Имах направление от личния лекар - трябваше да съм за 1 официален преглед при гинеколог вече като бременна. Чаках с голямо нетърпение да дойде този ден да видим със съпругът ми малкото фъстъче колко е пораснало, защото предишния път беше колкото бобово зърно.
Пристигнахме пред кабинета. Дойде ред да влизам. Докторът попита за какво съм дошла и аз обясних, че миналия път той ми каза да дойда на тази дата за първи преглед.
Тогава той ни каза : „Нека да влезе жената, която е след Вас, защото тя е за малко, а при Вас ще има много писане и това ще отнеме време.” И ТАКА ДОКТОРА ПУСНА ДА МИНАТ ПРЕДИ НАС НЯКОЛКО ЖЕНИ, КОИТО ИНАЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВЛЯЗАТ СЛЕД НАС, ЗАЩОТО ВСИЧКИ БИЛИ ЗА МАЛКО, А ТОВА МАЛКО БЕШЕ ПО ОКОЛО 20 МИН. НА ЧОВЕК. СЛЕД ОКОЛО ЧАС И ПОЛОВИНА ЧАКАНЕ НАЙ-НАКРАЯ ДОКТОРЪТ РЕШИ, ЧЕ ДОСТАТЪЧНО СМЕ ЧАКАЛИ и ни каза да влезем, като в същия момент каза да влезе и още една жена, дошла само преди 5 мин., защото и тя била за малко, та и тя да не чакала. Значи всички други не трябва да чакат, само ние с мъжът ми можем и трябва да чакаме !?!
Та влизаме в кабинета аз, съпругът ми, доктора и жената. Той я отвежда в другата стая да я прегледа и казва на сестрата, че докато той преглежда жената, тя да се заеме с нас със писането.
СЕСТРАТА ЗАПОЧНА ДА НИ СЕ КАРА пред доктора защо сме влезли, що не сме си чакали реда (а редът ни беше дошъл още преди час и нещо), това на нищо не приличало, били сме нахални и т.н. Тогава докторът й каза, че чакаме от много много време. ТЯ ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ КАРА НА НАС, КАКТО И НА ДОКТОРА защо ни бил пуснал да влезем. „Мен не ме интересува, колко са чакали, те не чакат мен. Аз имам да пиша разни болнични. Да чакат!!!” (ЗАБЕЛЕЖEТЕ: СЕСТРА ДА СЕ КАРА НА ДОКТОР !!!). Той й каза: „Защо ме излагаш така?!.” И караницата продължава……
Ние само гледаме всичко това и мигаме на парцали. Хванах за ръка любимия и излязохме пред кабинета. Седнахме отново да чакаме. Но съпругът ми се ядоса и каза, че не заслужаваме такова отношение нито от сестрата, нито от доктора и затова ли си плащаме здравините осигуровки, за да получим такова обслужване. Има и други лекари, няма да търпим повече. И си тръгнахме.
Вкъщи си поплаках. Аз с такова нетърпение очаквах този ден – първа бременност ми е, за мен първия преглед беше като нещо свещено, а то какво стана, нямам думи.
Като се има предвид, че предишните пъти като ходих при този доктор, него или го нямаше или трябваше пак дълго да чакаме, сега просто имаше даден трети шанс, който уви, пропиля.
Сега ще си търся друг гинеколог и май ще е в друга поликлиника.