайте много, за да не се задълбочи състоянието, но не се тревожете излишно.
да ви посъветвам - да не се ядосвате и вие на тези му реакции, карайте спокойно бременността и късмет повече усмивки, ласки за детето колкото и 'черни' бели да Ви се струва, че прави все пак очаква от Вас внимание и обич.
и в никакъв случай не прибягвайте до бой, шамар или подобно, защото това дори и като възпитателен метод е неприемлив, отделно, че е наказуемо.
това възпитава в случая само това - "като си ядосан - бий, бой", което поведение детето може да възприеме като правилно в бъдеще, т.к. копира като цяло поведението на възрастните.
посрещайте с повече усмивки неговите несъгласия, може да го обръщате дори и на игра, говорете повече с него и дано разберете по-скоро причината и детето Ви и Вие отново да сте истински щастливи заедно очакващи появата на бебчо
Виж целия пост
не отлагайте много, за да не се задълбочи състоянието, но не се тревожете излишно.
да ви посъветвам - да не се ядосвате и вие на тези му реакции, карайте спокойно бременността и късмет
повече усмивки, ласки за детето колкото и 'черни' бели да Ви се струва, че прави все пак очаква от Вас внимание и обич.и в никакъв случай не прибягвайте до бой, шамар или подобно, защото това дори и като възпитателен метод е неприемлив, отделно, че е наказуемо.
това възпитава в случая само това - "като си ядосан - бий, бой", което поведение детето може да възприеме като правилно в бъдеще, т.к. копира като цяло поведението на възрастните.
посрещайте с повече усмивки неговите несъгласия, може да го обръщате дори и на игра, говорете повече с него и дано разберете по-скоро причината и детето Ви и Вие отново да сте истински щастливи заедно очакващи появата на бебчо
# 8
9 март 2012, 22:58 ч.
Не е от нерви, а избор на поведение и израз на потребности. Очакваш от него да се държи като възрастен, и дори не го питаш дали му се ходи на кафене. Излез утре с него и се окаляйте двамата, и като не ви останат сили седни с него на земята и го попитай, какво става с него. Мисля, че детето ти не може да говори с теб и за да ти привлече вниманието е готово на всичко. Направи си график, така че всеки ден да имаш поне час който да прекарвате, така както той иска.
Вземете една лопатка и потърсете червейчета, гадинки, паяци, пръчки такива неща им харесват на момчетата.
Не удряй и не викай, когато детето иска просто прегръдка, а не знае как да ти каже. Не очаквай да проговори веднага, за това трябва да си върнеш доверието му.
Виж целия пост
Вземете една лопатка и потърсете червейчета, гадинки, паяци, пръчки такива неща им харесват на момчетата.
Не удряй и не викай, когато детето иска просто прегръдка, а не знае как да ти каже. Не очаквай да проговори веднага, за това трябва да си върнеш доверието му.
# 9
10 март 2012, 07:25 ч.
И според мен поведението е свързано с приближаващото появяване на заплахата Бебето което ще промени света му и ще му отнеме мама. Пък на всичкото отгоре ще е и батко. Доста близки с две деца се оплакват от подобни изблици от голямото дете. Всичко отминава, но трябва търпение и може би консултация със специалист. Успех.
Виж целия пост
Бебето което ще промени света му и ще му отнеме мама. Пък на всичкото отгоре ще е и батко. Доста близки с две деца се оплакват от подобни изблици от голямото дете. Всичко отминава, но трябва търпение и може би консултация със специалист. Успех.
# 10
10 март 2012, 09:43 ч.
Не очаквам да се държи като възрастен.По принцип съм много спокоен човек и никога не съм разчитала на шамарите ,като тип възпитание.Той си е инатлив от малък,каже ли не няма смисъл да се обеждава в противното.Питам го винаги дали иска да излезем.В повечето случаи той сам ме кара да излизаме,ако не иска е невъзможно да го облича и кача в колата.Гушкам го много,много често му повтарям ,че го обичам,когато не е бил с мен му казвам колко много ми е липсвал,в това отношение ,мисля че по - често от това ,няма на къде.Когато е нервен, обаче не дава да се пипне или да му се каже нещо,пробвала съм много пъти с това да го гушна, спокойно да му кажа нещо мило,но...не става. 
Пак казвам ,че новината за бебе я прие ,защото в противен случай не би и попитал за бебето как е и такива неща.Но явно ТВ-то и компютъра много му се отрази в тези два месеца стоене в къщи.Уж ограничавам ,какво да гледа, като детски и филми,както и игрите в нета(до колкото мога ,защото сам се оправя с компютъра).Изтрих паметта на ком. ,за да не може да влиза в нета( не може още да си пише сайтовете).Аз съм по -склонна да, мисля че това му оказва по-голямо влияние.Но пусти зимни месеци как да ги изкараме 
Виж целия пост
Пак казвам ,че новината за бебе я прие ,защото в противен случай не би и попитал за бебето как е и такива неща.Но явно ТВ-то и компютъра много му се отрази в тези два месеца стоене в къщи.Уж ограничавам ,какво да гледа, като детски и филми,както и игрите в нета(до колкото мога ,защото сам се оправя с компютъра).Изтрих паметта на ком. ,за да не може да влиза в нета( не може още да си пише сайтовете).Аз съм по -склонна да, мисля че това му оказва по-голямо влияние.Но пусти зимни месеци как да ги изкараме
# 11
10 март 2012, 12:11 ч.
ditka_sl честно казано не разбирам защо си пуснала тази тема. Да ти най-добре си познаваш детето, да имаш всекидневни наблюдения върху него, но...защо искаш съвет или мнение, след като явно ти имаш изградена позиция и мнение по въпроса. Всички мнения ти казват, че основния проблем е бебето...ти просто не искаш да го приемеш, интересувало се от бебето ами съвсем естествено, но това не значи, че не ревнува. Това е една малка главичка пълна с толкова много въпроси и страхове. Да една част от проблема може да е затварянето в къщи, както и ТВ и компютър.....но едва ли друг път не му се е случвало такова стоене в къщи и едва ли е реагирал така.
Само ще ти кажа, да си пуснеш въпроса на "Консултация с психолог", да видиш и жената какво ще ти каже, щом не вярваш на нас.
Желая ти успех, както и леко раждане.
П.П. Моят син също когато е много афектиран не дава нито да го гушна, нито ме слуша като говоря оставям го да се успокои без да му обръщам внимание и като му мине, сам идва да се гушне.
Виж целия пост
Само ще ти кажа, да си пуснеш въпроса на "Консултация с психолог", да видиш и жената какво ще ти каже, щом не вярваш на нас.
Желая ти успех, както и леко раждане.
П.П. Моят син също когато е много афектиран не дава нито да го гушна, нито ме слуша като говоря оставям го да се успокои без да му обръщам внимание и като му мине, сам идва да се гушне.
# 12
10 март 2012, 12:26 ч.
Аз не смятам,че проблемът е бебето.Моето дете се държи абсолютно по същия начин,а аз не чакам друго бебе.Обаче моят се държи така само с мен,а когато е на училище е истинско ангелче.Не знам с други хора как се държи,защото бабите и т.п. ги вижда от време на време за по час-два и никога не се е налагало друг да го гледа.
Виж целия пост
# 13
10 март 2012, 13:15 ч.
alexina моето дете е почти същото, аз също не съм бременна но то винаги е било такова. В смисъл, че авторката споделя, че от известен период се държи така не е постоянното му държание. Да аз не отричам, че причините са комплексни, но за мен основната е бебето - всяко второ дете изживява криза при втора бременност на майката. Имам достатъчно познати с по две деца и съм се нагледала на такива състояния
Виж целия пост
# 14
10 март 2012, 14:14 ч.
Разбира се ,че няма какда не се отразява бременността,но все пак смятам,че проблемът му е по-скоро в това спиране от градина.ditka_sl в началото пише ,че проблема е от около 2 месеца,а точно толкова той си е седял в къщи.Сигурно му е дошла в поваче ваканцията.Казвам го ,защото и моя син си е седял зимата в къщи,когато не ходеше на градина (той тръгна чак за предучилищната) и тогава определено ставаше още по-нервен.
Виж целия пост
Препоръчани теми