Кажи "моля" !

  • 6 819
  • 133
Преди няколко дни отивам в близко магазинче за детски стоки и отвън чувам пронизителен рев и хрипане на дете. Виждам едно потънало в сълзи  и сополи 3-4 годишно да се тръшка неистово пред вратата. Влязох аз, но продължавах да гледам тревожно към детето .  Родителите явно се притесниха от мен и го вкараха обратно вътре в магазина, където се изясни каква е ситуацията. Детето иска една играчка, баща му е готов да я купи (дори извадил парите приготвени в ръката), но проблема е, че детето трябва да се помоли, а  не иска. Бащата, майката, че и продавачката седят и направо го принуждават да каже "моля". Това около пет минути му го повтаряха вкупом Tired. То обаче навело  глава, цялото зачервено, хлипащо и само реве... според мен не ги и чуваше, беше в някакво състояние на изтощение и фрустрация. После ще разкажа как приключи историята.
Друг пример - наскоро приятелка ми сподели, че в на сина и групата в детската , една майка обяснявала как цяла вечер (до полунощ Rolling Eyes) държали детето си жадно, защото не искало да каже "моля" за да му дадат вода.
Сега.. това ли е начина да научим децата си на обноски? Ако въобще това е идеята на тея, бих казала издевателства над деца.
Виж целия пост
# 1
Ако съм решила да купя играчка - няма да карам детето да ми се моли. Това е подарък.
На изнудвания не реагирам. Ако ще да посинее от рев, играчка няма да купя, ако не съм решила.

За водата - това е издевателство, не възпитание.
Виж целия пост
# 2
И на мен това с водата ми се вижда наистина прекалено.А за това в магазина не знаем как е започнало всичко.Може детето да се е държало много невъзпитано  ,а те просто да искат да му покажат ,че така не е редно.
Виж целия пост
# 3
Изкривено възпитание му се вика. Едно време и нас ни караха едва ли не на сила да казваме моля. Ако знаете от колко играчки съм се отказала, защото не съм се молила на колене за тях, бедна ви е фантазията.
А това за водата си е живо издевателство. Не го възприемам ама грам като правилен метод. Дай да го уморим, защото видиш ли, то не желае да се моли като куче ooooh!
Виж целия пост
# 4
Леле  Rolling Eyes

Възпитанието на детето е постоянен процес . Да го научиш да казва " моля " " благодаря " " добър ден " не става по този начин " Ей сега ще ти купя нещо , но ако ми се помолиш ,ще ти го дам "  ooooh!
Тези родители май трябва да препрочетат поне една, 2 книжки след като не им идва отвътре  Peace
Всичко с децата е толкова деликатно , нежно , внимателно , психиката им е  толкова крехка . Аз такова отношение въобще не го разбирам . Възпитанието освен ,че е постоянен е и дълъг процес ,който за мен предимно се състои в общуване , говорене , приемане на детето като на равен , пазейки неговите чувства и самочувствие , но не забравяйки ,че все пак е дете . Аз говоря с моето дете много , обяснявам му всичко , когато е нервирано му обяснявам ,че разбирам ,че се е нервирало ,че подобни състояния са нормални и искам дори в такъв момент да го обгърна и да го накарам да се чувства защитено ,че нищо странно и извън нормите не става , не си представям нарочно да му причина подобно състояние на рев , сополи ,сълзи и изчервяване с цел възпитание  Naughty  А камо ли да го държа жадно  Shocked
Виж целия пост
# 5
Имайки предвид, че на тази възраст децата копират поведението на околните, най- лесно и безболезнено би било да му се даде личен пример. Ако родителите използват "Моля", "Благодаря", "Добър ден", "Довиждане" все си мисля, че и детето някак естествено ще започне да ги използва тези вълшебни думички, без излишен драматизъм и сълзи.
Виж целия пост
# 6
Простотия абсолютна е това.. Tired
Един много неприятен спомен от детството ми е, когато ме накараха да избърша праха на секцията за да ми купят една синя количка за кукли която поисках. Бършех праха и ми беше едно такова гадно, унизително, въпреки че съм била на 5-6г може би, но усещах че нещо не трябва да е така, че не правилно... Не са ме карали да се моля, да падам на колене и т.н, но все пак трябваше да си я "заслужа" някак си. Явно не може да ми я купят заради самата мен, а заради свършена работа. Така са мислели че е правилно, че това e възпитателно, че ще ми изгради..  цености ли, знам ли...
Е, купиха ми я - количката, която толкова исках.. Не помня дали и се зарадвах дори. Но помня, че май повече нищо не им поисках. Каквото ми купеха - с това се задоволявах.
Но след 30 години, още тея модели да се прилагат от младите родители - престъпление е Stop
Виж целия пост
# 7
Децата копират поведението на възрастните.Ако ежедневно се употребяват от родителите "благодаря","моля и т.н.детето ще се научи бързо да си служи с тях.
В споменатия случай ,аз не бих купила играчката на детето ,защото се тръшка и реве.Но не това е начина да се възпита използването на определени думички.

Не виждам нищо лошо понякога децата да заслужат желан от тях предмет  с някакво усилие от тяхна страна.
Виж целия пост
# 8
[quote author=purko88 link=topic=646352.msg21376032#msg21376032 date=1331319566

Не виждам нищо лошо понякога децата да заслужат желан от тях предмет  с някакво усилие от тяхна страна.
[/quote]
 Да , аз също в известна степен - като възнаграждение .  Особено , както купувам всичко ,което детето ми поиска  и поиска нещо ,което смятам за пълен боклук или има подобно но мнооого го иска ,  поставям някакви условия и се " споразумяваме "  . Не съм усетила да съм създала в него някакво чувство ,че не може да получи нещо  заради самият него , защото подобни ситуации са сравнително редки .
Виж целия пост
# 9
Да и при нас случаите са редки,но за мен по този начин желаното нещо се оценява повече,защото детето е вложило труд.
Виж целия пост
# 10
Простотия абсолютна е това.. Tired
Един много неприятен спомен от детството ми е, когато ме накараха да избърша праха на секцията за да ми купят една синя количка за кукли която поисках. Бършех праха и ми беше едно такова гадно, унизително, въпреки че съм била на 5-6г може би, но усещах че нещо не трябва да е така, че не правилно... Не са ме карали да се моля, да падам на колене и т.н, но все пак трябваше да си я "заслужа" някак си. Явно не може да ми я купят заради самата мен, а заради свършена работа. Така са мислели че е правилно, че това e възпитателно, че ще ми изгради..  цености ли, знам ли...
Е, купиха ми я - количката, която толкова исках.. Не помня дали и се зарадвах дори. Но помня, че май повече нищо не им поисках. Каквото ми купеха - с това се задоволявах.
Но след 30 години, още тея модели да се прилагат от младите родители - престъпление е Stop

purko88 , а как ще избегнем децата да се чувстват така ? Според мен ,когато това не е принципно - " ако искаш нещо , ще си го заслужиш "  е по-малка вероятността детето да изпадне в подобно наранено състояние .
Виж целия пост
# 11
Моето дете постоянно получава играчки без да се моли и без да е заслужило..  33uu
Иска нещо, купуваме го ,ако не същия ден - след няколко дни.Така или иначе, не са кой знае колко скъпи повечето му играчки, чупят се, хвърлям, купуваме нови и така.Но той е малък още за да ми помага в къщи...
Обаче получава награди или не получава ако например не си прибира играчките - йогурт,, бисквити които обича,сладолед или нещо друго .Или казвам - Излизаме навън само ако си подредиш играчките.Понякога му помагам ако е голям хаос, но винаги искам да действа и той.
Виж целия пост
# 12
И аз му купувам играчки.Но понякога казвам,че ще му купя дадено нещо,ако няколко дни слуша и си яде супата в детската градина(много е злояд).Или си подреди неговите неща.
Виж целия пост
# 13
И аз му купувам играчки.Но понякога казвам,че ще му купя дадено нещо,ако няколко дни слуша и си яде супата в детската градина(много е злояд).Или си подреди неговите неща.
според мен, ако се поставят условия като такива обикновени неща от ежедневието, за които не се очаква награда - да се храни, да се облича, да подрежда играчките си, детето ще си изгради мнение, че за да положи такова естествено усилие винаги трябва да има награда, ще си каже, ха, за такова нещо ще ми купят кукла или количка и ще започне да манипулира чрез такива неща, които е редно да прави самостоятелно от една възраст натам. нищо лично към Вас, давам пример.
та си мисля, че е и до изградената двустранна комуникация родител-дете.
щом детето започне да изговаря думата моля (копира я от възрастните по-често), му се обяснява постоянно във времето при удобен случай кога и за какво се употребява.
но ако очакваме от децата си да кажат 'моля', за да получат подарък или да им купим кифла, за детето е много странно как, за да получи нещо трябва да се моли. след като думата "моля" се използва за вежливост и изразяване на уважение, може при получаване на нещо, но не и за да получиш нещо.
все пак нека детето да изживява детството си без толкова ограничения и условия ако...
всеки родител сам решава как да възпитава детето си, а аз не съм специалист, затова не давам съвет, споделям мнение.
Виж целия пост
# 14
Когато един човек рядко чува думи и изрази като "моля", "благодаря", "ако обичаш", "може ли" , то и рядко ги използва по предназначение.

Когато един човек е научен, че нещата му се дават, предлагат, полагат просто ей, така, сякаш въздушно, трудно, дори и на пет години, ще се пречупи да изрече думи като "моля". Нежни, чувствителни детски души, бре.

Друг е въпросът, че децата би следвало да се учат от малки да питат, може ли нещо, извън нужните им неща, които родителите са длъжни да предоставят да им бъде купено. Като например 55-тото камионче. Иначе рискът да се стигне до всекидневното "Купи миииии! Искааааам!", изречено по навик, е правопропорционален на угодените случаи. И не да питат, защото родителите са с ограничена възможност, а защото издава/предполага добро възпитание.

Ако искам нещо от детето си, в замяна на това да му купя играчка, а то не го направи, не се пазаря. Просто не купувам. В крайна сметка сделката си е сделка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия